6 февруари 1873, дякон Игнатий, Лъвский, потъва в прегръдката на времето
Кога е обесен Васил Лъвски? Историците са единодушни, че датата на гибелта му е 6 февруари 1873 г. И че е роден на 6 юли 1837 г. Но и двете дати са по стар стил. През 1916 г. България преминава от Юлианския към Григорианския календар и честването на тези сакрални събития започват да се отбелязват със закъснение от 12-13 дни. И празнуваме рождеството му на 18 юли, а скърбим на 18 февруари, на фаталния за националното ни бъдеще ден, когато 35 годишният гений потъва в прегръдката на времето. Благодарение на заговорът срещу него, линията на живота му е преждевременно прекъсната, и той не успява да довърши святото си дело. И България отново тръгва назад. И Господ не знае, колко века още ще вървим надире…
Кога19 февруари официално е признат за най-тъжния ден на България?
През 1923 г., когато се навършват 50 години от убийството на Апостола.
А защо не е на 18 февруари, както повелява новият стил?
Оправданието било, че в същия ден се празнувало църковен празник. Не отрих кой е този голям и важен православен празник.
Друг споменава за техническа грешка. Чия, не се казва. Кой ли е бил този слабак по смятане, историята не казва.
Но тъй или иначе г-н Петър Попов, председател на Общонародния комитета „Васил Левски“, предлага помена в София да се проведа на 19 февруари.
Проверих в интернет, 18 феврури 1923 г. се пада неделя. От днешна гледна точка всички е ясно, вси столичани си почиват, паметта също, има риск малцина да излязат
в студа, за да поменат със светлината на свещици дякон Игнатий. Или да го сторят нетържествено в църквите по време на сутрешните неделни литургии.
Но оттогава до днес – всенародното поклонение се извършва – не когато трябва.
Най-вероятно е извинението с техническата грешка.
С извинение или без извинение, но вече цял един век по-късно (след промяната през 1916 г.) обществото ни няма никаква воля да поправи това разминаване между реалните дати, свръзани с рождението и гибелта на Васил Иванов Кунчев,
и пренаписването им след това.
И няма воля да реши, че „всички събития в българската история трябва се отбелязват на датата, на която са се случили“.
За това призоваваше проф. Иван Стоянов (1949 – 2017), който беше ректор на Великотърновския университет и председател на Фондация „Васил Левски”.
Той даваше и други примери с исторически събития, където сме допуснали, поради глупост, подобни абсурдрни разминавания:
“ Ботев не е роден на 6 януари. Как ще е роден на 6 януари, като се казва Христо? Наречен е Христо, защото се е появил на този свят на 25 декември, на Рождество Христово. Ако беше проплакал на 6 януари, щеше да се казва Йордан, тогава се чества Йордановден.
Априлското въстание избухва на 20 април, но държавата го отбелязва на 2 май. Ами тогава щеше да се нарича Майско, не Априлско въстание.
Съединението е станало на 6 септември. Но по същата логика вместо на 6 септември трябва да го празнуваме по нов стил на 18 септември?!
Денят на Независимостта, вместо на 22 септември, представят ли си официално да я преместим на 5 октомври, защото тогава се пада по нов стил? – веднага ще кажат, че сме луди!
Или да вземем Санстефанския договор, той е подписан на 19 февруари, а го празнуваме като национален празник, по нов стил, на 3 март.
Ако сме истински българи, трябва веднъж завинаги да разберем, че един век след 1916 г. за нас не бива да има подобни разминавания по стар и нов стил.
И Парламентът да промени закона и да приеме философията на следното изречение: „Всички събития в българската история да се отбелязват на датата, на която са се случили“.
Автор на портрета е художникът Антон Митев -Тони. Роден е в София. Завършва Национална Художествена Академия през 1989 г. Участва в изложби у нас и чужбина, печели призови места. Преподава дълги години рисуване, като 2013 и 2014 год. е ментор на над 350 студенти от СУ, УАСГ, НХА, НБУ. Работи предимно в областта на портрета (масло, акварел), като през последните 5 години има продадени 400 работи предимно в държави от ЕС и в САЩ.
Източник: fakel
