Анна Цолова: Не си мислете, че хора като Мария Цънцарова ще си намерят работа лесно
Бившата журналистка и телевизинна водеща Анна Цолова отбелязва чрез публикация в социалните мрежи, че през последните дни името ѝ отново се споменава публично, този път като паралел със случващото се с Мария Цънцарова. Според нея това сравнение не е случайно, защото моделът не се е променил.
„Каквото си беше и днес си е така“, казва тя, визирайки начина, по който в България се оказва натиск върху журналисти.
Цолова прави разграничение между миналото и настоящето, като подчертава, че днес обществото е по-информирано.
По думите ѝ „и децата знаят на кого е държавата с главно Д и кой е #кой“. Тя отбелязва и нарастващата обществена чувствителност към проблема със свободата на медиите и „запушването на устата на журналистите“, което дълго време е било приемано като нещо нормално.
В разсъжденията си Анна Цолова обръща внимание и на широко разпространеното погрешно схващане, че журналисти, които са отстранени или притиснати, лесно могат да продължат кариерата си другаде. Тя категорично заявява:
„Не си мислете, че хора като Мария Цънцарова ще си намерят работа като телевизионни журналисти лесно.“ Според нея поглед към останалите големи телевизии е достатъчен, за да стане ясно, че подобна реализация е малко вероятна.
„Няма да я поканят да работи там“, допълва тя и уточнява, че това твърдение се основава и на личния ѝ опит, като оставя отворена възможността да бъде опровергана: „Ще се радвам да ме опровергаят.“
Цолова разсъждава и върху реакциите срещу самата Цънцарова. Тя посочва, че наблюдава активиране на множество хора, както с реални имена, така и анонимно, които действат срещу журналистката. Наред с това тя отбелязва и „тролските атаки“ срещу други потребители в мрежата, които публично изразяват подкрепа. В този контекст Цолова заключава: „Жестоката машина е включена.“
В обобщение, позицията на Анна Цолова излиза извън рамките на конкретния случай. Тя го разглежда като симптом на по-дълбок системен проблем – среда, в която независимата журналистика се санкционира, а натискът се упражнява не само чрез институции, но и чрез публично дискредитиране и страх. Според нея именно това превръща подобни случаи в изпитание не само за медиите, но и за обществото като цяло.
