Ужасът да целуна татко Карамански студен
Никой от тези, които бяха „верни приятели“, не се обадиха да ни питат как се справяме, казва дъщеря му Десислава. В 5,30 сутринта ни звъннаха. Бях зад мама и чух: „Убиха Иво“, тя колабира, после ни намери със сестрите ми плачещи в леглата
58-годишният Стефан Въжарски от Дупница, който е осъден за убийството на Иво Карамански, подаде молба за замяна на наказанието му затвор до живот с 30 г. лишаване от свобода.
Зад решетките е вече 25 г. и има формално право на такава замяна, но Софийският градски съд (СГС) му я отказа. Ако все пак замяната бъде направена, осъденият може веднага да иска и предсрочно излизане на свобода. Двама съдии от СГС и трима заседатели отказват. В съдебната зала прокурорът по делото също е против замяната. И представителите на Софийския затвор са против, защото Въжарски не се е поправил.
Убийството на Карамански става 5 дни преди Коледа – на 20 декември 1998 г. около 2 ч след полунощ. 39-годишният мъж е застрелян пред очите на 13 души на купон във вила на ул. „Горска ела“ в столичния кв. „Симеоново“. Въжарски, който тогава е на 33 г., убива Карамански с 2 куршума в главата, убива на място и шофьора му Драгомир Драгнев, а приятелите му Марин Маринов и Георги Чочов-Лестъра са ранени.
Иво Карамански има три дъщери от съпругата си Галина – Десислава, на 39 г., Ралица, на 37 г., и Александра, на 36 г. От бившата журналистка Нели Атанасова има син Иво, на 27 г.
Свързахме се с най-голямата дъщеря Десислава, за да разберем как живеят наследниците на Карамански 25 г. след смъртта му. Тя живее в София, завършила е техникум по фризьорство и работи в шведска компания.
– Г-це Караманска, преди дни писахме, че убиецът на баща ви иска да му бъде заменена доживотната присъда и евентуално след това да поиска и излизане на свобода. Съдът обаче му отказа. Чувствате ли се притеснени с майка ви и двете сестри от възможността Въжарски да излезе от затвора?
– Да, чувстваме се притеснени, както и братът на Драгомир Драгнев, който беше убит с баща ми. Стефан Въжарски след края на делото и получената присъда заяви, че ще излезе и ще си отмъсти на всички, които са го прецакали. В годините никой не чу и не разбра той да съжалява за това, което е извършил. Тази заплаха е отправена още преди 25 г. Смятаме, че
той е един масов убиец
Този човек е една сериозна заплаха не само за нас като потърпевши, а и за цялото българско общество. Удовлетворени сме от решението на съда да не уважи молбата за замяна на присъдата му и силно вярваме в правотата на българското законодателство. Аз и моето семейство проучихме, че Въжарски доста често посещава психиатричната клиника към затвора в Ловеч, и това само по себе си доказва, че той не изпитва съжаление за деянието си, а по-скоро агресира с цел отмъщение.
– През годините искали ли сте да се срещнете с него очи в очи и да разговаряте? Какво искате да му кажете?
– Да, имах желание, даже и писмо му пратих, но той отказа срещата. Исках да го погледна в очите и да видя и той как ще ме погледне, след като съсипа толкова животи. Исках да го попитам дали съжалява, че и синът му ще страда заради неговото деяние.
– Говорили ли сте с други свидетели на убийството, които са били в къщата в онази трагична нощ на 20 декември?
– Лично моето семейство не се срещало с никой от тях, но чрез познати преди доста години чух, че им е много трудно да се възстановят, след като са станали свидетели на публичния разстрел на баща ми.
– Изминаха 25 г. от убийството. Имате ли подозрения, че то може да е било поръчано от някого и Въжарски да е бил изпълнител?
– Всичко е възможно, но това няма да ми върне бащата, който ми липсва всеки ден.
– Спомняте ли си как и кога майка ви Галя ви каза за смъртта на баща ви? Каква беше реакцията ви?
– Да, много добре. Звъннаха на вратата около 5,30 часа сутринта и всички помислихме, че татко се прибира. Мама стана да отвори и аз излязох след нея, но само чух как казват: „Убиха Иво“ и тя колабира. Аз бързо се върнах в леглото и казах на сестрите ми какво се е случило. Когато мама дойде да ни съобщи, ни намери плачещи в леглата си и нямаше нужда от думи.
– Кажете ни как живеят 25 г. дъщерите и жената на Карамански? Често ли си говорите за него? Кои са вашите най-ярки спомени, които никога няма да забравите?
– Живеем сплотено и с обич. Много незабравими и интересни случки сме имали с тате.
На последната ни Коледа заедно ни подари маймунка
и я донесе вкъщи. Много смях падна и радост, но само мама не беше щастлива, че трябва и маймуна да гледа освен три малки маймунки. Той много държеше да сме образовани, да учим езици и да бъдем дами. Никога не ни е глезил и винаги е държал да не сме лигли.
– Пазите ли и досега някаква вещ, която свързвате с баща ви или пък като подарък от него?
– Да, имам едно мече – снежно бяло, което тате ми донесе от Америка, и то е на повече от 30 години.
– Слушате ли често песните от албума му с Грета Ганчева?
– Да, слушаме го редовно всички. Аз най-вече в трудни и лични мои моменти имам желание да му чуя гласа и си пускам интрото на parlapiupiano.
– Какво смятате, че сте наследили от баща си? Казват, че дъщерите приличат много и на външен вид на бащите си. Така ли е и при вас?
– Визуално аз съм Иво Карамански в рокля. Така съм известна (смее се).
– Вероятно за майка ви е било изключително трудно да остане сама с три деца. Как се е справила?
– Не беше лесно на майка, но
тя успя да ни отгледа и възпита
Получи огромна подкрепа от дядо ми Александър (баща на татко) и баба ми Рени (втората съпруга на дядо), както и от дядо ми по майчина линия.
– Случвало ли се е да се сблъсквате с негативно отношение заради създадения образ на баща ви като кръстник на мафията?
– И още как! Случвало се е да ме питат защо съм дошла да работя в дадена фирма, като имам милиони и лишавам друг в нужда да си изкарва прехраната, а аз нали съм с милиони и щерка на бандит!
– Интересно е, когато се запознавате с някого и той разбере, че това е дъщерята на Иво Карамански, каква е реакцията?
– Когато се запозная с някого, обикновено не се представям с фамилията, но винаги има някой, който да те издаде. Основно с десните ръце на тате съм се запознавала.
– Поддържате ли връзка с негови приятели?
– Старая се да не поддържам, защото още ми е трудно, макар и да минаха 25 години, да преодолея това, че за последен път целунах татко студен и никой от всички, които бяха верни приятели, не се обади да ни попита как се справяме.
– Много се говори и пише за милионите на Карамански. Вероятно много хора си мислят, че сте живели и живеете и сега в разкош, харчите пари, ползвате имоти. Как живеят днес наследниците на Карамански?
– Живеем в мир и разбирателство. Всяка си гони интересите и си изкарва сама доходите.
– В какви отношения сте с брат ви Иво?
– С брат ми Иво сме в много добри отношения. Честно казано, не го бяхме виждали дълго време. Основно връзка поддържахме по телефона. Имахме много емоционална среща, когато дойде на последния ми рожден ден.
Само като го
видях, се разплаках и
той ми бърса сълзите
Не го бях виждала след инцидента, който претърпя. Той е моят малък брат. Ще направя всичко, за да заздравим връзката между нас.
– Какво не знаят хората за баща ви?
– Че беше достоен мъж и си държеше на думата. Имаше уважение към всички възрастни хора и не само. На това се опита и нас да научи.
– Кои са най-абсурдните неща, които сте чели и чували за него?
– Че е жив. Че си харчи милионите. Че се укрива в пещера с милионите и безброй още фантазии.
– Може ли да го определите с няколко думи – що за човек беше Иво Карамански?
– Татко, Тате, Тати!
