ТОП 10 на любимите ни анимационни филми

Приятно пътуване във времето на нашето/вашето детство… Време, в което Бакуган и Бен 10 не раздаваха тупаници наляво и надясно, и не ми се налагаше да знам какво е „нанити“, за да гледам (и съответно – схвана) филми като „Генератор Рекс“…

60-годишна жена тъгува по соца: Ако мислите, че преди 1989 г. сме яли само хляб – бъркатеГледам снимките на безплатните закуски в училищата, чета дискусиите из интернет и съм просто ужасена…Nov 10 2019vijti.com10. БАМСЕ
Помните ли мечето, което ядеше великански мед и ставаше най-силното на света?Аз смътно, но знам, че го следях с интерес.(е, откъде пък знам, като не го помня? Е, знам си пък, не мога да го обясня научно!) Много ме кефеше и костенурката, с която бяха приятели и пухкавото зайче Скокльо, което  все забъркваше някоя каша от страст към морковите.
Толкова бях влюбена в мечето, че накарах мама да ми го избродира на една блузка. В комбинация с любимия ми светлосин цвят, блузката беше сред елита на гардероба ми. Ядях и мед (къде великански, къде боров), но не станах най-силната в света. И за дълго в мен се загложди съмнението за някаква конспирация тук…


9. ГРИЖОВНИТЕ МЕЧЕТА
Превеждаха го и като „Мечетата с нежни сърца”. Странното е, че те не всички бяха мечета – имаше лъвче, маймунка, лисица…Но мечките доминираха и тъй като мнозинството винаги печели, са надделели при избора на заглавие. Дребосъчковци в най-различни цветове и форми, с най-различни „апликации” на коремчетата и най-различни магически способности. Картинките на тумбачетата им излъчваха лъч и като ги съберяха, се получаваше дъга, по която можеха да се пързалят.
Със сестра ми направо бяхме луди по това филмче и все се оприличавахме на някой от героите. Не можехме обаче да се спускаме по дъги, нито коремите ни излъчваха някакви сили или светлини, което си беше доста тъжно…

8. БАРБАРОНИТЕ
Странни същества, които придобиваха всякакви форми. Татко Барба, мама Барба и децата им (седем на брой) превръщаха обикновеното на пръв поглед събитие, като подреждането на детската стая или пък преместване в ново жилище, в интригуващо приключение..
Това да се превръщаш в разни неща, си има големи предимства. Например, ако трябва да се изкъпеш след работа и да се вейнеш на среща, не е нужно да търчиш с 200 към дома – просто се превръщаш в душ, свършваш си работата и се материализираш в предишния си вид. Егати! Понякога така мечтая това да е истина…
Имаше и книжки за барбароните, които попивах жадно(книгите, не барбароните). Обожавах ги (и барбароните, и книгите). Моята приятелка също им беше фенка. Затова и изрисувахме стените на стаята на малкия й син с тях.

7. КАПИТАН ПЛАНЕТА И ПЛАНЕТЯНИТЕ

Сигурно едно от първите „екшън детски”, но пък даваше ценни съвети по екология. Планетяните притежаваха пръстени с магическа сила, съответстващи на природните стихии. Когато ги обединяха, призоваваха Капитан Планета на помощ. Той пък се съветваше с царицата Гея и предотвратяваше всякакви катаклизми.(и тупаше лошите, отговорни за катаклизмите).
Естествено,че си играехме и на „Капитан планета”! Надявахме по един мамин пръстен на показалците и крещяхме „Огън”! „Вода!” , „Вятър!” и т.н. Царица Гея не ни се явяваше, но пък на нейно място се показваше нечия майка, крещейки „Пак ли си ми ровил/а в бижутата?! Аз какво ти казах!?” И планетянската ни група биваше разформирована по ъглите на къщите с вдигнати ръце…

6. СМЪРФОВЕТЕ

Сините чудатковци изпълваха часовете ми със смях. Нашите ме оприличаваха на онова вечно сърдитото, защото наистина си бях голям „цупник” като дете. Пък и си мърморех все под носа като него. Е, сега – кой кого ще съди за авторство? Създателите на смърфовете ли, че аз копирам техен персонаж или родителите ми тях, че са копирали мен?! И изобщо, кое е първото – яйцето или кокошката, пардон – аз или смърфът?
Злодеят Гаргамел пък страшно ми прилича на един мой бивш учител по физическо.(той или Гаргамел…?) Нека този спор да си го разрешават компетентните органи, аз ще си припомня приключенията на дребосъците с излезлия през 2011г. филм „Смърфовете 3D”.

5. ПИФ И ЕРКЮЛ
Като типични куче и котка, двамата герои вечено се дърляха и сдобряваха. Котката ми беше много смешна. Заради малко по-злия си нрав, вечно ходеше с бинтове и една червена лепенка на муцуната (ей, ама тва котките наистина са си сприхави животни). Скрояваше подли номера на кучето и отнасяше задължителната порция тупаник от него или от полицая, който вечно беше по петите им и ги мъмреше.
Моят котарак също е черно-бял и често съжителството ни се превръща в епизод от анимацията. Аз като виден Пиф също отнасям тупаници, нокти и зъби. Той като Еркюл – ритници, наказания и поздрави на майка му. И понеже нямаме полицай, който да ни разтървава, си се тупаме до откат. Не сме само като куче и котка, а като „Пиф и Еркюл“!

4. СМЕХОРАНИТЕ
Едни малки, сладки маймунки, които говореха смешно и изобретяваха най-различни неща. Не липсваше и злодей – пак маймуни, които обаче се отличаваха със злия си нрав и искаха да откраднат творенията на добрите. Кликата на лошите се зовеше с благозвучното „Сръдльовците”. Имаше и разни там подземни и наземни чудовища, които допълнително вгорчаваха живота на сладурковците. Сред фаворитите ми от страната Смехорания бяха разсеяният магьосник Уизър, който все нещо оплескваше магиите и заклинанията, умницата Кайла и сърдитата маймунка (естествено!), която често играеше и за противниковия отбор.
Леля ми пък имаше плюшена играчка-смехоранче като бебето(много обичах да й слагам палеца в устата. На маймунката, не на леля ми!). Играейки си с нея, тайничко се надявах  да ми купят маймунка, но… не! Надеждата може и да умира последна, но все някога умира!

3. ФЕРДИ МРАВКАТА
Много ме забавляваше тая мравка. Незнайно как беше изгубила мравуняка си и по пътя към търсенето му, се забъркваше в комични и понякога опасни ситуации. Имаше си даже и куче, което  в действителност беше калинка… Е, как е възможно, та как е възможно… Ми, възможно е, то в анимациите всичко е позволено. Дори кучето ти да е калинка. Или акула. Или всичко друго, но не е и куче. Обаче да го ползваш като куче.
Другари в приключенията на Ферди Мравката му бяха и една божа кравичка, която все нещо мърмореше и една секси (?!) калинка с дълги руси коси(и дълъг бедър, бай дъ уей). Голям смях!
Намирането на епизоди на филмчето в момента в иначе така безкрайното и вездесъщо интернет пространство, е начинание, предназначено само за авантюристи, а пък епизод с дублаж на български или поне с бг субтитри, е нещо като „Мисията невъзможна 4” . (все тая с Нео или без).

2. КОСТЕНУРКИТЕ НИНДЖА
С братовчед ми се правехме на тях и понеже бяхме само двама, всеки от нас изпълняваше по две роли (недостиг на таланти в онези времена, кво да се прави). Не помня точно кои съм била аз, но помня, че прекарвах всеки ден по един час пред телевизора заради Донатело, Микеланджело, Рафаело и Леонардо. А, да – и заради Шрьодер…
Чуех ли познатите напеви „Turtles Ninja, Turtles Ninja”, събувах обувките, настанявах се на леглото у баба и не можеше с кран да ме изнесеш навън, па ако ще и папата да беше дошъл лично, за да му покажа как се скача на ластик!  Понякога влизах в ролята и на Ейприл (щото братовчед ми отказваше да играе момиче с червени коси). Не беше никак лесно двама души да пресъздават филм, играейки цели 5, понякога и повече персонажа. Обаче ние му бяхме намерили цаката – казваш примерно „Сега съм Микеланджело”, бълваш си репликата и се материализираш в следващия герой. Хитро, а?

1. ПЛОДЧЕТАТА
Как са очаквали от мен да си изяждам ябълките и крушите, при положение, че едно от любимите ми анимационни филмюета беше това?! Яж, маме плодчета, пък после гледай „Плодчетата“… Що за издевателство над детската ми лабилна психика е било това?!
В интерес на истината, аз и пържоли не ядях, въпреки че нямаше детско с име „Мръвчиците“. Но за плодовете си имах разумно (според мен) оправдание.
Отново както при „Грижовните мечета“ и тук понятието „Плодчета“, е много общо. Щото имаше ананас, банан, ягода, ама имаше и репичка, и магарешки трън, и кактус… Че и хомо сапиенс отгоре!
Кефеше ме Роли или Ананасчо, както го превеждаха някъде/ Въобще всяко същество, което мърмори и се цупи, ми е фейвърит пърсън. Имах съученик, който приличаше на Бананчо – все философстваше, поправяше, поучаваше. Жалко, че не вадеше като него разни неща от бездънна раница. Примерно – един чук, та да го халосам,  когато много знаеше.
В момента имам мелодийката на телефона си и всеки път, като си я пусна, потъвам в носталгия по детството. Хората се смеят, на мен не ми дреме. Де факто – кучетата си лаят, керванът и песничката си вървят.

Оставям ви едно клипче вместо заключение. Изровете и други такива, гледайте любимите си някога филмчета и се наслаждавайте! ?

* Материалът е публикуван първо в blogspot.com (Наръчник на авантюриста) . Снимки: Интернет