Ако в АПИ си вършеха работата, моята Сияна щеше да чака училище, а не да купувам гроб
В понеделник вечерта 12-годишната Сияна загина в катастрофа на отсечката по пътя Плевен – Луковит, след като тежкотоварен автомобил помете колата, в която се вози с баба си и дядо си. Според бащата на детето – Николай Попов липсата на държава е убила дъщеря му. Пред „24 часа“ той разказа защо е на това мнение и от кого ще търси отговорност за смъртта ѝ сега.
– Г-н Попов, 12-годишната ви дъщеря Сияна загина в тежка катастрофа в понеделник вечерта по пътя Плевен – Луковит, след като тир помете колата, в която пътува с баба си и дядо си. Сам повдигнахте въпроса и за вината на АПИ в конкретната ситуация, но кой според вас носи голямата вина – агенцията или шофьорът на тира?
– Искам да има съдебна отговорност в рамките на закона. Не съм казвал, че се отказвам от това да водя дела срещу шофьора. Въпросът е комплексен. След като разбрах, че този човек – водачът на товарния автомобил, дори не е слязъл да помогне на детето ми и на дядо му, които са тежко ранени, а е стоял в кабината си съвсем спокойно, за да си пие кафе, аз категорично ще си търся правата. Не ме е страх от нищо и никого, защото вече загубих най-важното нещо в моя живот – единственото ми детенце. Ще си търся правата до дупка в съда и ще искам той да получи най-тежкото наказание. Поведението му показва, че е безчувствен човек, у когото липсва емоция за отговорност и вина.
Другият аспект на проблема е изключително лошото състояние на въпросния път. Той е много стар и се поддържа зле. С износен асфалт е, както и с изключително лоша маркировка. За този участък са подавани десетки сигнали, включително и от неправителствени организации, които се занимават с пътна безопасност. Официални сигнали има и до АПИ. Такива са подавани и до МВР – институция, която е ангажирана в пътната безопасност. Всички тези сигнали не са случайни и не са нечия прищявка. Но те остават глас в пустиня. Не са взети предвид под никаква форма, даже напротив. Аз разполагам с писмо, в което се казва, че пътят е в чудесно експлоатационно състояние, което е безумно. Писмото е разписано от председателя на управителния съвет на АПИ и в тази връзка искам тези хора да си подадат оставките. Да не ми подхвърлят оставки на разни треторазредни чиновници от областното пътно управление в Плевен. Отделно има информация и за директорите на дирекции, които пряко носят отговорност в АПИ – следователно искам и от тях оставки. Трябва да се разследва пътят на сигналите и какво се е случило с тях, защото, ако те не са придвижени и не са взети мерки, както виждаме, че е станало, тук вече става въпрос за престъпна безотговорност и вина на съответните служители на АПИ и ръководството . Агенцията е призвана да пази гражданите и да създава условия по пътищата, които да не убиват хора. Вместо това се случва обратното, което връхлетя мен и семейството ми. За мен липсата на действие е престъпление и трябва хората, стояли зад бюро, за да клатят краката си спокойно, да си понесат отговорността.
– Вие лично подавали ли сте сигнал за този път? Описвате пътната обстановка в детайли и като човек, който е минавал неведнъж по участъка?
– Лично аз съм подавал сигнал, че на този път зимата не се чисти със сол, а с пясък, но се фактурира, че е чистено със сол. Тази лъжа дори не я крият. Отидете сега в село Телиш и ще видите с очите си купчините с пясък. Не са си направили труда да ги махнат. Просто не им се занимава. Това не е ли нарушение? Републикански пътища, т.нар. първокласни, но в кавички, въпреки че така се водят и по закон, не могат да се поддържат с такива смеси.
Ето ви корупционно престъпление и факти. Няма как това нещо да продължава, защото води до смърт на хора. Доведе и до загубата на моето дете. Ако от АПИ си бяха свършили работата и бяха взели сигналите предвид, за да ги придвижат с елементарни мерки за 2-3-5-10 хил. лв., участъкът можеше да е обезопасен. Под обезопасен имам предвид – със знаци, че е опасен, да се сложат разделителни колчета, да се сложи и мантинела между двете платна. Ако всичко това, което не е толкова сложно, беше направено, детето ми щеше да е живо. Щеше да чака да започне училище, а не да му купувам гроб, за да го положа утре в него. Никой да не ми казва, че агенцията не разполага с нужните пари. Оставките им са само началото. Оттук трябва да започнем, защото, ако останат, те ще продължат да безчинстват. Знаете ли колко е бюджетът за поддръжка на пътища, колко пари влизат от глоби в него, както и колко европейски средства се вливат отново за поддръжка на тези пътища? Цифрите са ужасяващо големи. Да не може да се отделят елементарни средства за главен път, свързващ два европейски града като Букурещ и София, е абсолютно безобразие.
– От брифинг на прокуратурата стана ясно, че шофьорът на тира има провинения на пътя. Според вас по презумпция означава ли това, че е опасен?
– Такива хора, независимо от факта, че е бил реабилитиран, не могат да бъдат водачи на товарни автомобили. Осъждан е за шофиране без книжка и за каране в нетрезво състояние. Другото тревожно в моя случай е, че този човек е на 65 години. За мен не е логично да има толкова възрастни водачи. Независимо от това, че не е в пенсионна възраст. Да повериш на такъв човек 20-тонен камион, е равносилно на това да му дадеш бомба, с която да убива по пътя. Не знам какво е физическото му състояние, но говорим за нещо, което е далече от нормалното. Тук е необходима и промяна в закона относно строгия контрол на водачите. Разбрах, че фирмата, която е собственик на камиона, управляван от него, има 200 превозни средства. Представител е на немска компания. Не знам дали тя е проверявана, както и дали има нарушения назад във времето. В момента, доколкото съм информиран, текат проверки. Аз държа случаят и техническото състояние на камиона, убил детето ми и ранил брутално баща ми, да бъдат изследвани до най-малкия детайл.
– Дядото на Сияна – Георги Ламбев е шофирал автомобила, в който се е возила тя. Някога той имал ли е нарушение на пътя? Какъв шофьор е?
– Дядото на Сияна е дългогодишен служител на МВР, част от пожарната. Бих казал, че е образцов пожарникар, но и шофьор, защото няма нито едно нарушение на пътя. Говорим за един от хората, участвали в редица кампании за пътна безопасност. Лично с ръцете си, които са изпотрошени сега при катастрофата, е вадил хора от автомобилите и ги е спасявал. Десетки години го е правил, без да се оплаче, даже напротив – приемал го е като професионален дълг, но и като човек със силна емпатия.
Известен е в цялата област Плевен и всички го познават. Сега той имаше тежката съдба да загине неговото внуче, което е отгледал, и в момента да се бори за живота си с натрошен череп. И да оживее, няма да иска да продължи живота си оттук нататък, защото обичаше Сияна повече от всичко. Отгледа я и тя беше най-голямата му слабост.
Боли ме, защото тази ситуация е абсурдна и нелепа – баща ми, който помагаше на хора, пострадали в катастрофи, сега е блъснат от тир. Бабата на Сияна в момента на удара, за радост, е стояла на място, което не е засегнато. Тя и детето ми са били отзад, но нейната половина на автомобила е останала здрава. Майка ми е невредима, но дъщеря ми е мъртва. Линейката е дошла може би след час. Не мога да кажа със сигурност. Когато е пристигнала, дъщеря ми вече е нямала шанс.
– Откъде са се връщали тримата?
– Връщали са се от Луковит към село Телиш. Сияна беше във ваканция. Когато имаше такава, най-много обичаше да е при баба си и дядо си. Там беше спокойно, играеше си на двора, имаше си другарчета. На това място се чувстваше щастлива. Казвала ми го е неведнъж. Усещаше безгрижие.
– Имате ли обяснение за трагедията?
– Не правя крайни констатации за шофьора, защото на всеки му се случва волно или неволно да направи нарушение. Никой не е безгрешен. Въпреки че дядото на Сияна беше човек без нито една глоба. Дори към момента на катастрофата той е бил със спрян автомобил и тогава са го ударили. Моето обяснение като човек, който е карал по този път, е, че той трябва да бъде спрян за експлоатация и движение, докато не бъде спешно ремонтиран и разширен, защото целият е в много лошо състояние. Представете си една река от асфалт, на която дори закърпените участъци с новия асфалт са криви. Във всеки момент вие може да излезете от пътя и да се убиете.
Той няма как да бъде напълно затворен, защото все пак икономиката на държавата трябва да се движи. Но функционирането му в този вид води до смърт. Виждаме я пред очите ни.
– Говорите за конкретния участък или за целия път?
– Не говоря само за този участък, на който загина детето ми. Предната седмица пътувах до Букурещ 6 часа. Огромен трафик от камиони, който преди не беше такъв. Не знам на какво се дължи. Може би, защото повече минават през Румъния поради високите такси в Сърбия. Говорим за камион след камион – тежки машини, които увреждат пътната настилка и се движат с висока скорост. Става въпрос и за огромен брой автомобили по цялото трасе. Съвсем не оправдавам шофьора на тира. Съобразявайки се с пътните условия и съгласно закона, водачите са длъжни да вземат предвид именно тези условия. При такъв път този шофьор е трябвало да се движи със съобразена скорост, както и с това, че е валяло дъжд. Да съблюдава всички мерки за безопасност. Особено когато говорим за професионален водач на камион.
– Опишете ни Сияна?
– Прекрасно дете. Ученичка в шести клас. Много красива и умна. Беше творец, който рисуваше прекрасни картини. Занимаваше се с творчество, изключително любознателна. Просто беше дете мечта. Не го казвам, защото е моята дъщеря. Всички, които я познават, ще го потвърдят. Сияна беше много добра. Двамата заедно сме спасявали животни, и то не един път. Тя се научи на това от малка. Дори ми е звъняла да ме пита дали може да купи храна на бездомно кученце. Беше едно голямо сърце. За жалост, завинаги остана дете. Само на 12 години! Но аз ще се боря с цената на всичко, защото моето всичко ми беше отнето. Няма да оставя хората, отговорни за смъртта ѝ, на мира. И ще го направя не заради себе си, а заради нея. Нямам какво да губя и не ме е страх от нищо.
