Ваня Григорова: Подарили сме 1 млрд. лв. на пенсионните фондове от такси
-Г-жо Григорова, социалният министър Деница Сачева съобщи, че кризата е ощетила пенсионните фондове с 685 млн. лв. Какво означава това – че хората са загубили тези свои пари?
-Точно така. Това са уж неприкосновените лични партиди в частните пенсионни фондове. Хората бяха заблудени още в началото след 2000 г., че това е сигурният начин да получават високи пенсии.
Вече балонът започва да се пука. Първият път, когато започна да се пука, беше през 2008 г., когато средствата във фондовете намаляха с 20%! Една пета от парите, които хората си бяха заделили за момента, когато няма да могат да работят, просто изчезнаха, вследствие на икономическата криза.
Такива кризи има непрекъснато при свободния пазар и беше очаквано да се появи следващата такава. Да, настоящата не е генерирана от т. нар. пазар, но всички трусове, които се случват в световната икономика, се отразяват и върху пенсионните спестявания. Това е, което наблюдаваме и сега.
-Деница Сачева посочи следното: „ще обсъдим възможност желаещите да се преместят в НОИ”. Това по-сигурен вариант ли е?
-Това е по-сигурен вариант за първите, които ще се пенсионират масово през следващата година, това са основно жени. Но, ако българските работници смятат да разчитат всеки път на благоволението на правителството – защото, ако го направят, това ще бъде жест на правителството към бъдещите пенсионери – нека рискуват и да продължават да се осигуряват в частните пенсионни фондове.
Ако залагат отсега на някаква сигурност, то нека мигновено си се прехвърлят към НОИ.
Защото това би им дало възможност поне да получават нормални за България пенсии. Ако останат в частните пенсионни фондове, те няма да достигнат дори минималната пенсия.
-Какви са вашите препоръки тогава, какво да правят хората?
-Моето мнение категорично е прехвърляне на вноските към НОИ. Това е нещото, което лично аз направих, веднага след като беше дадена тази възможност. Поне да са сигурни, че ще получават тази мизерна пенсия, която имaме в България. Защото иначе и нея няма да получават.
-Казахте, че това е втори удар върху пенсионните фондове. В такъв случай как хората ще бъдат мотивирани да се осигуряват въобще?
-Това е другото, което показа кризата – ако не си се осигурявал, ти нямаш право на обезщетение за безработица. Дори чрезвичайното подпомагане, което даде правителството в тази криза – и то беше насочено само към хората, които се осигуряват. Ако работиш на сиво, без договор или работиш на договор, който е на по-ниска от реалната ти заплата, ти сам се лишаваш от каквато и да е сигурност.
-Това е параграф 22 – ако не се осигуряваш, нямаш обезщетение за безработица или болест. Ако се осигуряваш, тогава рискуваш парите ти да потънат в небитието заради някоя криза.
-Точно така, ако обаче разглеждаме осигуряването към частните пенсионни фондове. Защото частният пенсионен фонд – той зависи изключително много от обстановката на пазара. От това колко е силен, от това колко кризи ще се случат в рамките на един човешки живот… В България имаме и допълнително изкривяване от това, че имаме две изключително несправедливи такси, които се налагат на осигурените лица. От години настояваме да се порменят! Едната напълно трябва да отпадне, за другата – генерално трябва да се промени начина, по който се изчислява. Ще дам пример – към края на 2016 г. бяха събрани около 10 млрд. лв. в допълнителните задължителни пенсионни фондове.
Общият размер на таксите, които бяха платени от осигурените лица, т.е. бяха подарени на частните пенсионни фондове, беше 1 млрд. лв.! Това са 9% от всички пари, които са взети от осигурените.
И хората трябва да си дадат сметка колко подаряват на частните пенсионни фондове. За имагинерната надежда – която няма да се състои – да имат по-висока пенсия.
