Айлин Фейзулова, носител на “Златен Хипократ”: След стажове в Италия, Испания, Полша и Русия избирам да лекувам тук
Трябва да възвишаваме пациентите над нас, само така се заслужава доверието им. Омъжвам се тази година на символична дата – 6 септември
– Как се става носител на “Златен Хипократ”, Айлин?
– Това е най-голямото признание, което съм получавала до момента. Определено носи в мен страшно много чувства, защото е символ на едни шест години и половина
неуморен труд, безсънни нощи, упоритост, старание и най-вече последователност
– Какво следва оттук нататък?
– Следва пътят на специализацията, избрала съм моята специалност ендокринология.
– Защо точно ендокринология?
– Смятам, че като ендокринолог бих била най-полезна на моите пациенти – по отношение на промяната в качеството на живот и на лечението на много заболявания. Това е моят път.
– Къде ще го извървите обаче – в България или чужбина? Много ваши колеги заминават.
– Категорично в България. Колкото и стажове да съм провела в чужбина, в различни държави, смятам, че това е моето място, и искам да лекувам българските пациенти.
– В кои държави сте били на стаж и с какво се различава образованието на младите медици там?
– В Испания, Италия, Русия и Полша. Там е много хубаво, помогна ми това, че нямах езикова бариера, защото
владея италиански, руски и испански. Знам, че там биха ме приели много добре
Но въпреки това съм сигурна, че искам да дам моята дан към България.
– Трябва ли да се промени българското здравеопазване?
– Трябва да се променят нагласите на пациентите към лекарите, трябва да имат повече доверие към нас, като, разбира се, ние трябва да го заслужим.
– Как ще го заслужите?
– С изключително старание, ежедневни усилия, не бива да претупваме работата си и да смятаме пациентите за нещо по-малко от нас. Трябва да ги възвишаваме повече от нас.
– А толкова учене не ви ли отне нещо?
– Не, нищо. Само ми дава и дори в моментите, когато съм се чувствала натоварена и напрегната преди изпит, веднага след него всичко се забравя. Тогава се отдавам на удовлетворение. Така че медицината винаги ми е давала много повече, отколкото съм предполагала.
– Колко време ѝ отделяхте, оставаше ли ви за излизане с приятели например?
– Ученето е ежедневно, то не е само залягане над учебниците, то е редовно посещение на лекции, упражнения, изцяло присъствие не само тялом, но и духом. Има много интерактивни начини човек да учи, но най-вече е практиката с пациентите. Относно личния живот, смея да кажа, че много се грижа за него. Спортувам всеки ден по един час. Аз съм маратонец,
участвала съм в над 10 маратона, ходя на народни танци и салса
Почти ежедневно се занимавам с това, защото и то е полезно за моето здраве.
Също така тази година ми предстои едно много важно събитие – моята сватба. С моя приятел сме близо 8 години заедно и той е до мен, преди да започна следването си. Сватбата ще е на символична дата – Деня на Съединението, 6 септември.
