Баба ми даде номера ми на всичките си роднини, като каза, че могат да останат при мен. Престанах да търпя това и реших да накажа наглата баба.
Аз не съм алчен човек, но понякога може да изглеждам така. Израснал съм на село, в семейство на образовани хора. Майка ми и баща ми работеха и печелеха добри пари. Завърших училище и влязох в университета с ограничен бюджет. В чест на това родителите ми ми купиха апартамент близо до университета, където живея сега.
– Баща ти и аз се радваме, че си успял да влезеш в университета с ограничен бюджет и нека този апартамент да бъде малък подарък и мотивация за теб – каза ми майка ми. Бях на седмото небе от щастие, защото не исках да се връщам на село. Като имам апартамент, мога лесно да завърша университета и да остана в града. Не можех да повярвам, че това се случва с мен. Преместих се в града и отидох в университета с голям ентусиазъм. В продължение на една седмица обикалях града, за да разбера какво и къде се намира.
Един ден някой почука на вратата ми и аз изведнъж се уплаших и реших да не отварям, но тогава се вгледах в очите и видях, че зад вратата стои мой роднина. Бях изненадан и не разбирах как ме е намерила. – Вероятно не знаеш, че съм сестра на баба ти.
Дойдох на лекар и трябва да остана тук около 5-6 дни – каза сестрата на баба ми. Оказа се, че баба ми по бащина линия дава адреса ми на всичките си роднини. Първоначално се вживях в ситуацията, но после започна да ме притеснява. Всеки месец някой идваше при мен, аз се обаждах на баба ми и ѝ се сърдех, защото роднините ѝ преминаваха границата. Тя ме нарече алчна и изключи телефона. Престанах да контактувам с роднините на баба ми.
Майка ми ме подкрепи, но и това не помогна, защото роднините, които никога не бях виждала през живота си, ме чакаха пред къщата и така ме плашеха. – Утре дъщерята на сестра ми ще дойде при вас с дете. Тя е постъпила в колеж и няма къде да живее. Подслони я без никакви скандали и лудории – каза бабата и изключи телефона. Обадих се обратно, но тя не вдигна. Тази племенница пристигна и чакаше на вратата.
Пуснах я от съжаление, а после се обадих на сестрата на бабата и ѝ казах, че няма да може да остане при мен повече от два дни, така че по-добре да си намери друга квартира. След това баба ми и роднините ми се обидиха на мен, но на мен не ми пукаше. Главното за мен е, че майка ми и баща ми ме подкрепиха и аз отново започнах да живея спокойно и да не се разсейвам от ученето си.
