Ако и чиновникът плаща осигуровки, 600 млн. евро ще останат за харчене (Графика)
Работодателите искат това да се случи бързо, защото те плащат кризите досега
Натискът върху бюджета и дефицитът в държавната хазна върна на дневен ред дългогодишния дебат трябва ли чиновниците да плащат сами осигуровките си. Този път темата повдигнаха работодателите, след като именно частният сектор поема все по-голяма част от сметката.
Всички работещи на свободния пазар всеки месец поемат личната си част от осигуровките. При държавните служители, военни, полицаи и част от съдебната власт обаче вноските са за сметка на бюджета. На практика това означава, че те са осигурени, но не им се удържа от заплатата. Това е причината в понеделник от КРИБ да изпратят писмо до премиера и парламентарните групи, с което най-голямата у нас работодателска организация призова партиите да се обединят около законодателни промени, за да плащат редица служители в бюджетната сфера сами своите осигуровки. Според КРИБ
мярката има висока обществена подкрепа,
положителен икономически ефект и е важна за овладяване на бюджетния дефицит и за по-устойчиво финансиране на пенсионната и здравната система.
Аргументът на работодателите е, че привилегията е исторически остатък. Тя е въведена преди десетилетия, когато заплатите в администрацията са изоставали чувствително от тези в частния сектор. Сега ситуацията е различна и старият аргумент вече не работи.
Според председателя на КРИБ Кирил Домусчиев България е в бюджетна и инфлационна криза и заетите в администрацията трябва да понесат тази тежест равнопоставено с хората в частния сектор. Домусчиев настоява промяната да се направи сега и веднага, без стъпаловидни и постепенни мерки, както е предложено в един от законопроектите, внесен от “Продължаваме промяната”.
Различни изчисления показват, че бюджетът може да спести над 600 млн. евро, ако всички плащат осигуровки. Според анализ на Фискалния съвет разходите за персонал в бюджета за 2024 г. са били 20 млрд. лв. От тях 16 млрд. са за заплати, а около 4 млрд. за осигуровки. За 2025 г. за осигуровки, които правят държавата и общините,
сумата е 4,3 млрд. лв.
Държавните служители от най-масовата трета категория труд през 2024 г. са били 48 280 души със средномесечен осигурителен доход 2432 лв.
За тях държавата изцяло поема осигуровките и бюджетът е изхарчил 385 млн. лв. Според Фискалния съвет, ако тези хора поемат личната си част както останалите работещи, то разходите намаляват с 200 млн. лв.
Ефектът става значително по-голям, като се включат полицаите и военните – тогава сумата стига над 1,2 млрд. лева, или 604 млн. евро. (Виж инфографиката.)
Според данните на НСИ в администрацията на изпълнителната власт към края на декември 2025 г. наетите са 98 446 души. В тези данни не се включват МВР и Министерството на отбраната.
В по-широката отчетност на администрацията за 2025 г. реално заетите служители са 133 692 души. От тях 90 996 са на държавна служба, а 42 696 са по трудово правоотношение. Още по-широк е секторът, който Фискалният съвет нарича обществен. Според неговия анализ заетите там през 2024 г. са 558 399 души. Най-голям дял са в образованието – около 28%.
Следват здравеопазването – 24%, и държавната администрация – 20%, или 112,7 хил. души.
КРИБ говори за обществен сектор с над 660 хил. души
и твърди, че според демографската картина той би трябвало да бъде с поне 90 хил. души по-малък. От организацията посочват още, че при сегашния бюджетен натиск загубата на разполагаем доход заради плащането на осигуровки не трябва да се компенсира с ново увеличение на заплати, защото така ефектът за бюджета ще изчезне.
“24 часа” освети темата с осигуровките още преди 11 години,
когато тогавашният здравен министър Петър Москов предложи държавните служители с възнаграждения над две минимални заплати месечно да поемат сами здравните си осигуровки. През годините досега “24 часа” е публикувал мнението на десетки финансисти и икономисти, сред които и бивши министри, които също подкрепят предложението всички работещи да плащат осигуровки, а не само тези в частния сектор.
Сега дебатът не е само експертен или социален, а бюджетен. Не става дума само за принципа кой колко плаща, а за това колко струва на държавата сегашният модел и дали той може да остане непокътнат при растящи разходи.
Причината бизнесът да поставя въпроса толкова остро е, че темата вече се вижда през призмата на дефицита, инфлацията и дълга. Работодателите казват, че всяка криза досега се е плащала основно от частния сектор – чрез по-високи осигуровки, данъци, цени, лихви или административна тежест. В същото време бюджетният сектор е защитен от част от негативните последици.
КРИБ използва и аргумента за обществената справедливост. Ако един работник в частна фирма поема личната си част от осигуровките, защо служител със сходен или по-висок доход в администрацията да не прави същото? Ако държавата търси приходи и орязва разходи, защо първо да не премахне различното третиране в собствената си система, питат работодателите.
Контрааргументите най-често се обосновават с това, че така ще се намалят заплатите в държавния сектор. Допълват с още причини – ограничения, които не важат в частния сектор, като например забрана за допълнителни доходи.
Но срещу това бизнесът поставя друг факт – ако някога поемането на осигуровките е било компенсация за ниски заплати, днес при много позиции в публичния сектор този аргумент вече е отслабнал. Особено когато в обществото периодично излизат данни за много високи възнаграждения в отделни администрации, агенции, регулатори и бордове.
Всъщност изборът не е дали държавните служители да бъдат наказани. Въпросът е
дали старата бюджетна привилегия още има основание
Ако отговорът е да, държавата трябва да го защити с ясни аргументи – кои категории, защо точно те и колко струва това на данъкоплатците. Ако отговорът е не, промяната трябва да се направи така, че да не създаде хаос в системите, но и да не бъде обезсмислена чрез автоматично увеличение на заплатите. Защото, ако това се случи със сума, която служителите ще започнат да плащат като осигуровка, реформата ще остане само счетоводна, предупреждава бизнесът.
Кирил Домусчиев, председател на КРИБ: Реформата да стане сега, а не постепенно
Ние сме в бюджетна и инфлационна криза и заетите в бюджетния сектор трябва да понесат нейната тежест равнопоставено с хората в частния сектор.
Това написа във фейсбук профила си предприемачът и председател на КРИБ Кирил Домусчиев. Той подкрепи позицията на работодателската организация, в която се призовава държавните служители да започнат да плащат сами осигуровките си.
Основната причина за зимните протести беше усещането на младите хора за несправедливост и неравнопоставеност между частния сектор и все по-голямата държавна машина, посочва Домусчиев.
И допълва, че привилегиите за редица служители в бюджетния сектор са създадени, защото преди 20 години съсипаната от хиперинфлацията България нямаше нужните средства да издържа добре заплатена държавна администрация и структури. Затова те не плащат осигуровки, получават редица социални бонуси и като цяло е трудно да бъдат уволнени – дори и при лошо свършена работа.
Но това вече не е така – заетите в бюджетния сектор са с поне 10% по-висока нетна заплата от работещите в частния. А през последните месеци цялото общество беше скандализирано от огромни заплати на шефове на дирекции, членове на бордове и директори, дава аргументи Домусчиев.
Той настоява политическите партии да спазят обещанието си преди изборите – в тази ситуация вече всички да си плащат сами осигуровките. Сега и веднага – без стъпаловидни и постепенни мерки. Причината – в бюджетна и инфлационна криза и заетите в бюджетния сектор трябва да понесат нейната тежест равнопоставено с хората в частния сектор.
Заплатите ще паднат – аргумент, с който не пипат вече 27 години
Преди една социалното министерство пак отказа, защото държавните служители нямали право на втора работа, стачка, както и им ограничавали бонусите – последното се оказва не съвсем вярно
Забрана държавните служители да имат друга работа, ограничения за търговска дейност, липса на ефективна стачка, декларации за имущество и интереси, ограничения при допълнителните възнаграждения и др. Това са част от мотивите, с които Министерството на труда и социалната политика не подкрепя законопроекта от 2025 г., в който се предлага плащането на осигуровки, които бяха поети от бюджета преди 27 години – през 1999-а. Основният аргумент е, че държавната служба е уредена по специален закон и служителите имат ограничения, които не важат за хората по Кодекса на труда.
Социалното министерство дава и още един важен аргумент – промяната на лицето, което плаща вноската, няма да доведе до повече приходи във фондовете на държавното осигуряване, защото става дума за същите вноски, но прехвърлени от бюджета към служителя. Министерството предупреждава и че личните вноски ще намалят заплатите на държавните служители.
Министерството на правосъдието също дава отрицателно становище. То започва с по-общ аргумент – държавната служба има различна цел от частната инициатива, защото е свързана с изпълнение на публичен интерес и с изискване за стабилност на службата. Прави се и практическата сметка, че ако се въведат лични осигуровки без компенсация, ще има реално намаление на доходи. Ако пък се компенсира чрез допълнително увеличение на разходите за персонал, мярката губи смисъл, защото социалноосигурителните плащания и сега се разчитат директно между държавния бюджет и бюджета на ДОО.
Против чиновниците да си плащат осигуровките е и МВР. В становището му се казва, че покриването им от бюджета е част от статута на държавния служител. От МВР посочват, че моделът е свързан със стабилитет, престиж и по-рестриктивни условия – несъвместимост, политическа неутралност, дисциплинарна отговорност, ограничения за допълнителна заетост, лимитирани възнаграждения и липса на свободно договаряне.
МВР добавя и аргумент, че вносителите не са представили достатъчни разчети за социално-икономическите и административните ефекти и че не са разработени компенсаторни мерки, които да запазят нивата на възнагражденията.
Националната служба за охрана също дава отрицателно становище. Там аргументът е още по-конкретен – осигуряването на офицерите и сержантите е за първа категория труд и размерът на вноските е значително по-висок. Според НСО, ако те започнат да плащат лична част, това може да доведе до неравнопоставеност в обратната посока – едни категории ще плащат по-високи осигуровки от други. НСО твърди още, че предложението ще доведе до намаляване на нетния доход на служителите, а ако държавата увеличи възнагражденията им, няма да има облекчение за бюджета.
Синдикатите също не подкрепят предложението за вноски от чиновниците. Посочват, че според тях държавата не плаща подарък, а превежда сума, която иначе би трябвало първо да бъде включена в заплатата и после удържана като лична вноска.
