Станислава Ганчева: Имам прекрасен син, който се грижи за моята физическа форма
С водещата Станислава Ганчева говорим малко преди първия епизод на новото предаване „Бягство към победата“, което започва на 20 септември от 20 часа по bTV. В него тя си партнира със съпруга си Краси Радков и олимпийската шампионка Ивет Горанова, с които бе и в танцувалното шоу „Денсинг Старс“. Разказва ни кога и с кого спортува, каква е ролята й в новия спектакъл „Мъж мечта“ и защо не носи колиета, но не забравя да ни напомни: „България е пълна със забележителни места“.
– В новото състезание „Бягство към победата 2: Съкровището“ вие въвеждате участниците в задачите и локациите, които те трябва да открият. Коя бе най-интересната за вас лично локация и задача?
– Всяка една от тях, защото, както знаете, нашата България е пълна с много забележителни места. Дори такива, които съм виждала като дете, когато са ме водили родителите, сега преоткрих по различен начин. Може би защото вече имам опита, знанието, усещането и емоцията на възрастен човек. За мен много хубаво място е Мадарският конник и скалните пещери, които са около него. Прекрасно място е крепостта „Овеч“, която е до Провадия, много интересни места са Плиска и Преслав. В Плиска забележителен е и комплексът „Дворът на кирилицата“ с буквите. Поставени са и восъчни фигури, които са много по-хубави от тези в музея на мадам Тюсо, на учениците на Кирил и Методий, на нашите ханове и царе, така че трябва да се види.
– От години работите с мъжа си, но за първи път си партнирате и с олимпийска шампионка. Как се работи с каратистка като Ивет Горанова и доколко опасно е да й противоречите понякога?
– С Ивет се запознахме и станахме по-близки в „Денсинг Старс“. И тогава разбрах, че е доста опасна, ако наистина не я слушаш, но това в рамките на шегата. Тя е много позитивно, усмихнато, борбено момиче, което си поставя цели, свързани със спорта, и аз искрено й пожелавам тези цели да бъдат осъществени. Защото, за съжаление, за българския спорт се прави много малко. Такива хора като Ивет, които имат постижения, които са гордост за нашата страна и които са единици, трябва да бъдат подкрепяни, да бъдат на първа линия и да имат възможност да осъществяват мечтите си.
– Споменахте „Денсинг Старс“. Липсват ли ви красивите рокли, паркетът, романтичните танци? И с какво ги заменихте в „Бягство към победата 2“? Кое ще е най-интересното за зрителите там?
)
– Не бих казала, че ми липсваха, защото това са две различни предавания. „Денсинг Старс“ се снима в студио, там всичко е предварително подредено, всичко се знае, като например кой танц ще се танцува. Разбира се, вижда се и емоцията, притеснението на звездите. Блясъкът в „Денсинг Старс“ е предварително подготвян цяла седмица, докато в „Бягство към победата 2“ всичко се случва навън с много динамика. Аз лично се състезавах с част от участниците, защото бяха много по-бързи от мен. Пътуването и километрите, които минавахме на ден, бяха изключително много. Но, от друга страна, красотите, които виждахме, си заслужаваха. Имаше моменти, в които аз исках да остана още малко на дадено място, но нямаше време. И като едни състезатели аз, режисьорът Емил Цончев и операторът Иван Китанов се качвахме в колата и потегляхме с нашия прекрасен шофьор Явор. Той даваше газ, за да изпреварим участниците и да стигнем преди тях, защото аз трябва да съм на последната дестинация. Там посрещам двойките и обявявам кой с какво се е справил, кой на какво трябва да наблегне и разбира се, за съжаление, кой отпада. Няма база за сравнение между двете предавания, защото едното се случва в предварително подготвена, стерилна среда, а другото е навън, сред природата, където всякакви препятствия могат да изникнат в последния момент. И е емоционално, защото, ако в „Денсинг Старс“ двойките се стремят да станат най-добрите танцьори и да грабнат купата, тук двойките търсят да покажат, че обичат България, че познават красотите й.
– Кое е най-важното, което събира участниците в „Бягство към победата“? Казахте, че не е желанието за победа, а любовта и доверието между тях – те ли са най-важните?
– Любовта, доверието и приятелството, усещането, че могат да разчитат един на друг. Имаше двойки, които в началото на състезанието не бяха изградили доверие помежду си. То обаче е най-важно, защото те не разполагат нито с телефон или други устройства, които да им показват пътя и да им помагат. Те имат само една карта и възможността да питат хората, които спират по пътя си. Когато обаче питат няколко човека и мненията на трима или четирима от тях са различни, тогава те започват да се чудят кое е правилното. Затова трябва да се доверят на собствените си знания и интуиция. И тогава трябва да преценят кой от двамата в двойката е по-подготвеният в случая. Имаше случаи, които в началото не се доверяваха на правилния човек, но впоследствие стана така, че във всеки един момент знаеха кой от двамата играчи да поеме, кой е по-силен в това състезание, в тази игра конкретно.
– А доверието ли е ключово и във вашия стабилен брак с Краси Радков, който е едно изключение в българския шоубизнес?
– Да, доверието и точно тази преценка, за която ви говоря. Ние, слава богу, а Господ е с нас толкова години, сме много емоционални хора. И повечето пъти решенията, които взимаме в нашия живот, са под въздействието на крайна емоция. Но винаги, винаги единият от двамата е по-разумен. И винаги става така, че по-разумният взима решението и другият казва: „Добре, вземи го ти“. „Нека да бъде твоето този път.“ Благодаря на Господ за това доверие, преценка и разум. Защото, когато вземаш решения под въздействието на емоцията, в повечето случаи са грешни.
)
– Споменахте натоварения график на снимки. Как поддържате фигурата си в един такъв период, в който сигурно последната ви грижа е да спазвате някакъв хранителен режим и да ходите на тренировка примерно?
– Не, аз никога не съм спазвала хранителен режим, освен когато ми се наложи заради алергия преди години. Обичам да се движа, обичам да спортувам. Вкъщи имам пътека и при възможност вечер късно, сутрин рано се движа 20-30-40 минути, колкото ми трябва. Имам един прекрасен син, който се грижи за моята физическа форма, кара ме да тичам, да карам тротинетка, колело, да плувам и въобще да правя всичко онова, което на него му е приятно. В квартала всички ме знаят и казват: „Това е единствената майка, която тича със сина си“. Но не мога да отрека и гена.
– Не показвате сина си Теодор в социалните мрежи. Според вас трябва ли малките деца да присъстват непрекъснато на снимките на родителите си?
– Много е страшно това с мрежите и с телефоните, защото всички деца, не само моето, като че ли са пристрастени към телефона, към клипчетата, към всичко онова, което се случва в интернет пространството. И аз лично ограничавам Теодор, доколкото мога. Знам, че не мога да го спра да използва интернет, защото живеем в XXI век и всичките му връстници го използват. Теодор няма как да бъде по-различен от тях. Но трябва да има контрол, защото децата копират най-лошото, което видят там, мислейки, че са много интересни. Той може да прави много повече неща с телефона ми от мен, пък и много по-бързо. Ако аз примерно искам да намеря нещо и казвам: „Чакай малко, трябва да открия еди-какво си“, той казва: „Чакай, мамо, аз ще ти го намеря“ и директно ми го намира. Но мисля, че децата повече време трябва да се движат, да спортуват, да общуват с родителите си. Синът ми още няма телефон, защото е малък – на 6 години. Обещала съм, че ще му купя телефон, когато стане първи клас догодина, за да имам връзка с него. Не смятам, че децата трябва да бъдат показвани в социалните мрежи, и затова моето дете не присъства, макар че ми се е искало понякога да споделя някоя хубава снимка с него. И ако иска някога да се занимава с това, с което се занимаваме ние, няма да го спра. Но не искам да го тикам в тази посока, да го бутам натам. Даже бяхме на един кастинг заедно, нямаше кой да го гледа. Харесаха го и поискаха да снимаме заедно. Аз го попитах, той каза: „Не, не искам“, и въпросът приключи.
– Помагат ли вашите родители в отглеждането му?
– Бабата и дядото, моите родители се включват на 100%. Ако не са те, аз не мога да си позволя „Бягство към победата“, защото предаването се снима дълго. Те го гледат от сутрин до вечер, когато нас с мъжа ми ни няма, но в случаите, когато имат някакъв ангажимент, си го гледаме ние. Има моменти, когато трябва да го заведем и на участие с нас, и на прослушване. Аз съобразявам програмата си изцяло с неговата и с тази на моите родители.
– Във ваша запазена марка се превърнаха големите обеци. Вие ли си ги избирате и кой се грижи за визията ви в „Бягство към победата“?
– За визията ми в „Бягство към победата“ се грижиха експертът в модата и стайлинга Августина Маркова – Тути и нейната дясна ръка Ани. Но обеците са си чисто мой патент, защото аз други аксесоари като огърлици или гривни почти не нося. Обеците и обувките са ми слабост. Имам над 100 обеци в три чекмеджета. И много харесвам различни, големи обеци, които сама си избирам. Стилистките Тути и Ани се съобразиха с любовта ми към обеците, за което им благодаря.
– А къде може да ви гледаме в театъра?
– Част съм от представлението „Мъж мечта“ заедно с Таня Кожухарова и Деси Моралес. Става дума за три различни жени, които се борят за сърцето на един мъж. Аз съм интелектуалка, Таня Кожухарова е борбена жена с деца, която е имала много мъже. Героинята на Деси Моралес живее тук и сега и не мисли за бъдещето. Комуникацията между нас е много интересна, защото ние сме приятелки, но след като се появява мъжът мечта, ставаме конкурентки. На 7 октомври ще го играем в София, бяхме във Варна, ще отидем и в Северна България. Играем го в цяла България, както „Бягство към победата“ беше в цяла България.
