Урок по история: Това са най-известните европейски наемници в Османската империя по време на Освободителната война
През последните години темата за Освободителната война е обект на спекулации поради множество фактори и причини, пише poznanieto.bg.
Днес ще се отклоня малко от различните тълкувания на войната и ще се фокусирам върху друг важен аспект – военните ръководители на Османската империя и техният произход. След като проучим темата, можем да видим, че тези лидери почти изцяло са европейци, а не турци. Вижте кои са те:
Европейците в Османската империя
Мехмед Али паша – Карл Дитрих – немец
Това е главнокомандващият на цялата османска войска. Той е роден в Магдебург, който по това време все още е част от Прусия.
Вейсел паша – фон Вексел – австриец
Той е австрийски офицер, който прекарва много години в служба в Австро-Унгария, но по-късно се присъединява към военното ръководство на Османската империя. Той командва турските войски по време на битката при Шипка-Шейново.
Хобарт паша – Аугустус Хобарт – англичанин
Това е лицето, което ръководи османския флот по време на Руско-турската война. Той е бил дългогодишен моряк в британския флот и успява да достигне чина на капитан. След това участва в Гражданската война в САЩ, като подкрепя Конфедерацията.
Присъединява се към Османската империя и участва в жестокото потушаване на гръцкото критско въстание. За своите заслуги той бива удостоен с титлата “паша”.
През Освободителната война той командва целия османски флот в Черно море, като на служба на мюсюлманската държава служат повече от 500 британски моряци. Той е известен като единственият християнин, който става маршал в империята.
Бекир паша – Кембел Куксън – англичанин
Той е известен като ръководител на последната неуспешна атака върху позициите на Шипка.
Лейтенант Уилям Хърбърт – взводен командир на Осман паша в Плевен – англичанин
Той е наемник, който се присъединява към Османската империя. Този факт е разкрит в неговата автобиография. Описва себе си като авантюрист, който търси приключения и напрегнат живот.
Интересно е да се спомене как реагира неговото семейство на решението му да бъде наемник в този конфликт. Някои от близките му са обезпокоени, че ще се бие на страната на мюсюлманите срещу християните, но баща му, търговец по професия, винаги е подкрепял турците и е имал печеливш бизнес с тях. Това ясно подчертава, че висшите британски кръгове имат интерес от запазването на цялостта на Османската империя, като територия под техен контрол.
Сюлейман паша – Соломен Леви – френски евреин
Това лице е обект на сериозни спорове. Предполага се, че най-вероятно е френски евреин, но за съжаление тази информация не може да бъде напълно потвърдена.
Останалите по-известни лица на служба
Военен инженер генерал Шрекер – Рошид паша – грък
Военен инструктор Александър – Искендер паша – грък
Началник на инженерните войски Блум – Мехмед паша – французин
Главен квартирмайстер Белински – Нихид паша – поляк
Началник на интенданството Шатинер – Рашид бей – французин
Началник на артилерията към главного командване – генерал Грюнвалд – норвежец
Великобритания
Докато другите Велики сили се ангажират в полза на Османската империя само чрез свои офицери или наемници, Великобритания изпълнява много по-сериозна и важна роля в конфликта.
Всички знаем за изстъпленията на Сюлейман паша срещу българското население, но колко от вас знаят как той достига до българската територия? В началото на войната той се намира със своите войски в Албания. После бива прехвърлен на британски кораби, които го довеждат до Цариград. Оттам той продължава своя път към Тракия.
Това е само малка част от възможните аспекти на темата. Обобщено, е важно да се спомене книгата на руския военен кореспондент Василий Данченко “Година на войната”.
В нея той разкрива, че руските военни се сблъскват с много европейски наемници и доброволци в османската армия, особено англичани. Данните показват, че когато биват залавяни, те показват кръстчетата, които носят на гърдите си , и с думите “християнин” се опитват да избегнат наказанието. Този епизод е само едно от многото събития, които биват премълчавани, защото не са удобни на определена конюктура.
