„Знаех, че кариерата ми се основава само на външния ми вид, затова реших да напусна филмите, както винаги съм напускала мъжете – преди те да могат да напуснат мен.“
Думите на Бриджит Бардо са част от биографията ѝ „Larmes de combat“, части от която бяха публикувани от Daily Mail.
В нея актрисата споделя по свой начин защо е имала толкова многобройни афери: „С всяка връзка, аз непрекъснато се връщах в търсене на други любови, когато настоящето охладняваше“.
По думите ѝ, когато усещала, че страстта е към своя край, тя просто си стягала багажа.
Родена в богато семейство в Париж, тя среща Роже Вадим, който е асистент на режисьора Марк Алегре и търси момиче за следващ филм на шефа си.
Влюбват се от пръв поглед, но родителите ѝ са категорично против сватба. Склоняват след първия опит за самоубийство на дъщеря им. Независимо от това, след 4 години брак двамата се разделят, признавайки, че през това време взаимно са си изневерявали.
След това, красавицата се впуска в афери с женения Жилбер Беко, Саша Дистел, а по време на снимки през 1959 г. се запознава с втория съпруг Жак Шарие. Забременява и тъй като категорично не желае детето, родителите ѝ и Шарие с мъка я убедили да не прекъсне бременността.
В автобиографията си по-късно тя споделя, че в този период многократно се е удряла в стомаха, умолявала е лекарите да ѝ изпишат смъртоносна доза морфин, да абортира, но те отказвали. За звездата растящото в корема ѝ момче било като „раков тумор“. Предпочитала, вместо него, да роди куче.
През 1962 г. тя се разделя с Шарие и доброволно се отказва над попечителството над детето им Никола – Жак Шарие.
Следват романси с Уорън Бйти, Серж Гинсбур, трети брак докато през 1992 г. актрисата среща бизнесмена Бернар д’Ормал, бивш съветник на крайнодесния Национален фронт. Изглежда в негово лице тя най-накрая среща голямата любов, защото двамата остават заедно до смъртта ѝ.
