Янина Кашева: Някаква магия стана между мене и Иван Иванов
Янина Кашева не е дъщеря или близка роднина на ген. Илия Кашев, шефа на УБО по времето на Тодор Живков. Но фамилията ѝ винаги е събуждала някакво любопитство у хората. Даже една кинокритичка на кинофестивала във Варна през 1978 г. много упорито обяснявала на чуждестранни гости, че младата актриса е генералска дъщеря и заради това е протежирана.
Янина Кашева е родена в с. Мало Конаре, но никога не е живяла там. В Пазарджик, където е израснала, имало много силна театрална трупа и тя поражда интереса ѝ към актьорската професия.
Във ВИТИЗ влиза от втория път
“Първия път беше доста наивно, по детски, кандидатстването ми. Не бях подготвена, смятах, че е достатъчно да научиш наизуст едно стихотворение и да се явиш”, спомня си Янина.
Все пак стига до финала и никога няма да забрави как на стълбите я настига великият български актьор Апостол Карамитев, прегръща я през рамото и казва: “Мойто момиче, да не вземеш да се откажеш, догодина искам пак да кандидатстваш!”. Но тя завършва в класа на проф. Надежда Сейкова.
Бинка Желязкова открива Янина за киното, като я снима във филма си “Басейнът”, в който си партнира с Коста Цонев и Климент Денчев. После за пробни снимки за “Всичко е любов” я кани Борислав Шаралиев. Тя изиграва етюдите и това, което я кара режисьорът, и си тръгва. Още на пробите Шаралиев казва, че много я харесва за ролята и накрая тя влиза в образа на Албена.
С Иван Иванов се познават бегло от ВИТИЗ. “За мен беше чудесно партньорството. За Иван това беше страхотна роля и той я изигра великолепно. Беше много подходящ за ролята, беше много хубав. Необяснимо ми е как стана всичко – някаква обща енергия започва да действа, тя създава една собствена ситуация, която пък се вмества остро в друга енергия и прави впечатление. Магия някаква се получи”, обяснява ситуацията Янина Кашева.
Тя казва, че между нея и Иван не е имало привличане и по-особени тръпки
Не че тя не го харесвала, но чувствата ѝ били насочени повече към филма и героите им.
И да, любовните сцени били снимани най-трудно. “Иван е дълбоко емоционален, но свенлив човек – казва Янина. – Нищо че изглежда мъжага. Той е от хората, които трудно показват своето истинско чувство. Аз уж бях по̀ джаста-праста, но го правех външно, а иначе страшно се притеснявах.”
Качват се на една вила на Витоша специално за тези любовни сцени. Кашева смята, че вече има опит от “Басейнът”, където учител ѝ е Коста Цонев, един от най-големите любовници в българското кино. Пет пари да не даваш, казвал ѝ той, когато снимали “Басейнът”, тук сега няма никой, но ще видиш като легнем, какво става. Лягат си и тя вижда отгоре целия Киноцентър, струпал се и зяпа в тях. Щяла да умре от срам. Но Коста Цонев направил така, че да приема всичко откъм смешната му страна, иначе нямало да успее да го направи.
“Във “Всичко е любов” беше трудно, защото не само физически трябваше да се допра до Иван, а и емоционално. В това е магията на тези сцени. И още – да не ти пука кой си. Няма никакво значение какъв ти е размерът на бюста, на ходилото или на нещо друго”, обяснява Янина.
И допълва: “Въпросът беше да покажем състоянието на това момче, което не е обичано от нищо и от никого, да види, че има един човек, който го приема такъв във всичко. И този човек се смее истински, разкрепостен е и въздухът, който дишат, някак си преминава едновременно и през двамата. Той и сценаристът Боян Папазов го беше написал много хубаво – любовта е като дишането – вдишваш, издишваш, без да се замисляш… Ето това трябваше да се получи. Филмът не разчиташе на цици, на дупета или на голи пъпчета…”.
Първия път, когато снимат любовните сцени, Шаралиев им дава една малка бутилчица уиски, за да се разкрепостят. И те така се разкрепостяват, че се “отрязват” от няма и 50 грама, седят и гледат невиждащо. “Ушите ми бучаха, Иван почти заспа. Тогава ни натовариха на едни коли и ни върнаха обратно в София”, връща спомените Янина.
Втория път вече се отпускат, става и събличането, и играта с дрехите
“Много красиви станаха сцените, в които двамата се докосваме, държим се за ръцете, погледите ни се сливат. Защото любовта не е в секса. И всеки що-годе чувствителен човек това го е усетил във филма”, категорична е Кашева.
Тя обаче завинаги ще запомни и външните снимки в Докторската градина, където тя удря шамар на Радо (Иван). Шаралиев държи всичко да е като истинско и тя наистина го прави така. Но и Иван ѝ отвръща със същото и от плесника му чак писва ухото ѝ.
Янина и Иван разбират, че филмът се е получил в Киноцентъра, където ги водят и им прожектират точно любовните сцени от вилата. И тогава разбират, че филмът е станал. Всички се радват, поздравяват ги.
Чак много разкрепостени сцени във филма няма. В нито един момент от снимките никой от двамата актьори не е чисто гол. После Шаралиев монтира филма и “от горе” нареждат за съкращения на някои кадри и епизоди. Шаралиев много тежко изживява това.
Екипът има много срещи със зрители в цялата страна. Питат ги за всичко. Част от тях не могат да повярват, че тези неща се казват и показват във филма. Те ги преживяват като истина.
По-интелигентните хора много харесват филма и го приемат изключително добре. Но има и една прослойка зрители, които се правят на по̀ католици от папата и високоморални и го отричат.
На една среща става учителка и започва да нарежда: “На какво учите вие младежта? С разбойниците ли да ходят нашите момичета? И да правят секс с тях, така ли?”.
Шаралиев се ядосва много и казва, че всичко това се случва, че е един паралелен живот в държавата, за който ние лицемерно се правим, че не го виждаме. А е много по-добре да го приемем и да говорим за него, да търсим решения за изход. Много критики отнесохме за това, че сме показали неравноправие, което в България го нямало.
Пенчо Ковачев, „24 часа“
