Боян Николаев: Еврото е награда, не е заплаха. Добре е и за индустриалци, и за баба и дядо на село
Ставаме част от икономика за 16 трилиона, които вече ще гарантират стабилността ни, казва зам. изпълнителният директор на КРИБ
Още акценти:
Хитруването при смяната не е в интерес на работодателя – ще си спести 1-2 лева, но ще си навлече сигнали до всички контролни органи
Най-голямата защита от дългове и инфлация е непоносимостта към неразумни политики
Ще е изключително важно за привличането на две групи инвеститори – големи финансови фондове и тези в стартъпи
– Еврото идва, валутният борд си отива. България и бизнесът са пред важни промени, г-н Николаев. Да се страхуваме ли, както се опитват да ни внушават? Или да ги очакваме с нетърпение?
– Приемането на еврото е награда, а не заплаха. Първо, защото относително малка икономика като България се присъединява към общността на еврозоната с обща икономика около 16 трилиона евро. Те стават гаранция за стабилността на българската финансова и парична система.
Следователно нито на теория, нито на практика може да ни се случи нещо лошо – валутният курс е фиксиран, българският бизнес отдавна работи почти изцяло в евро в определени сектори като износа, туризма и недвижимите имоти, а зад банковата ни система ще застане Европейската централна банка. Второ, защото инфлацията в еврозоната днес е по-ниска от тази в България.
Инфлацията в еврозоната вече не е просто ниска и устойчива, а е едва 1,9% – тоест, дори под целта на ЕЦБ от 2%. При храните поскъпването в еврозоната е 2,3%, в България е 5,6%. От всички 36 европейски държави, които Евростат следи, инфлацията при храните е по-ниска от средното за еврозоната само в Черна гора, Северна Македония и Швейцария, като последната се бори с дефлация. Следователно при приемане на еврото ние ще се присъединим към общност с по-устойчиви цени и по-умерена инфлация.
Трето – тази динамика на цените е формирана от икономически закон, открит и наблюдаван преди 300 години, и той няма да се промени специално за нас – ефектът на Кантийон. Той гласи, че колкото си по-близо до източника на нови пари в една общност, толкова по-ниски са цените за теб. При вливане на нови пари в икономиката хората и бизнесите, които ги получават първи, пазаруват на днешните цени, а за всички останали те се повишават утре.
Например немските фирми ще напазаруват милиони тонове зърно, какао и олио преди българските, съответно хлябът и шоколадът там ще са по-евтини, отколкото при нас. Това може да звучи сложно, но ще се отрази еднакво положително както на големите индустриалци, които днес купуват по-скъпи машини, така и в най-малкото наше село, където дядо и баба отиват да купят козунак от местната пекарна.
– За да влезе еврото гладко, институциите, бизнесът и финансовата ни система трябва да са готови. Институциите декларират, че са. Финансовата ни система също. Бизнесът обаче е по-лаконичен. Затова да попитам вас, готов ли е за еврото?
– Бизнесът е лаконичен, защото е категорично готов.
– Готови ли са работодателите да плащат заплати и бонуси в евро вместо в левове? Има ли гаранции, че няма да хитруват при превръщането на едната валута в другата?
– Гаранциите са, че хитруването не е в интерес на работодателя – ако хитрува, ще си спести 1-2 лева, но ще си навлече сигнали до всички контролни органи, стотици часове в даване на обяснения и десетки хиляди левове разходи за юристи. Тоест рисковете са много повече от потенциалните финансови ползи дори и ако допуснем, че работодателят е неморален и неетичен. А вярвам, че в КРИБ такива не членуват. Що се отнася до техническата готовност на бизнеса, тя е осигурена изцяло от банковата система, което беше потвърдено многократно от г-жа Петя Димитрова, председател на УС на Асоциацията на банките, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка и член на УС на КРИБ.
– Да поговорим за ползите от еврото. Отваря ли ни вратите за нови инвестиции?
– Представете си, че вие сте Уорън Бъфет и правите годишната среща на акционерите на инвестиционния фонд с 15-20 хил. инвеститори, изпълнили на максимум цял стадион. Кое ще ви е по-лесно да обясните, че ще купите дялове на българска IT компания, която предлага акциите си в евро, работи в еврозоната и получава приходи в евро, или на компания, която предлага акциите си в български левове и нонстоп превалутира приходи и разходи?
Най-вероятно 90% от акционерите на фонда дори не знаят, че България ползва валутата лев, камо ли ще ви повярват, че тази валута е много стабилна и перспективна, съответно да поемат и валутен риск.
Влизането в еврозоната ще е изключително важно за привличането на две групи инвеститори – големи финансови фондове и инвеститори в стартъпи. Стратегическите индустриални инвеститори от Европа вече познават добре България и знаят как да си организират голяма част от операциите, без да поемат излишен валутен риск и разход. Но големите финансови инвеститори не желаят да навлизат в такива детайли и тежки организационни задачи, както и да оправдаят нови експозиции към малки валути пред многобройните си акционери.
За стартъпите всичко това е още по-важно и най-малките недостатъци като валутния риск могат да накарат рисковите фондове да се оттеглят. Тук е време и за самокритика, тъй като бизнес асоциациите и публичната власт като че ли не обяснихме, че стартиращите компании ще са вероятно най-печелившите от влизането в еврозоната, тъй като възможностите им за набиране на капитал няма да са ограничени от размера на местните спестявания и нежеланието на чужди инвеститори да придобиват рискови левови активи.
Средните и големите български компании пък ще получат по-лесен достъп до разширяването си в други европейски държави, тъй като затягането на проверките срещу прането на пари на европейско ниво прави отварянето на банкови сметки в чужбина все по-трудно, особено ако си от държава извън еврозоната.
– Казват, че като влезем в еврозоната, доходите ще растат, но много хора не вярват. Какъв е механизмът за това?
– Валутата не е свързана пряко с доходите, съответно нито трябва да очакваме, че тя ще ги вдигне, нито че трябва нашите доходи да са равни с немските, че да приемем еврото.
Доходите се вдигат вследствие на търсене и предлагане, както се вдига и всяка друга цена в икономиката. Тоест трябва повече търсене за работна ръка при по-бавно растящо предлагане. Повече търсене има при създаване на повече работни места, а те идват чрез капиталови инвестиции. По-бавно растящо предлагане на работна ръка има в нишите, които най-често са със специфични умения и висока квалификация, там има дефицити.
Еврото ще позволи на компаниите да правят повече капиталови инвестиции, а на търсещите работа да пътуват и да се квалифицират по-лесно в чужбина, придобивайки нишови и дефицитни на пазара умения.
Далеч по-пряка е връзката на еврото като защита от намаляване на доходите. Влизането в еврозоната ще ни даде достъп до редица защитни механизми при евентуална бъдеща криза, когато доходите и работните места ще са под заплаха. Знам, че в момента много малко хора се замислят за бъдеща криза – икономиката и заплатите растат, отварят се нови работни места, банките са капитализирани и стабилни, а България успя да избегне ефектите от суверенната дългова криза в южните държави преди 10 години, както и някои удари на пандемията.
Това е типичната логическа грешка на “горещата ръка” в баскетбола – когато вкараш няколко коша поред, смяташ, че вероятността да вкараш следващия ще е по-голяма. Но това е заблуда – въпреки че България преодоля без проблеми няколко глобални кризисни периода, рано или късно ще посрещнем икономическа криза и тогава ще е далеч по-добре зад нас да е ЕЦБ и тежестта на 16-трилионната евро икономика, отколкото да разчитаме само и единствено на местните спестявания като спасителен ресурс.
– Как гледа бизнесът на това, че след влизането ни в еврозоната Брюксел ще продължи да следи за спазването на критериите за инфлация, дълг, дефицит? Полезно ли е това за икономиката?
– В България твърде често обичаме да гледаме към Брюксел като deus ex machina или някакво чудодейно решение на нашите проблеми. Спазването на разумна финансова политика е най-добре да бъде функция на културата на българите като избиратели. И тук ние можем да бъдем похвалени много повече, отколкото други европейски народи.
Българите показват скептицизъм и отхвърляне на предложения за поемане на големи дългове, обезценяване на валутата уж за стимулиране на износа и проинфлационна политика. Политиците го знаят и през последните 25 години поддържат една от най-консервативните и разумни фискални политики в Европа.
Във или извън еврозоната, най-голямата защита от дългове и инфлация е непоносимостта на нашия народ към подобни неразумни политики, а не размахването на пръст от някоя наднационална институция. Да, последното може да даде полезен знак и изпреварваща информация за наша грешка, но в крайна сметка ние като избиратели трябва да се противопоставяме на задлъжняването и проинфлационните мерки. Не е срамно да кажем, че това си зависи предимно от нас и че можем да се справим добре и занапред.
– И статистиката доказа, че докато политиците редуват избори, служебни и редовни кабинети, икономиката ни остава стабилна и дори изненадва с добри показатели. Обяснението ви?
– Българският бизнес през годините става все по-интегриран именно с икономиките на ЕС и еврозоната, където бариерите са ниски и няма нужда публичните институции да посредничат. Следователно експортноориентираните сектори като аутомотив и фарма, финансите, информационните технологии и системи, недвижимите имоти, отчасти туризмът са намерили своите устойчиви европейски партньори и могат да развиват дейност дори и когато в политиката има определена нестабилност. Да, това се отразява негативно, но не и фатално.
– Какво ще промени влизането ни в еврозоната във връзката власт-бизнес?
– Може би първият либертарианец – Лао Дзъ, е казал – колкото повече ограничения, толкова по-беден е народът.
– Дали влизането в еврозоната ще укроти духовете, в т.ч. и политическите, за да спре рулетката на избори. Знаем, че бизнесът обича стабилността и предвидимостта.
– Иска ни се да вярваме!
CV
– Завършил е бизнес администрация в City University of Seattle
– Има докторска степен по обществени комуникации от НБУ
– Преподава в катедра “Национална и регионална сигурност” на УНСС и в департамент “Медии и комуникации” на НБУ
– Съветник е на президента на Ирландско-американския университет в Дъблин
– Има над 15 години опит в консултирането в сферата на външноикономическите отношения и връзките с обществеността
– От началото на май 2025 г. е зам. изпълнителен директор на КРИБ
