Баба Бориска: Вземах хубавите пари, гледайте колко са хубави само
Докато политиците в София и Брюксел вдигат наздравици за успешното присъединяване на България към еврозоната, в Криводол една възрастна жена държи в ръцете си новите банкноти и се радва на цветовете им. Бориска Трифонова стана неочакваното медийно лице на историческата промяна, след като получи първата си пенсия в евро. Зад умилителните кадри и успокоителните думи обаче прозира една по-сурова реалност – валутата се промени, но битката за оцеляване в най-бедния регион на Европа остава същата.
„Вземах хубавите пари, гледайте колко са хубави само – зелени, червени… За първи път виждам такива пари“, споделя Бориска пред камерите с неподправено вълнение. Нейната реакция бързо бе подета като символ на безпроблемния преход, но икономистите предупреждават да не бъркаме естетиката с покупателната способност.
Валутна реформа или козметична промяна?
Пенсията на Бориска е 638 евро (приблизително 1247 лева). Сумата я поставя над линията на бедността, но разходите ѝ за живот разкриват структурните язви на българската социална система, които еврото не може да излекува. Първата ѝ работа с новите пари е да купи лекарства – за сърце, за кръвно.
„Мъката ми е голяма… Няма кой да дойде при мен. Казвала съм на комшиите – чукнете да видите жива ли съм. Не минават“, признава жената, докато стиска „хубавите“ банкноти.
Този контраст е показателен. Докато институциите се фокусират върху техническото въвеждане на валутата и успокояването на населението, че „еврото е като нашите пари, само че не е на левове“, хиляди пенсионери като Бориска остават зависими от социалния патронаж за храна и живеят в пълна изолация.
Скритите рискове на 2026 година
Еуфорията от „зелените и червените“ банкноти контрастира с предупрежденията на икономическите експерти. Въпреки уверенията за плавен преход, 2026 година се очертава като период на „висока несигурност“. Омбудсманът вече сезира Асоциацията на банките за нарушения при обмяната на валута и потенциални скрити такси, които могат да „изядат“ част от доходите на най-уязвимите.
За Бориска и нейните съседи в Криводол, макроикономическите ползи от еврозоната – като по-ниски лихви и инвестиционна стабилност – звучат абстрактно. За тях реалността се измерва в цената на лекарствата и честотата, с която телефонът звъни.
Надеждата има друго измерение
Единствената истинска светлина в дома на Бориска не идва от новите банкноти, а от очакването на нейното правнуче. „Това е светлинката ми“, казва тя. В крайна сметка, историята от Криводол ни учи на важен урок: парите, били те левове или евро, са само средство. Истинският дефицит в България не е бюджетен, а човешки.
