„Само не идвай на сватбата ми. Там ще има само богати хора“, каза дъщерята на възрастния си баща…
Павел отгледа дъщеря си сам. Той мислеше само за това тя да стане наистина достоен човек. За това Павел не жалеше средства и работеше много, за да осигури на дъщеря си всичко необходимо. Вече й беше трудно, защото толкова рано загуби майка си.
Надя страдаше от начина, по който трябваше да живее. Други деца дразнеха момичето, карайки го да плаче и да се притеснява. Павел винаги успокояваше дъщеря си, опитвайки се да й предаде, че животът понякога се развива по най-непредсказуем начин. Той обичаше дъщеря си с цялото си сърце и в такива моменти демонстрираше това с особено усърдие.
Любимият празник на Надя винаги е бил Нова година. Момичето го чакаше, мечтаейки всичките й желания да се сбъднат. Тяхното училище винаги даваше подаръци в чест на този празник, а учениците се обличаха в красиви костюми или рокли. Павел винаги е имал трудности с парите, но все пак се стараеше Надя да изглежда добре този ден. Веднъж той дори купи толкова красива рокля за момичето, че тя се превърна в истинска звезда: всичките й съученици се навъртаха около нея, изразявайки възхищението си от облеклото й. Момичето беше много щастливо, обсипваше баща си с безкрайни благодарности.
Надя порасна. След като завърши училище, тя отиде в голям град, за да следва в университет. Всичко се случи точно така, както момичето го планираше, защото тя винаги е била много умна. И така, Надя замина да учи. Животът в града силно й повлия. Жаждата за пари се събуди в нея и тя се превърна в пресметлив, меркантилен човек. Надя започна да се среща с мъже, които бяха готови да й купят нещо скъпо и да харчат пари по ресторанти.
Когато забременя, тя реши да се омъжи. Младата жена се чувстваше истински щастлива, защото избраникът й беше богат. Но тя дори не помисли да покани баща си и други роднини на празника. Вместо това Надя написа съобщение, в което директно каза на Павел да не идва. Тя уточни, че на сватбата ще се съберат само богати хора. И мястото му не е там…
Павел беше много разстроен от това отношение. Години наред той инвестираше всичко, което имаше, в дъщеря си, помагаше й във всичко и винаги я подкрепяше. Заслужаваше ли такова отношение? След кратък размисъл Павел все пак отиде в града.
Когато дойде време за поздравления от гостите, бащата се приближи до Надя. Той подари на дъщеря си малък букет, целуна я и каза, че й пожелава щастие, след което просто си тръгна. Надя стоеше като вкаменена на място. Чувстваше се много засрамена, укори се за грозната си постъпка. Как можеше да се отнася така с най-скъпия си и най-близък човек?
Надя хукна след баща си, който още не беше стигнал далеч. Тя плачеше и молеше за прошка, обещавайки никога повече да не прави такова ужасно нещо.
В крайна сметка родителите са най-важното съкровище, което всеки от нас притежава.
Редактор: Петя Иванова
