Братът на легендарния топполицай Никола Гешев – Емануил, не успява да спаси пенсионните вноски, натрупани до 9 септември 1944 г. Въпреки че е шеф на пенсионното управление, той не може да спре комунистите да задигнат натрупаните до момента над 2 млрд. долара.
Емануил Гешев се ражда през 1897 г. и има огромна заслуга за развитието на пенсионното дело у нас, припомня 168 часа. Талантлив юрист и обещаващ адвокат, Емануил за кратко време се издига до висши държавни постове – началник на Сметната палата, а впоследствие директор на Държавния архив. По-късно е назначен за началник на пенсионното управление. По това време службата се е намирала в днешната сграда на МВР на ул.“6 септември“.
Като директор на важното социално ведомство Емануил Гешев изцяло се отдава на изграждането на стабилна пенсионна система у нас. Обичал много професията си и се стремял да въведе най-добрите световни практики у нас.
Негови съвременници разказвали, че бил толкова съвестен към задълженията си, че всеки ден след работа ходел на Женския пазар да пита за цените на продуктите, за да може да съобрази размера дори и на най-ниската пенсия, така че да стига за прехрана.
Стига се дотам, че уменията му на гениален актюер са оценени дори от новата комунистическа власт.
И макар да е брат на най-големия противник на БКП, заради липсата на квалифицирани кадри тя е принудена да го остави като шеф на пенсионния фонд чак до 1947 г.
Гешев е сред основателите и поддръжниците на една от най-модерните пенсионни системи както тогава, така и сега. Той е отстоявал правото всеки да има индивидуална партида и според осигуровките му да се формира и пенсията. Имало е различни пенсионни фондове и срещу внесените осигуровки те са давали специални марки. Така всеки е бил наясно каква пенсия ще получи, когато представи събраните марки.
По този начин съвсем справедливо хората, които работят повече и внасят по-големи осигуровки, получавали по-високи пенсии. Системата била така конструирана, че стимулирала работещите да внасят повече пари, за да осигурят старините си.
На практика 30-те и 40-те години сме имали пенсионно осигуряване, за каквото днес можем само да мечтаем. Всеки е натрупвал своите вноски и е знаел точно каква пенсия ще получи.
За разлика от сега, когато държавата месец за месец субсидира пенсиите и никой не е мотивиран да внася повече вноски, защото е наясно, че като пенсионер няма да получи почти нищо от тях.
Благодарение на отстояваната от Емануил Гешев система в пенсионния фонд към 1944 г. е имало 2 млрд. долара. Тази цифра с много условности фигурира в Държавния архив, показа проверка на „168 часа“. Всъщност от записа там не се разбира ясно дали тя наистина е толкова, или е три пъти по-голяма.
Проблемът е, че комунистите старателно са заличили всички писмени документи за финансовото състояние на страната.
Сигурно е само едно. Цар Борис оставя на новата власт икономика в цветущо състояние. Да, тя е изтощена от войната, но въпреки това до 1939 г. ние сме били деветата най-развита страна в Европа.
Само за 2-3 години комунистите и отечественофронтовците успяват изключително чевръсто да източат всички фондове, сметки и резерви.
Справки в архива на БНБ от 1948 г. сочат, че по това време държавата не е имала никакви резерви и пари в банките. И също както правела шайката на Ленин, която заграбва авоарите на Русия, комунистите у нас започват да конфискуват спестяванията на хората и капиталите на собствениците на предприятия.
„168 часа“ не откри писмени доказателства каква част от пенсионния фонд комунистите са предали на руснаците, но в Държавния архив има един протокол, който подсказва, че именно това се е случило. Може би като благодарност за преврата на 9 септември.
В руските архиви са открити доста доказателства, че бандата около Ленин и Троцки не е искала нищо друго, освен да овладее руската банкова система и да заграби авоарите й. След което започва да спонсорира революционни движения навсякъде по света, за да правят преврати.
Целта им е една – да заграбят фондовете и резервите на отделните страни.
Протокол 10 от 10 ноември 1944 г. за стопанското и финансовото положение у нас подсказва, че и тук именно това се е случило.
На заседанието на политбюро са присъствали тогавашните първи хора в комунистическата партия Трайчо Костов, Цола Драгойчева, Титко Черноколев и Вълко Червенков. Този мозъчен тръст констатира, че „в земеделието положението е сравнително добро. В обращение има 54 млрд. лв. в банкноти. Селяните държат много пари и ако бъдат пуснати, ще залеят пазара. Да се спре увеличението на цените, инфлацията взема застрашителни размери. Ние трябва да я овладеем.“
И тук идва най-важното изречение: „Също не знаем какви суми ще вземат русите. Ако те вземат много, положението ще стане катастрофално. Да се проведе народен заем. Има опасност София и Горна Джумая заради недостиг на вагони да останат без хляб.“
Може би затова някои историци до днес са убедени, че парите от пенсионния фонд са отишли именно като възнаграждение на 500-хилядната руска армия, благодарение на която комунистите завземат властта у нас. На същото заседание на политбюро Б. Симов казва, че „може да се каже, че сме обезпечени с храни, само ако знаем какво ще искат от нас съветските войски„.
Така само за няколко месеца деветата най-развита икономика в Европа е докарана дотам, че да не може да подсигури изхранването на населението.
Мизерията е гарантирана и заради още едно решение на тогавашното ръководство на БКП, което се чуди как да се отблагодари на руснаците, след като вече е източило фондовете на страната.
„168 часа“ откри в Държавния архив протокол на ръководството на партията от 1946 г., с който е разпоредено икономиката да спре да изнася за Русия количествата стоки, които е експортирала до момента. Целта е братушките да започнат да внасят у нас повече, отколкото дотогава ние сме изнасяли за СССР. „Политбюро реши: активното салдо за България трябва да се ликвидира колкото се може по-скоро, като се избягва натрупване на значително активно салдо през 1946 г.“ Решението е взето от Георги Димитров, Трайчо Костов, Вълко Червенков, Антон Югов, Цола Драгойчева и Титко Черноколев.
Така икономиката е поставена на колене, индустрията спира да работи, чакайки национализацията, и по никакъв начин не могат да се генерират пенсии, след като пенсионният фонд отдавна е изчезнал в Москва.
Затова веднага след преврата през 1944 г. комунистите като същински фокусници излизат с нестандартно решение. Те обявяват, че не могат да изплащат пенсиите, обещани от фашисткия режим. При новата власт на такива имат право само заслужилите в борбата с хитлеризма.
Разбира се, това са 9-те хиляди партизани и техните близки до трета степен на родство и сватовство. Интересното е, че след 9 септември броят на заслужилите стремително започва да се увеличава.
И като гъби изникват знайни и незнайни борци с фашизма от 1923 до 1944 г. Понеже наистина няма пари за пенсии, е направена икономия и по още една чудовищна линия.
Спрени са тези възнаграждения за всички безследно изчезнали между 9 септември 1944 г. и 30 март 1945 г. А те са били десетки хиляди. От тях са лишени над 9 хил. души, осъдени от Народния съд. Както и повечето обикновени хора, за които комунистите са подозирали, че под една или друга форма са работели за структури на предишната власт. Това са кметове, зам.-кметове, полицаи и много други, работили за държавни организации преди 9 септември. От пенсии са лишени и близките на убитите между 20 септември и 6 октомври 1944 г., когато отрядите на червения терор избиват над 20 хил. души.
Как е приел тази несправедливост Емануил Гешев, може само да се гадае. Пред погледа му е разбита фондовата система, която е гарантирала събираемост и пенсии, осигуряващи достойна старост.
На практика пенсионният фонд е източен, а прибираните от държавата осигурителни вноски вместо да отиват за тези, които ги плащат се пренасочват към близките на партизаните. Ясно е, че новият модел няма дълго да издържи и най-добрият актюер в държавата – Гешев е натоварен със задачата да напише нов закон за пенсиите, тъй като комунистите си нямат и понятие от тази дейност.
През 1947 г. той е готов и точно в деня, в който Народното събрание приема новия закон, Емануил Гешев е уволнен.
Отнето му е жилището на ул. „Гладстон“ в София и в него се настанява полковник от милицията, а самият Емануил веднага е изселен със съпругата си и двете им деца в Нова Загора. Там в търсене на препитание работи като адвокат предимно по трудови дела, но заради успешната защита на клиентите отново си докарва неприятности. Все пак след многобройни перипетии в края на живота си успява да си върне апартамента в столицата.
Единствената наследница на Гешеви – Анна, казва, че прадядо й Емануил я е виждал, когато е била бебе на пет месеца.
„Малко след това той е починал – през януари 1988 г. в апартамента си на ул. „Гладстон“ 65 (бившата улица „Вл. Поптомов“) – разказа тя пред „168 часа“. – В статия за него прочетох, че бил угаснал сам в дома си. Това не е истина, тъй като до края на живота му за него са се грижели моят дядо Емануил и баба ми Райна (неговата сестра). В спомените на близките ми той е останал като скромен и справедлив човек с много бистър ум.“
Бащата на Анна и разказвал, че прадядо й бил блестящ юрист и имал доста приноси при съставянето на законодателните текстове за трудовите обезщетения и пенсиите.
„Работил е в държавната администрация като директор на пенсионното управление. А също така е и един от основателите на футболен клуб „Славия“. Дори след изселването му през 1947 г. той докрая остава почетен член на клуба“, допълва Анна.
