Родо̀пчанка или родопча̀нка
Съществува една група названия на жители на населени места, които са образувани с разширените наставки -(чан)ин / -(чан)ка. При част от тях има колебание за мястото на ударението – дали е върху корена на думата, или върху наставката, например: виѐнчанин, виѐнчанка или виенча̀нин, виенча̀нка; берлѝнчанин, берлѝнчанка или берлинча̀нин, берлинча̀нка.
Трудностите и грешките при произношението се дължат донякъде и на факта, че такъв тип названия се употребяват по-рядко. При някои от тях се използва описателният израз „жител на…“, тъй като не може да се образува жителско название от името на населеното място.
Освен това при тези думи ударението не е фиксирано – само върху корена или само върху наставката, и от това произтича различният начин на произношение. Все пак има зависимост при поставянето на ударението и тя е свързана с дължината на думата.
Най-общо може да се каже, че при жителските названия, които имат не повече от две срички преди наставката, ударението обикновено пада върху нея: берлинча̀нин, берлинча̀нка; виенча̀нин, виенча̀нка; родопча̀нин, родопча̀нка (срв. още англича̀нин, англича̀нка; пернича̀нин, пернича̀нка и др.).
Когато обаче жителските названия са образувани от по-дълги имена като Етрополе, и Карнобат, ударението остава върху корена: етропо̀лчанин, етропо̀лчанка; исперѝхчанин, исперѝхчанка; карноба̀тчанин, карноба̀тчанка; лу̀ковитчанин, лу̀ковитчанка. А когато думите са сложни, тоест образувани от две основи, нерядко имат и по две ударения: момчѝловгра̀дчанин, момчѝловгра̀дчанка; свѝленгра̀дчанин, свѝленгра̀дчанка; топо̀ловгра̀дчанин, топо̀ловгра̀дчанка и т.н.
Автор: Илияна Кунева – главен асистент в Института за български език
