Спомени от соца: За пионерския лагер и двата шамара
През 1974 г. бях изпратен за началник-лагер на една от смените в пионерския лагер в село Бяла, Варненско. Пристигайки там, останахме възхитени – на обширната поляна в близост до морето бяха изградени десетки дървени къщички, които разполагаха с 400 легла. Водех на отчет 382 души, от които 330 деца от районите Трявна и Дряново. Разпределихме ги в 12 отряда. Приеха ги отрядните ръководители и ги настаниха в спалните помещения.
Ще разкажа една случка с нерадостно начало и щастлив край. На втория ден от началото на смяната, обхождайки района, изведнъж погледът ми попадна на две момчета с куфари в ръце, които отиваха към селото, където беше автобусната спирка.
Спомени от соца: Помните ли кравето мляко по време на комунизма – прилича ли на днешните млекаВъзрастните българи си спомнят, че едно време киселото мляко имаше трайност 72 часа, след което вкис…Sep 16 2019vijti.com
На въпроса ми къде отиват те ми разказаха, че си играели с възглавниците (бой на шега), в това време влязъл отрядният ръководител и ги шамаросал. Станало им много обидно и решили да напуснат лагера и да се завърнат в родното си място. Бяха завършили шести клас.
Много трудно, но все пак успях да ги върна в лагера, като им обещах, че това повече няма да се случи. Проведох среща с отрядния им ръководител, който беше мой колега, учител в дряновско училище. Той осъзна грешката си. Намери верния подход. Вероятно се извини на двете момчета за случилото се. Приобщи ги към отряда и всички завършиха щастливо лагерната смяна. През следващите дни бях сигурен, че са забравили неприятната случка и бяха доволни от лагеруването. Забележителна и интересна беше последната вечер, когато закривахме смяната. След традиционните рапорти и изнесената програма отчетохме успехите през смяната и наградихме изявените лагерници. Сред тях бяха и двете момчета, които бяха решили в началото да напуснат.
Бързо и неусетно изминаха 20 щастливи дни. Закалени, бодри и жизнерадостни, децата се завърнаха по родните си места, готови с пресни сили да започнат учебната година. Преди да слязат на гарата, двете момчета дойдоха при мен, сбогуваха се, благодариха ми за оказаната помощ и щастливо прекараните лагерни дни. Може би тези момчета са създали семейства и имат деца и внуци. Вероятно са им разказали случката и за незабравимите дни в лагера в Бяла.
Наш читател – Пенчо Пенчев, Трявна
Източник: Рекро
Спомени от соца: Историята на първия български болид, създаден за състезания от Формула 3Остава загадка дали в тогавашна България действително са се провеждали състезания по Формула 3 Създа…Sep 7 2019vijti.com
