Алекс Свиленова за първата си среща си с жената на Гунди: Разплакахме се, стояхме си така минута – без да изречем и думичка
Александра Свиленова или по-простичко Санди, едва на 22 годни изигра роля, която без съмнение ще се превърне в емблематична за българското кино. Тя е Лита, съпругата на футболиста Георги Аспарухов в биографичния филм „Гунди – Легенда за любовта“на режисьора Димитър Димитров и продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов, където си партнира с Павел Иванов, който играе едноименния футболист.
„Санди дойде от треньора ми по плуване. Майка ми за първи път беше дошла да гледа тренировка, аз съм била на не повече от 6 години, а треньорът ми реши да ме пусне в частта от басейна, която е с дълбочина около 3 метра. Започнах да се давя. Помня само две неща – как майка ми сваля обувките си в готовност да скача да ме спасява, и треньорът ми, който ми хвърля един надуваем макарон и казва: „Давай Санди, ти можеш“. Дълго време след това не съм използвала Санди. Всъщност първо кръстих котката си така. А когато мама си отиде, започнах да го използвам и за себе си, за да си напомням, че мога“, разказва тя пред People of Sofia и продължава:
„Изборът ми да стана актриса далеч не е първият. След преживяното, бях твърдо решена да се занимавам с медицина, за да предпазя всяко едно семейство от това, през което аз преминах и нещата се развиваха добре в тази посока, до един час по химия, в който като че ли се погледнах отстрани и разбрах, че се виждам да се занимавам с медицина най-много 10 години, но не и цял живот. Тогава направих един много остър и много личен завой, припомних си как театърът и киното са ми помагали в тежки моменти и взех решението. Няма да съм лекар, но все пак ще опитвам да лекувам душите на хората“.
„И така стъпка по стъпка животът ме отведе към “НАТФИЗ“, където професор Ивайло Христов повярва в мен. След това и към „Гунди – Легенда за любовта“, където пък Димитър Димитров повярва в мен и ми повери образа на Величка Маркова – Лита“.
„Аз в живота си имам един много силен женски образ и това е този на моята майка, и без капка съмнение нареждам този на Величка Маркова до нейния. Еталон за жена – силна, чувствена, любяща, изключително интелигентна, фина, но и твърда, когато се налага. Това е жената която в моите представи осмисли, иначе клишираният израз „Зад всеки успял мъж стои една силна жена“.
„Първата ни среща с нея беше на първия снимачен ден. Имаше много хора, продукция, журналисти, партньори – беше голяма лудница. Когато се срещнахме си стиснахме ръцете и се разплакахме. Стояли сме така сигурно минута – без да изречем и думичка. На фона на всичко случващо се около нас, ние сякаш се откъснахме, пренесохме се в някакво друго, наше си място, където цареше уют и топлина. В очите ѝ гореше същото пламаче, което гори само когато говори за нейния любим Георги. Накрая тя каза „Всичко ще бъде наред“, думи, които вече близо две години аз продължавам да си напомням.
„Дълбоко вярвам, че основната движеща сила в човешкия живот е любовта или липсата на такава. А любовта, както и обичта, имат много измерения – любов към човека като човек, любов към партньора, любов към призванието ни. Всички тези измерения на любовта се засягат и във филма.
Надявам се, гледайки го, зрителите да си припомнят, че и ние можем да правим големи неща. И ние можем да обичаме истински!“, завършва Александра Свиленова.
