Ако Радев сега отново внесе искането за референдум за отлагане на еврото, той ще изглежда, меко казано, неадекватен.
Президентът Румен Радев нарече „победа на правото над произвола на политическата класа“ тълкувателното решение на Конституционния съд, че председателят на Народното събрание няма правомощие сам да преценява и отклонява предложение за референдум, направено от президента. И за неюристите бе ясно, че решението на конституционалиста доц. Наталия Киселова да не допусне внесеното през май от президента в парламента искане за провеждане на национален референдум за отлагане на въвеждането на еврото е противоконституционно. И че самоуправството ѝ е резултат от политическо задание от поставилите я на поста – за да се избегнат излишни политически крясъци в навечерието на решението за поканването ни в еврозоната, което евентуално можеше да отложи и решението.
И искането на Радев беше противоконституционно
Противоконституционна обаче беше и самата инициатива на президента да иска референдум за еврото, за който година по-рано Конституционният съд се бе произнесъл, че такъв е недопустим, а юридическият му съветник Крум Зарков тъкмо заради това подаде оставка. Поведението на Радев бе не само политически мотивирано – да се възкачи на евроскептичната вълна, но и противодържавническо – да саботира финала на евроинтеграцията, която е наша основна национална цел на България от десетилетия.
Сагата сега обаче е на път да се повтори, като управляващите отново се опитват да не допуснат до разглеждане президентското искане за референдум – с мотива, че документите тогава са били върнати на президента и го призовават да отправи ново искане. А президентът и идейните му съратници от „Възраждане“ контрират с входящ номер и копия от документацията в парламентарното деловодство. Резонният въпрос е, какво им пречеше на управляващите – както тогава, така и сега, да отхвърлят набързо искането, след като и без това разполагат с огромно мнозинство – собственото, плюс гласовете на проевропейската опозиция.
Гледането на ветото вече е и технически безпредметно
Напълно разбираем мотив е, че както тогава, в навечерието на решението за приемането ни в еврозоната, така и сега, в навечерието на въвеждането на еврото, не е време за разпалване на страсти и противопоставяния, или дори надежди, че нещата могат да се върнат назад. Отделно, че предстои приемането на бюджета (в евро) и няма време за губене с предложение, от което нищо не може да последва. Не само защото дори да се допусне такъв референдум, той ще е незаконен, но и поради липса на технологично време би се провел догодина, след като еврото вече е въведено и ще бъде безпредметен.
Тъкмо заради това интересен е въпросът, защо управляващите подканят президента да отправи ново искане до парламента, а той настоява да се гледа вече внесеното от него през май.
С ново искане за референдум Радев ще е рушител на държавността
Ако президентът внесе ново искане за референдум за отлагане на еврото, след като то вече практически е въведено, той ще изглежда, меко казано, неадекватен не само навън, но и у нас. Предишното му искане, обявено на 9 май в Деня на Европа, бе закъсняло – в 12 без 5, а сегашното ще е в 12 и 5. И ще покаже, че той всъщност не се интересува от референдума, който и де юре, и де факто е невъзможен, а се интересува единствено от трупане на собствени политически дивиденти. И че е не просто безпардонен популист, но и рушител на държавността, противно на призванието му на държавен глава да бъде върховен неин крепител – защото всяването на несигурност в паричната система в момент на замяна на националната валута е противодържавна дейност.
Същевременно той окончателно ще загуби онази част от избирателите от демократичната общност, които отдавна го загърбиха заради проруските му и анти-евро позиции, но с които е съмишленик по темата за завладяната държава. Така всъщност Радев ще затъне докрай в намерението си да разчита за евентуалния собствен политически проект на подкрепа главно от най-антиевропейските и проруски настроени граждани.
Президентът можеше частично да се реабилитира
С настояването си парламентът да разгледа внесеното от него през май искане за референдум, Радев може да се надява на частична реабилитация за поведението си тогава – като жертва на несправедливост, удостоверена сега и от КС. И въпреки че подобно евентуално гледане на въпроса за референдума сега няма да доведе до нищо, отговорността за това може за мнозина да не изглежда негова – не са го послушали, когато му е било време (нищо, че никога не му е било времето), а сега вече е късно, но не заради него, а заради управляващите.
А управляващите могат спокойно да протакат гледането на старото искане на Радев достатъчно дълго, за да може, когато изобщо му дойде ред, то да изглежда съвсем комично. И да влезе в пленарна зала, след като страната вече с месеци е заживяла в условията на еврозоната. Тогава могат да заложат още по-убедително на тезата, че президентът с изтичащ мандат и амбиции за политическо бъдеще не само е бил, но и още е с програма за миналото.
А всъщност Румен Радев можеше поне отчасти да се реабилитира и да извлече капитал от последното решение на КС, като каже публично: ето, те погазиха Конституцията, като спряха искането ми за референдум, но сега аз го оттеглям, защото то вече е безсмислено и няма да дестабилизирам държавата, въпреки че продължавам да вярвам, че народът трябваше да се произнесе за еврото. Можеше да го направи, ако егото не му бе пръв съветник.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
