Урок по история: Това е истината за Крали Марко!
Крали Марко е най-известният герой на юнашките песни не само в българския фолклор, но и във фолклора на южните славяни, създаден и разпространявал се в продължение на векове на Балканите по време на османското владичество.
Подобно и на останалите герои в този тип песни, Крали Марко също е един събирателен образ, съчетал в себе си истина и измислица, историческа реалност и фантазията на народния творец.
Владетели
Марко Мърнявчевич, както са истинските имена на Крали Марко, е историческа личност. Роден е около 1335 г. в днешния югозападен босненски град Ливно и има аристократичен произход. Баща му Вълкашин Мърнявчевич е жупан на Прилеп, като някои средновековни автори пишат, че има български произход.
След смъртта на сръбския крал Стефан Душан новият владетел Стефан Урош дава на своя васал титлата деспот. Вълкашин обаче умело се възползва от слабостта на новия крал. Той бързо скъсва с васалитета, като се обявява за самостоятелен владетел на Северна и Западна Македония и за „господин на сръбската земя и гърците и западните страни“.
Брат му Углеш пък се провъзгласява за владетел на Средна и Южна Македония. Когато тези събития се случват, синът на Вълкашин, Марко, е вече на 35 години.
Когато османските нашественици настъпват на запад и приближават до земите на двамата братя, те събират 60 хил. войска. На 26 септември 1371 г. в битката при селището Черномен османските войски, ръководени от пълководеца Лала Шахин, разбиват войските на Вълкашин и Углеш, а двамата братя загиват посечени.
От запазени османски извори стават ясни и причините за поражението на християнската войска. Доста лекомислено за далновидни пълководци двамата братя слагат слаба стража, а вечерта преди решителното сражение на войниците е раздадено и вино, за да се почерпят. Османците научават за пиянството, на което се отдала сръбската войска, и противно на мюсюлманската традиция да не се воюва след залез-слънце, под прикритието на нощта нападат сръбския стан.
Преди още опиянените войници да успеят да грабнат оръжието си, те били посечени. А множеството пленници били отведени от османците в Галиполи и там били обезглавени пред очите на султана.
Когато научава за смъртта на своя съпруг, жената на крал Вълкашин влиза в манастир и остава монахиня до края на живота си.
Вълкашин има четирима синове: Иваниш, Марко, Андреаш и Димитър и една дъщеря Оливера. След смъртта на баща си най-големият син Иваниш, който трябва да наследи баща си, напуска земите му и бяга в Зета при свои роднини от рода Балшичи.
Така тежката задача да заеме кралския трон се пада на втория син Марко Мърнявчевич. Много от историците укоряват Марко, че бързо и без бой се е съгласил и е дал клетва да стане васал на османския султан.
Васал
Погледнато реално обаче, в онзи момент това е било най-доброто решение, което той би могъл да вземе, пише „Телеграф“. По това време, последната четвърт на XIV век, Балканите са разделени на множество дребни феодални държавици, които враждуват и воюват помежду си, а техните владетели не искат и да чуят за създаване на общ съюз срещу азиатските нашественици. Това е и основната причина за покоряване на по-голямата част от полуострова.
Всъщност в своите борби за надмощие и власт именно местните феодали първи докарват османците на Балканите, използвайки ги като съюзници един срещу друг. А когато разбират, че сами са вкарали вълка в кошарата, вече е прекалено късно. Поради тази причина и в онзи важен момент да се обяви сам срещу османските пълчища и да се отправи на война срещу тях би било истинско самоубийство както за младия крал Марко, така и за опазване на бащините му земи.
Затова той прави това, което няколко години по-късно ще стори и българският владетел Иван Шишман – обявява се за османски васал. Относно спазването на васалитета от страна на Марко Мърнявчевич има доста дебати и дискусии сред историците.
Според повечето от тях кралят действително спазвал стриктно поетите васални задължения, като взел участие в няколко похода на османските войски срещу други балкански християнски владетели. При едно от тези участия, в битката при Ровине на 25 май 1395 г., крал Марко е посечен. В тази битка се изправят османските турци заедно с васалите си срещу влашкия войвода Мирчо Стари.
Любопитно е, че според един сръбски извор – Дечанската хроника от втората половина на ХV век, на бойното поле при Ровине един срещу друг застават крал Марко и родните му двама братя Андреаш и Димитър, които са на служба при унгарския крал Сигизмунд. Андреаш загива с Марко, като двамата напускат този свят като врагове.
Ореол
Крал Марко Мърнявчевич е погребан близо до Скопие в манастира „Св. Димитър“, който днес носи името Марков манастир. В храма има стенопис, на който Марко е представен с баща си Вълкашин, като на главата му има корона, а около нея – ореол на светец.
Надписът на стенописа гласи: „В Христа Бога благословен крал Марко“. Това е и надписът върху монетите, които кралят сече по време на своето управление.
Това, общо взето, е и цялата информация, която е достигнала до наши дни за крал Марко.
Как обаче става така, че от предател на християнския род и вяра синът на крал Вълкашин се издига до положението на национален герой във фолклора на балканските славянски народи?
Според някои автори трансформацията на образа на османския васал и превръщането му в герой и спасител на балканските народи е станало постепенно през вековете на османското владичество, когато в образа на Марко Мърнявчевич са се натрупали спомените и за други герои от онова време и така той се е превърнал в един събирателен образ.
От друга страна, в него са въплътени и надеждите, и въжделенията на обикновените хора за появата на един чутовен юнак, който да прогони османските нашественици и да освободи балканските земи от тях. Това научно мнение обаче се опровергава от факта, че само век и половина след смъртта на крал Марко в творбата си „Царството на славяните“ дубровнишкият историк и пътеписец Мавро Орбини съобщава, че вече са се появили първите легенди за юнака Крали Марко.
Много днешни фолклористи пък опитват да видят в образа на Крали Марко едни много по-стари пластове още от езическите предхристиянски времена, като го свързват с тракийския бог конник.
Според някои историци Вълкашин и синът му Марко имат български произход. Дали това е вярно, не може да се каже със сигурност.
Кино
А докато това се случи у нас, от десет години Крали Марко вече е герой на Боливуд. През 2014 г. при посещението си в Белград индийският режисьор Шридар научил легендата за Крали Марко и бил толкова впечатлен, че решил да направи филм за него.
Но напълно в комерсиалния стил на Боливуд, филмът „Фантастичното приключение“, както се вижда и от заглавието му, не е документален, нито биографичен, а е фентъзи екшън. Режисьорът споделя, че идеята му е била да представи Крали Марко като сръбски вариант на Конан Варварина, измисления герой от страната Кимерия, който от крадец и бандит със силата на меча си успява да завладее великата страна Аквилония и става неин владетел.
Сюжетът на сръбско-индийския вариант на този екшън е доста балкански и ориенталски. Според него по време на османското владичество в Косово идва нов паша, който издава заповед всяка девойка, която иска да се омъжи, да мине първо през неговото легло.
Единственият, който дръзва да се изправи срещу пашата и неговата войска, е героят Крали Марко. За ролята на легендарния юнак режисьорът избира младия сръбски актьор Матея Попович.
Според режисьора Шридар Крали Марко е олицетворение не само на силата и доброто, а е и символ на Сърбия и сръбския народ в миналото и днес. Ако индиецът беше дошъл първо в България, днес вероятно щеше да има филм за българския герой Крали Марко.
