Трудно ще повярвате как си изкарва прехраната в Австрия щерката на голямата Цветана Манева
Единствената дъщеря на Цветана Манева от брака й с Николай Пенчев си вадела прехраната, гледайки болни пенсионери във Виена. Надежда от дълги години живее в Австрия, а животът й в чужбина изобщо не се оказал розов, както очаквала. Навремето щерката на звездата от „Дами канят“ заминала за австрийската столица заради съпруга си Борислав Петранов, който бе назначен за директор на Дом „Витгенщайн“ във Виена, но след известно време бе съден за плагиатство и обвинен, че резили институцията, след което последва неговото уволнение. Така за прехраната на двете им деца се наложило да се грижи Надя, която по онова време често се сблъсква с обиди и забележки за наглите и мързеливи българи, които идват да точат социалната система на Австрия.
В трудния за семейството период ръка й подали други балканци, най-вече сърби и косовари, които й съдействали да си намери работа. До ден днешен тя работела като медицински асистент, или иначе казано – обслужвала нуждите на възрастни и болни хора, които не могат да се грижат за себе си. Макар никога да не си била помисляла, че ще й се наложи да върши подобна работа, все пак била благодарна, че със съпруга й и двете им пораснали деца били живи и здрави. Въпреки това никога нямало да забрави първите трудни години от живота си в иначе лъскавата и богата Виена.
Дъщерята на Манева гледала често да се прибира в България, за да я навестява, ужасена най-вече от смъртта на своята баба, която Цветана изживяла тежко, и точно тогава си дала сметка за пропуснатите мигове с близките. Надежда обаче нямала никакви намерения да остава за постоянно в родината заради своята дъщеря и внучка на актрисата, която в момента била ученичка. Големият й син Петър пък вече следвал висше образование и щял скоро да бъде дипломиран юрист.
Двамата внуци на артистката били много близки с баба си и дядо си Николай – първия съпруг на Манева. Той бе телевизионен оператор, а с него Манева живя само четири години. По-късно актрисата намери любовта в лицето на колегата си Явор Милушев.
Биография на Цветана Манева
Тя е родена на 30 януари 1944 г. в семейството на известния пловдивски драматичен артист Георги Манев.
През 1966 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на професор Моис Бениеш.
Дебютира в ролята на Еболи („Дон Карлос“ – Фр. Шилер) (1967) в Пловдивския драматичен театър, където играе до 1979 г., когато се присъединява към трупата на Театър „Сълза и смях“ (1979 – 1991) и в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив, Драматичен театър „Невена Коканова“ Ямбол и Общински драматичен театър „Апостол Карамитев” Димитровград (1992 – 1993) и ТР „Сфумато“ (1993 – 1999). Играе в постановките на Театър 199: „Спорни сцени’81“ от Едвард Радзински, „Смъртта и момичето“ от Ариел Дорфман, „Монолози за вагината“ от Ева Енслър, „…И човекът стана жива душа“ от Дейвид Хеър, „КОКО“ от Саня Домазет, „Хората от Оз“ от Яна Борисова. Участва още в театър „Сфумато“ и Младежки театър „Николай Бинев“.
Член на СБФД (1974) – в УС. Първи заместник-председател на САБ (1982) и и.д. председател (1986 – 87).
Преподавател по актьорско майсторство в Първо частно театрално училище „Любен Гройс“ в НБУ (1993 – 1995).
Член на британското Шекспирово дружество.
Художествен директор на театралното издание на международния фестивал „Варненско лято“.
Има множество роли в театъра: в пиеси на Еврипид, Шекспир, Молиер, Ибсен, Йовков, Стриндберг и др., но е по-известна с ролите си в киното: играла е в над 50 български филма.
Преди промените през 1989 г. Манева е била народна представителка в 7-мо, 8-мо народно събрание и 9-то народно събрание; била е член на Пленума на Комитета за култура и на управителния съвет на Съюза на филмовите дейци. През 1982 г. е удостоена със званието „народна артистка“. Хабилитиран професор.
