Слава Севрюкова разкрила пред писателя Христо Нанев: Гробът на Левски е в София под чуждо посолство
С лава Севрюкова – един от най-големите феномени, живели в България, а и в света. С неземната си дарба тя успява да локализира гроба на Васил Левски, търсен поколения наред. За всичко това и за още изумителни епизоди от кариерата й на пророк разговаряме с писателя Христо Нанев. От години той събира информация за ясновидката, градейки картината на нейното житие, достойно за холивудски филм.
Нанев е роден в Пловдив през 1956 г. Завършва българска филология, а след това и театрална режисура. Автор на общо на 20 книги за български феномени, от които 6 са посветени на Слава Севрюкова.
– Г-н Нанев, с изключение на нейния приближен сътрудник доц. Иво Лозенски, ясновидката разрешава само на вас да правите записи на пророчествата й, това така ли е?
– Да, тя на никого не разрешаваше да я записва. Тогава осъзнах колко ми е отговорна ролята край нея. На няколко срещи съм я записвал, за съжаление на едни български касети. Навремето трябваше да ги прехвърлим, за да ги съхраним, но изглежда не съм имал тази далновидност. В момента записите се чуват много лошо. През годините съм се срещнал с около 200 души, които са контактували със Слава Севрюкова. Така събрах изключително голям материал, от който се родиха 6-те книги за нея и документалния филм. Част от близките на Слава също заснехме във филма.
– Споменахте в първата част на нашия разговор, че тя ви е разкрила къде е гробът на Апостола, който се издирва вече 150 години. Едни сочат църквата света Петка Самарджийска в подлеза на ЦУМ. Но има и други теории от свидетели, които твърдят как Ванга е видяла костите на Левски под столичната улица „Цар Калоян“. Какво прозря Слава с неземната си дарба за онзи февруарски ден през 1873 г.?
– Тя се пренасяше със силата на мисълта си и виждаше назад във времето. Когато я запитахме за участта на Васил Левски, разказа следното: Когато го обесиха през февруари, денят беше много мразовит. Tогава хората знаеха, че ще бесят един бунтовник, но не смееха да излязат от домовете си. Обесиха го! Оставиха го да виси цял ден на бесилото за назидание. Преди да се мръкне, дойде отнякъде един човек, българин го виждам. Беше с една кола. Виждам го загърнат с ямурлук на кафяви и жълти ивици. Отиде при заптиетата. Даде им пари и измоли да му дадат трупа, че да го погребе по християнски. Те срязаха въжето и дадоха го. Сложиха вкочанения труп на Левски в каруцата. Виждам, че има сено вътре. Едно от заптиетата тръгна с него, за да се увери, че наистина ще бъде погребан, а няма някаква комитетска работа. Човекът, който се зае да погребе Левски, се боеше. Търсеше по-ниско място. Недалеч от бесилото откри един овраг. Земята там беше вкочанена, той успя да изрови към една педя дълбочина. През туй време заптието стоеше и го гледаше. Онзи положи тялото на Апостола и го засипа с пръст. Нямаше повече от една педя отгоре. Човекът се боеше да сложи отгоре някакъв паметен знак, така не сложи нито камък, нито кръст и си тръгна. След време, когато България се освободи, според новия градоустройствен план на София те заравниха улиците. И понеже мястото беше ниско много метри пръст струпаха отгоре, за да бъде равно. Левски падна долу в по-ниското.
Питахме я после дали костите му са препогребвани и има ли следи от скелета, а тя ни отговори:„Там, където го заровиха, там е и сега. Виждам, че голямата част от скелета е изгнила. Има останали части от черепа и някои от по-големите кости.“
– А като точно място Слава локализира ли гроба на Левски и дали ще бъде разкопан някога?
– Да, питахме я и това. Видя, че се намира на мястото, където се намира посолството на Чехословакия, а сега само на Словакия, след като страните се разделиха – всичко това се случва преди 10 ноември 1989 година. Та, под стълбището на посолството Слава видя да лежи Апостола на свободата. Но не видя напред да бъде разкопан и намерен. Каза – „още повече че това се води територия на друга държава, при това е доста надълбоко 5-6 метра надолу. Там ще си остане“. Уникални неща, просто човек потръпва при такива разкрития.
– А вярно ли е, че е можела да общува с отдавна починали личности?
– Вярно е, но Севрюкова избягваше да контактува с духове на починали хора. Но е имало случаи, когато са я молили и от добро сърце е откликвала. Така например тя повика духа на Айнщайн. При този контакт поиска от него да сподели как той вижда своята Теория на относителността сега, когато вече не е в материално тяло. Тогава е присъствал доц. Лозенски, но за разлика от нея той нищо не е виждал. Слава после ни разказваше: „Най-напред това, което видях, бе един еврейски тип нос. После се яви една къдрава коса, така по-щръкнала, лице с мустаци, докато постепенно не се оформи целият образ. И казва „аз съм духът на Айнщайн, питай“. И тя го пита за неговата теория.
– Какво й е отговорил?
– Много интересно, че при този контакт духът на великия учен споделя своето огорчение за грешките, които е направил в Теорията на относителността: „Някои грешки допуснах, съжалявам, отгоре виждам всичко сега. Някои неща са верни, а други не, дори във формулите. Скоростта на светлината не е крайна“. И някои други неща казва Айнщайн, като изтъква, че ако е можел сега да се върне, би я направил другояче, но вече не може. Изглежда това го е измъчвало в отвъдното.
Когато човек присъства, е безкрайно интересно, Слава е много жива и увлекателна, самата тя бе доста артистична. Така живо разказваше, че потъваш във времето. Правеше едни странни движения с дясната ръка. Обясняваше, че по един начин тя вика духа – „Отдавам му от моята енергия, за да се материализира“. А като извиваше ръката в лакътя си, го отпращаше отново в отвъдния свят.
– Ванга е казвала за нея, че Слава е по-добра от двете им – можела е да поставя дори диагнози като доктор. Вие присъствали ли сте на подобен сеанс?
– Аз самият не съм присъствал, когато е поставяла диагнози дори по телефона. Но си спомням големиям йога Венцеслав Евтимов ми е разказвал за операция, консултирана от нея следното:
„Двамата сме в дома й и си говорим. По едно време телефонът звъни. Ние сме до нея и дочуваме, че се обажда хирург от операционната маса, който преди време е идвал при нея. И се провежда следният разговор:
– Лельо Славе, в момента оперирам човек.
Тя казва „момент“ и на свой ред започва да описва пациента – мъж, към 70 години, коса, лице. После пита:
– Кажи ми, това ли?
Лекарят потвърждава. А тя продължава:
– Виждам те, режеш долу в областта на корема. Ако изрежеш всичко, той ще умре до една седмица.
Съветва го да не изрязва всичко, а само засегнатия участък и ще живее още години напред. Отсреща се чу Благодаря Лельо Славе и телефонът се затвори“. Това разказваше Венци Евтимов.
– В първата част на нашия разговор споменахте, че е помагала на космическата програма на руснаците. А споделяла ли е нещо покрай кацането на янките на Луната?
– Тя е видяла НЛО-то, съпровождало американската мисия на Луната. Една нейна близка беше нарисувала формата му по нейното описание. 50 години след като паднаха забраните за секретност, го показаха – пълно съвпадение с онова, което е виждала и Севрюкова. За нея трябва филм да се направи.
– Ако от Холивуд се заинтересуват, би станал голям хит?
– Идва един режисьор при мен, искаше по мои книги да прави филм, но аз му отказах. Така прецених, още повече тогава не беше направен филмът за Ванга. Но ние така и не го направихме, руснаците го сториха. Ако сега ме подирят, с удоволствие бих дал материали за такъв филм на леля Слава. За съжаление виждате какви безумия правят напоследък като сериала „Войната на Буквите“. Позор! Симеон Велики го изкараха, че ходил по публични домове, а Боян Мага бил пияница. Върви един процес на отрицание на българското, принизяване на най-великото. Целта е да ни смажат, и то наши хора го правят. Тъжна история.
За преражданията
„Нееднократно се гмурваме в реката на живота, да се освободим от прашните наслоявания на Миналото. И се почувстваме преродени, отърсени от паяжинния плен на обсебилите ни от предишни съществувания души, с които конфликтно или благородно сме обвързани. Коя роза не се въздига от калта? Пътят й – неравно стебло от бодли. На върха – шепица съхранена нежност с неотразим божествен аромат. Знанието болка носи. Мъдра е съдбата – оттласква ни от бряг на бряг, заглаждайки като речни камъни режещите ръбове на нашите несъвършенства.
За Кръста и Щастието
Колкото до „кръста“, който ни очаква, той трябва да е толкова тежък, колкото всеки може да поеме – едва чуто отронва прорицателката. И вдъхновено завършва: – Ако щастието и нещастието изграждат пътя, Мъдростта е крайната цел. Доброта и Любов я осветяват! Празник е денят, в който сме добри.“
При проблем
„Притисне ли ви съдбовен проблем, двоумите ли са в търсене на решение – за бъдеще, за работа, за отговорност към други хора – първо се помолете с „Отче наш“, да ви се даде правилен отговор. После вземете Евангелието. Спонтанно го разтворете. На лявата страница, на абзаца, където попадне взорът ви, ще намерите ориентираща насока как да постъпите. Необходима е обаче интуиция и мъдрост за раз тълкуване. Опрени на тях, дешифрирайки посланието, няма да сгрешите.“
Из книгата „Зеница към Вселената-Свръхфеноменът Слава Севрюкова“
