В живота на Тодор Живков има много жени, изиграли важни роли. И до днес продължават да се носят митове и легенди за влиянието на секретарките на бившия Първи над него. Още навремето те са наричани под сурдинка от хората от обкръжението му „сиви кардинали“, а Живков им доверявал всичките си тайни и им разрешавал да колят и бесят в ЦК на БКП.
Първата секретарка на Живков – Николина Попова, не е между живите от 2002 г. насам. Тя почина на 86-годишна възраст след тежко боледуване, като до последно от страх пазеше реномето на Тато и отклоняваше всякакви покани за интервюта, припомня retro.bg. Въпреки нестихващия медиен интерес към нея Попова проговори за отношенията си с Тодор Живков едва на смъртния си одър. Последните й дни бяха горчиви. Получаваше скромна пенсия, беше самотна и изоставена от единствената си дъщеря. Предана и дискретна, тя правеше услуги на близки хора с почтителна деликатност. Николина е неотлъчно до Първия цели 32 години – от 1954 до 1986 г.
Тогава той е бил първи секретар на ЦК на БКП, министър-председател и председател на Държавния съвет. Живков се запознава с Попова, докато тя е секретарка на Антон Югов и Тато я „наследява“ от този пост. Когато благоволява най-сетне да я пенсионира, първата му секретарка гони 70-те. „Уважаваше ме и ме ценеше. Имам хубави спомени, беше добър човек. Отношенията ни бяха чисто колегиални. Пък и бяхме почти връстници – той е с 5 г. по-възрастен от мене. Когато искаше да си уреди лични срещи, се доверяваше само на мен. Беше много внимателен.
Например за 25-годишнината от народната власт той подари на всичките си сътрудници по един хубав часовник. Жена му Мара Малеева-Живкова беше човечна и сериозна, често го съветваше как да постъпва в определени ситуации. Тя общуваше с обикновените хора, знаеше какви са настроенията сред тях по всякакви въпроси. И той, и тя не пропускаха да ни честитят 8 март и да ни подаряват подаръци по различни поводи“, разказва в последните си дни Николина.
Тя издава и любопитни подробности от ежедневната рутина на държавника. „Идваше към 8 ч., повече отсядаше в ЦК на БКП, но се отбиваше през деня и в Държавния съвет, където аз му бях секретарка. По негово предложение Държавният съвет стана Министерски съвет. Сутрин никога не пропускаше да пие кафе със сътрудниците си, включително и с мен. Съветници му бяха писателят Димитър Методиев, Тинко Воденичаров и Михаил Буботинов, а един от помощниците бе Никола Николов. Началник на кабинета беше Милко Балев.
От него нямам хубави спомени – не ми харесваше като човек. Най-често по служебни поводи при него влизаха Георги Джагаров, акад. Ангел Балевски и шефът на БТА. Живков работеше по 8 часа на ден и щом се измореше, задължително си почиваше в специалната стая за отдих непосредствено до кабинета му. Там имаше креват“, разказва Николина. По нейни думи дъщеря му Людмила рядко го посещавала заради пътуванията в чужбина.
„Като се върнеше, имаше навик да ни събира и по микрофона да ни разказва за преживяното и видяното. Що се отнася до слуховете за смъртта й, аз знаех, че е взела лекарство да се отрови и влязла в басейна на банята, където я намират мъртва. Само това бях научила. Иначе Живков боледуваше от простата и диабет и го лекуваха в Правителствена болница“, коментира първата секретарка на Тато малко преди да почине.
Докато е все още на работа при него, тя подава щафетата в ЦК на БКП на всеизвестната Ангелина Горинова, а Николина продължава да му бъде първа помощничка в Държавния съвет. Там се редува заедно с колежката си Мария Петрова, чиито дири се губят след свалянето на Живков. Не е ясно къде и как е продължила живота си, но и тя е била сред фаворитките на Тато. Първа в сърцето му обаче била Ангелина Горинова.
И до днес тя е известна като „несменяемата“. Още като млада тя изземва цялата кабинетно-административна власт и пази достъпа до Първия по-вярно от куче. Дори на суперсекретния му телефон – „петолъчката“, винаги първо се чувал нейният глас. Дали между шефа и секретарката някога е имало роман, остава загадка, но е факт, че дори Живков имал респект от нея, допитвал се по доста въпроси и като галантен кавалер не й отказвал почти нищо. Така тя успява да се сдобие с апартамент, подарък от него, в столицата и да издейства на съпруга си място в прословутото Първо главно, където той получил и генералски чин.
Голямата й слабост в онези времена бил синът й Камен, който е в артсредите и е известен с прякора си Тимоти. И до ден днешен той движи с наследниците на соцелита, беше и сред най-добрите приятели на покойния журналист Митко Цонев. Като младеж докарвал доста главоболия на майка си заради любовните си авантюри. Горинова има и по-голяма дъщеря от първия си брак. Ангелина никога не е вдигала завесата около отношенията си с Тато. Запазва пълно мълчание дори когато се пораждат слухове, че имала любовна авантюра с него.
