Писмото на една майка разтърси мрежата. Ето какво гласи: Когато търсеше утеха в моите обятия, в страха си се хвърляше в ръцете ми и зариваше лице в косата ми. Говореше колко силно ме обичаш, как се боиш да не ме загубиш. С треперещ глас ме питаше: „Мамо, нали никога няма да ме изоставиш?“
Заедно рисувахме пеперуди, украсявахме дома, пекохме сладки. Ти така се гордееше със своята мама; красива, стройна, млада. Обеща, че ще пораснеш и ще се грижиш за мен така трепетно, както аз се грижех за теб. Днес моето присъствие те дразни. Ядосваш се, защото станах безпомощна и стара.
Не ми се радваш вече в дома си, нямаш търпение кога ще си отида. Вече не чувствам, че ме обичаш. Струва ми се, че съм се превърнала в бреме за теб. Аз винаги съм до теб, когато съм ти нужна, а ако на мен ми трябва помощ, намираш хиляди оправдания.
Ще ми се да не те безпокоя, обременявам със своите проблеми, но аз остарях, загубих предишната си сила, самотно ми е и страшно.
Дълго време се стараех да те предпазвам от своите проблеми и грижи Но дойде момент, когато ми стана трудно да се справям с тях. Искаше ми се ти да се чувстваш в безопасност, да не се сблъскваш с проблеите от ссвета на възрастните колкото се може по-дълго, да имаш безоблачно детство, юношество, младост.
Криех своите сълзи, раздразнение, тъга. Знаех, че някой ден при теб ще се появи семейство и животът ти ще се промени. Но никога не съм си мислела, че ще стана тежест за собственото си дете. Моля Бог да ми дава здраве, за да мога да се грижа сама за себе си, без да те обременявам със своето присъствие.
Чувството, че си бреме за най-близкия си роднина причинява повече болка от всяка болест. Изглежда, че заедно със старостта губиш не само сили и здраве, но и най-скъпите ти хора. Извинявай за това, че се цупя, старостта и многобройните болести ме плашат и ме правят неспокойни. Извинявай за това, че мога да се разплача, да помоля за помощ, да дойда на гости без покана. Прости ми, ако ти нося само неудобство, нарушавам плановете ти, не се вписвам в живота ти. Много ми се иска да се върне времето, когато бях млада, красива, пълна със сила и енергия. За съжаление, не мога.
Източник: Лична драма
