Сестра ми почина заради майка ни, с мен се опитва да се държи по същия начин
За съжаление, възрастните родители понякога се държат като деца и изискват повече внимание. Смятаме ги за адекватни, но те не са. Как трябва да се държи възрастен в такава ситуация? От една страна е обществото и неговите стереотипи, от друга – семейството и личния живот.
Аз съм омъжена, сестра ми също създаде свое семейство. Мама остана сама в апартамента. Когато стана на 70 започна да звъни често и дори нощем на сестра ми.
Казваше, че й е лошо и я викаше при себе си. На сутринта сестра ми отиваше на работа в 08:00 часа. Това се повтаряше всеки ден. Сестра ми беше търпелива и не се оплакваше. Колко дълго човешкото тяло може да понесе това? Беше много уморена, счупи си дори ръката.
Продължаваше да ходи при майка ни, дори когато беше настинала сериозно. Почина заради двустранна пневмония. Ето как загубих по-голямата си сестра. Майка ми смяташе, че няма вина, че изтощи сестра ми до смърт.
Не мина и месец и започна да звъни на мен. Обясних й, че трябва да ходя на работа, да водя децата на училище и не мога да идвам при нея през нощта. Тя ми каза, че ако я изоставя, ще умре. Тогава не издържах и й казах, че сестра ми почина заради нея. Ако се чувства зле, може да се обади да й изпратят линейка.
Минаха 10 години оттогава. Майка ми е добре. Вече не звъни на мен, а на спешна помощ.
Ако не мога да се грижа за себе си, по-добре децата ми да ме оставят в старчески дом. Просто хората нямат представа колко е трудно да се грижиш за човек с очевидни признаци на деменция. Между другото, ситуацията няма да се подобри. Напротив, само ще стане по-трудно.
Вместо да осигурим адекватна грижа за възрастните си родители в старчески дом, предпочитаме да страдаме с тях докрая. Трудно се справяме физически, освен това е трудно поносимо морално. Това не са щастливи моменти от живота, които искаме да запомним. Всички страдат така.
Порасналите деца избират да се „оправят сами“ заради традицията и социалните догми, но не и да бъдат порицани от обществото. Всеки, който изпраща майка си, баба или баща си в старчески дом, не трябва да се чувства зле заради това. Възрастните хора имат по-голям шанс да живеят по-добре, ако за тях се полагат адекватни грижи.
Ежедневвието ни е забързано, понякога просто нямаме време да обърнем внимание на майка, баща, баба или дядо. Това е жалко.
Кажете ни какво мислите по този въпрос и дали обмисляте да изпратите родителите си в старчески дом, когато му дойде времето.
Ако спрете да обръщате внимание на капризите им, това не означава, че ги обичате по-малко.
