Републик оф Булгариа
Няма друга страна в света, която да изписва името си на своя официален правителствен самолет на чужд език, при това доброволно.
Днес ходих да избирам мартеници за децата и докато избирах, попаднах на една със сърчице и в него изписана думата „love“.
Реших да пита продавачката какво пише и тя ме погледна недоумяващо – „вие не знаете ли какво пише“? Ми викам не, не знам, ако знаех щях ли да питам? Тя пак – „ма това не е сериозно, всички знаят“. Аз обаче упорито си повторих въпроса, като и казах, че не е на български и затова не го разбирам. Тогава тя намусено ми каза, че значело любов на английски. Добре де, след като е на английски, за англичани и американци ли е предназначена мартеницата, питам аз, пък тя ми отговаря, че никой чужденец не си купувал, обаче тези с английски надписи вървяли много добре, защото българите харесвали да им се пише на английски.
Нещо изненадващо за някой? От времето на „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников, писана преди повече от век и половина, нищо ново под слънцето за нашия мил народ. Дали ще си изкилиферчва езика по французки, или ще се прави на грък, сърбин, румънец или турчин, сред нашите сънародници винаги ще има хора, умиращи да бъдат всякакви други, само не и българи. По принцип в това няма нищо странно – всяко стадо си има и мърша. При нас обаче това да бъдеш мърша се приема като признак за модерност, а да защитаваш българщината е проява на изостаналост и ретроградност. Вчера по Нова тв започна предаване, носещо името „хелс китчън“. Авторите на продукцията дори не са си направили труда да преведат английското название. Но съдейки по поведението на участниците в него, то няма и смисъл. Още като влязоха в студиото, някои от тях почнаха да възклицават „уау“, а после, като ги похвалеше нещо водещия, викаха „йес“. Значи, ако има нещо, което ме дразни изключително много, това е идиотското повтаряне на възклицанията от американските филми. Но пък трябва да се проявява разбиране – когато си дебел, може да отслабнеш, но когато си дебил, си е за цял живот. Водещият главен готвач, странно защо наричан „шеф“, беше нахакал речта си с фрази като тайминг, ингредиенти, фюжън и най-вече любимата ми фраза „дай котлетите бе, мен“. Навремето в моя квартал във Варна, където съм израснал, всички цигани се правеха на турци и умираха да приказват на турски, без много-много да го разбират. Съседите ни турци умираха от смях, като ги слушаха как дрънкат, защото езика им беше смесица от български, турски и цигански фрази и изрази. Е, кажете ми, къде е разликата между мангалите от моето детство и участници в днешните идиотски „риалита“? Аз поне не виждам такава?
Лошото е, че цялата ни държава е такава. Няма българско официално учреждение, като почнем от министерския съвет и стигнем до селските кметства, на което да няма курдисана табела с надпис на английски. Най-интересното е, че тези двуезични табели са напълно незаконни, защото официалният език в страната ни е само един и това е българският. Утре например кмета на Джебел може да реши да сложи табела на български и турски пред общината и никой копче няма да може да му каже, защото цялата ни държава е нацвъкана с англоезични табели под път и над път. А статутът и на турския, и на английския, и на камбоджанския в България е един и същ – това са чужди езици без никаква официална роля у нас. Само че какво говоря – погледнете си личните карти. На тях освен на български, пише и на английски, което е в пряко нарушение с конституцията на страната. Но на кой, освен мен, му пука?
През 2009 г. заведох дело във Върховния административен съд за това нарушение и естествено го загубих. Мотивът на върховните съдии беше, че така трябвало заради членството ни в Европейския съюз. Само че в ЕС българският език е официален и никой не ни задължава да правим подобно нещо. Достатъчно щеше да е просто да се изписват (транслитерират) българските думи на латиница и толкова. Е да, но не и за нашите англомани.
Вчера излезе новината, че президентът на Казахстан Нурсултан Назърбаев подписал указ за постепенното изоставяне на кирилицата в страната и преминаване към латиницата, като процесът трябва да приключи до 2022 г. Мотивът – за да не били изоставали от западния свят. Леко е успокоително – ето, има и по-големи малоумници от нас. Обаче какво ни топли това? Ние сме родината на кирилицата и без да сме се отказали официално от нея, която е най-големият ни цивилизационен принос към световната цивилизация, на практика сме и били дузпата от всякъде. Не само – на път сме да се откажем и от собствения си език. Та дори на официалния самолет на българското правителство стои гордия надпис „Републик оф Булгариа“, и го изписвам нарочно така, за да се види колко е грозно и жалко. Проверих и се удивих, когато разбрах, че нашата държава е единствената в света, която не използва своя език за обозначаване на официалния си правителствен самолет. Единствената! Даже и бившите африкански колонии си ползват местните езици, стига да ги имат по конституция, ние обаче не го правим. Но, както казах, май на никой не му прави впечатление. Дори и такива елементарни неща като имената на страниците на официалните ни ведомства в интернет са на английски. Справка – официалната страница на българското правителство government.bg. Правилата на интернет вече разрешават тези имена да се изписват и на кирилица, но явно още много има да чакаме, докато видим страница с името правителство.бг.
Та тъй. Преди „хелс китчън“ имаше друга подобна кретения, „мюзик айдъл“. Там поне идиотщината имаше някакво оправдание, защото всички участници в телевизионния бардак пееха само англоезични песни, като особено момичетата умираха да имитират гласовите умения на най-различни американски негърки от дълбокия американски юг. Но какво да се прави – разни хора, разни идеали. Друго подобно нещо пък беше кръстено „фермата“, сигурно защото нашите дядовци и прадядовци са били само фермери и са отглеждали мустанги в своите ферми, докато са си пеели традиционните български кънтри-песни. Но можеше и да е по-зле, примерно да се казва „ранчото“, ама айде да не давам идеи, че на телевизионните продуцентоиди току виж им се сторило интересно.
В крайна сметка да говориш с чуждици в езика си е като да си хвърляш боклука през терасата – може, но означава, че си пълен кретен. Ако държим на езика и културата си, трябва да направим така, че говоренето по този начин да бъде посрещано само с насмешка и презрение. Сторим ли това, един ден ще се смеем на сегашните „герои“ така, както се смеем на образите в „Криворазбраната цивилизация“. Просто е време да направим българското модерно отново!
Автор: Костадин Костадинов
