С този спомен за мамината къща на село ще живея цял живот
Село.
Посреща ни чистичко и хладничко, мирише на нафталин и прано с домашен сапун.
Радио „Хоризонт“ в 6, докато кърмя полуспящото бебе, вънка пее петел и от прозореца още дъха хлад.
Минутката на мама – кафенце, докато двете още спят.
Каката става. Баба омесила мекици, подквасила мляко. Каката още чорлава и мирише на сън.
Спомени от соца: Помните ли кравето мляко по време на комунизма – прилича ли на днешните млекаВъзрастните българи си спомнят, че едно време киселото мляко имаше трайност 72 часа, след което вкис…Sep 16 2019vijti.com
Веднага след нея бебето става (т.е. отваря очички). Суче и излизаме. Навън то мига, мига….не може да обхване с поглед гледки, звуци, мириси. Плези се, гука, бебе!
Каката е на люлката, унесено гризе ябълка петровка.
Кокошката се фука, че е снесла. Тичаме да вземем яйцето. То топло още. Баба напалила печката, че ни чакат буркани. Яйцето веднага опечено на вестник на гьоза.
Дядо взема каката на риболов край реката. Идват си след два часа с празни ръце, но пълни с истории. Хванали, ама ги хвърлили обратно, пък една голяма жаба как скочила. Пресни пъпки от комари.
Баня в желязното корито със слънчева вода. Каката вика, плиска, пере си гащите…накрая коритото празно, но пък дворът умит. Бебето спи.
Обяд набързо, че почваме бурканите. Компоти, сладко от кайсии с индрише. На филийка – сладкото от чинийка, артисало от последното бурканче.
Минутката на мама – баня на двора, зад чаршафа, със слънчева вода. Бебето се е наспало и нетърпеливо иска да суче.
Слънцето най-сетне пада. Каката бере черници от улицата, събира ги в чашка, че ще прави манджа.
Аз и бебето седим на пейка и минават животни, гъски. Бебето е очаровано – цвърка, кряка. „Къде е кравата, маме, къде?“
За вечеря – пиле на яхния. Рано му беше, но пък да ни е сладко.
Волейбол по телевизията, последно кърмене, приказки за каката за лека нощ.
Минутката на мама – студена бира на стълбите. Щурците пеят, звездите една по една излизат. Хоп, първата светулка за вечерта.
Завивам момичетата и лягам леко до тях.
В тихата лятна нощ селото утихва и в душата идва безвремие.
Всеки има нужда от малко бягство – бягство от нашия свят в един друг свят, който обезсмисля всички други светове. В който всяка вдишана глътка чист планински въздух е вдишана глътка свобода. Бягство от нас самите към истинското ни Аз. И дни, в които да не мислим за никой и нищо – единствено за това, дали утре времето ще е хубаво за разходка.
Източник: Хера
Спомени от соца: Историята на първия български болид, създаден за състезания от Формула 3Остава загадка дали в тогавашна България действително са се провеждали състезания по Формула 3 Създа…Sep 7 2019vijti.com
