Проф. Евгени Дюкенджиев:“Аз не лекувам, но мога да направя живота на хората без надежда по-близък до нормалния“
Проф. Евгений Дюкенджиев е първият български бионик, който дава втори шанс на стотици хора да ходят, да пишат, да работят, да танцуват, да изкачват върхове.
Роден е през 1950 г. Завършил е Механотехникум в град Горна Оряховица, машинно инженерство във ВМЕИ „Ленин“- София, а след това приложна математика в Софийски университет, където специализира биология . Кандидат на науките е по биомеханика и протезиране на България и на Съветския съюз. От 1 септември 1991 г. е държавен професор по бионика и протезиране в Рижски технически университет в Латвия. Има дипломирани над 100 студенти – бионици, магистри и доктори на науките.
Член е на Академията на технологичните науки на РСФСР и на American Association for Science and Technology USA. Носител е на „Кристален глобус“ ISPO, „Златен медал“ на WIPO, президент е на Латвийската асоциация на биониците, протезистите и ортезистите. Притежава сертификат по протезиране „Otto Bock“ GmbH, Германия и сертификат за технически ортопед ABPOTO, Латвия. Управител е на SIA „Atipiskas protezesanas laboratorija“ Riga Latvia и на „Лаборатория за атипично протезиране“ ЕООД България.
По покана на Академичното ръководство на Тракийски университет- Стара Загора, от новата учебна 2021/2022 г. към Медицински колеж се разкрива нова специалност „Ортопедичен техник“ с научен ръководител проф. Евгени Дюкенджиев. Вече му е осигурена реновирана учебна зала, която той обзаведе с експонати, събирани от него през изминалите 45 години, на стойност 70 000 лв.
Професор Дюкенджиев беше любезен да даде интервю единствено за читателите на Dolap.bg, за което му благодарим.
Професоре, какъв е поводът да се насочите към науката бионика? Какво Ви провокира?
Бях трети курс студент в Машинно-електротехническия институт София, специалност „Подемно-транспортни машини“, когато попаднах на книгата „Архитектурна бионика“ на проф. Лебедев. В изданието се описваха биологични модели на растения и животни. Например Айфеловата кула в Париж е биологичен модел на бедрената кост. По подобие на делфина се прави торпедо, на кита – танкер, на птиците – самолетът и пр. Т.е. моделира се по живата природа и се правят технически устройства. Човекът е едно от живите същества. Когато даден крайник по някаква причина се ампутира, се прави биологичен модел. И това ме запали. Записах се в Софийски университет, Биологичен факултет при доц. Симо Тодоров. Станах му кръжочник и правехме изследвания.
Дипломирах се машинно инженерство и веднага записах второ висше образование – „Приложна математика“. Когато го завърших успешно, изкарах още половин година по биология. Явих се на изпит и станах инженер-математик, с биологична подготовка. Кратката дума е бионик. Моделираме живите организми за технически средства, модели, процеси и т.н.
Специалист съм по бионика и биотехническа роботика. В „Междузвездни войни“ се показват андруиди и пр. Т.е. разлика с човека – никаква. Същото се отнася и за животните. Така попаднах в тази област на знанието. Защитих кандидатска дисертация по „Биомеханика на горния крайник“, след това – кандидат на науките в БАН, докторска дисертация в Съветския съюз на 23 май 1991 г. и по- късно – в Рига. През м. септември същата година ме поканиха в Латвия . Явих се на конкурс за държавен професор по бионика в Латвия. Създадох това образование там. Подготвих кадри и имах договор за 25 години. Приключи ми договорът и се прибрах в България с цялото ми семейство.
Какво беше първото помощно средство, което направихте?
Когато завърших висшето си образование подлежах задължително на разпределение, както всички завършили студенти, от всички специалности тогава. Като млад специалист ме разпределиха в Базата за техническо развитие в гр. Дебелец. По-късно ме преместиха на работа в Института по тежко машиностроене към Националния обект Радомир – Перник като машинен инженер. Нищо че съм учил и завършил и други неща. Биониката тогава беше фантастика. Избраха ме за директор на Център ТНТМ ( техническо и научно творчество на младежта). В Станцията на младите техници организирах кръжок по бионика. В този кръжок направихме първите български биоретични, т.е. управляеми протези на ръката – с двигател и редуктор работеха. Направихме първия български антропоморфен робот за Завода за феромагнити в Перник „РА-І. Това беше от 1977 до 1980 г. Американците бяха 7 години след мене, а японците – 5 години по научни резултати. Това е мнение на мои професори. За съжаление България е бедна страна и протезите не са рентабилни. Трябва да имаш годишно производство поне 20 000 бройки…Но това бяха първите ми модели – биометрично управляеми протези и антропоморфен промишлен робот. Даже роботът беше внедрен в Завода за феромагнити и ни изплатиха 2000 лв. премия на целия колектив…Там всяка седмица пресите режеха по една ръка от незнание и невнимание. Ръководството се видя в чудо. Обяви план за рационализации, ние се явихме, направихме го и роботът работеше години наред.
Кои са Вашите световни постижения, професоре?
Създадох и написах теория – система за описване на света, която е благословена и от Римския папа. Издадена е на руски и английски език. Книгата накратко обяснява какъв е смисълът на нашето съществуване. Отговарям на прости въпроси. Например: Кой движи Земята? – Отговорът е вихърът на времето. Никой не може да даде друг отговор, защото не разбира. Посочвам различни особености на психофизиката на човека, защитавам теория за Бога и за дявола. Неслучайно имам благословение от папа Римски. Това е фундаменталната ми разработка.
Отделно съм разработил метод за абилитация на Детска церебрална парализа в изкуствено предизвикан дневен сън, което е революционно постижение в рехабилитацията. Защото 24 часа на денонощие са малко за рехабилитация. Когато детето има режим да се храни, да спи, да се къпе и кога да го рехабилитираме..? А с изкуствените движения, които предизвиквам изкуствен сън и съчетавам полезното с приятното- хем го рехабилитирам, хем детето спи. Имам и маса достижения в ортопедичната техника. Правя роботизирани системи. Моят метод за компенсация на мускулен и управляващ дефицит с външна енергия е световно признат. Първите ми разработки бяха през 1998 г. Швейцарците 4-5 години след мене пуснаха първата си система . Те не можаха да решат кинематичните проблеми и сложиха електроника и механика. Направиха системи за 300 000 евро, а моята система струва 10 000 лв. (десет хиляди лева).
От предстоящата учебна година в Медицински колеж на Тракийски университет се открива нова специалност „Ортопедичен техник“, която Вие ще ръководите. Вярно ли е, че тя е първа и единствена в България и на Балканите?
С чувство за хумор казвам, че съм като стара мома- много умна, много, трудолюбива, много красива и все не може да си намери жених. В Габрово, Русе, Шумен, Варна, София – разговарял съм с не зная колко ректори. Водил съм гостуващи лекции. В Габрово имам 12 дипломирани по мехатроника. Но за да тръгне тази наука е малко само даден професор да чете лекции. Трябва да има помещение, да има финансиране, да има партньор, както е Тракийски университет. Досега никъде няма в България и на Балканите – нито средно, нито висше образование по бионика. Тук, в Стара Загора, в Тракийски университет е за първи път. Въпросът е решен юридически и материално-технически. И има стратегия от ръководството за години напред. Заради това съм тук. Това е моята сбъдната гълъбова мечта и вероятно лебедовата ми песен.
Прочетох, че в България има 26000 човека с Детска церебрална парализа. Вие с какво можете да им помогнете?
Това е официалната статистика. Реално те са над 60 000. Ако с тези деца се работи, когато са от 2 до 6-7 години с моите методи и уреди, има много големи резултати да се абилитират. (Абилитация значи на бял лист да пишеш музика на движението). Има социална абилитация. Например лежал в затвора 20 години. Светът се е променил. Пускат го на свобода, но той има поведение на дивак, не може да се ориентира. Тогава социалните служби го абилитират, привикват го, адаптират го към реалността.
Аз работя в областта на движенията. При нормалните хора – главата управлява краката. При церебралните парези – главата не работи. Моят метод е, че краката управляват главата. Най-най-грубо казано. В учебната зала, където ще се водят теоритичните занятия, видяхте всички мои уреди.
Професоре, Вие ли поставяте диагнозата, когато пациенти дойдат при Вас за помощ?
Аз не съм лекар. Аз съм функционален специалист. Ако имаме ортопедично заболяване, трябва да отидете при лекар-ортопед и той да постави диагнозата. Ако със ставите имате проблеми, може да Ви препоръча имплантиране на изкуствена става. При мене болните идват, когато имат отрязани крака или ръце, изкривяване на гръбнака, с патологии на ходилото и пр. Нашите лекари са чудесни специалисти, но нямат грамотност по биомеханика, по протезиране и отезиране. Това е масов проблем. А семейният лекар са превърнали в Бог, който разбира от всичко… Тъжно ми е, че това са фактите.
За да видя какви патологии имате на краката отделям час време и прилагам три метода. Имам биомеханични обследвания, за да видя какъв е проблемът. И тогава казвам: мога да Ви помогна с ТЕЛК и ортеза. Не мога да Ви помогна, трябва да Ви направят операция. Вървете при хирурга.
Има закон за медицината и жестоки правила. Мога да приемам само в моята клиника в Горна Оряховица, която е лицензирана. Имам уреди, правя прегледи, издавам фактури, сключвам договори и пр.
Кои и колко са Вашите уникални случаи в практиката Ви?
Преди три години, в България – на едно 11 – годишно момиченце Еля от Разград, родено без две ръце и два крака, направих протези. И детето пише, ходи, обслужва се…Имам такъв случай с възрастен пациент и в Латвия – без две ръце и два крака. А деца с ДЦП колко съм вдигнал на крака – стотици, но когато идват между 2 и 7- годишни. Порастват големи мъже , могат да работят, обслужват се … Но пак казвам до 7 годишни…
Какво чувството изпитвате, когато давате втори шанс за живот на малки и големи?
Чувството е като да засадите едно дърво и то расте пред очите Ви…Човек се радва, че нещо остава след себе си.
Знаете ли на колко хора сте дали кураж за нов живот?
Не съм водил статистика. Повече ме интересуват кадрите, студентите. Подписал съм 82 диплома в Латвия за завършено висше образование по специалността. В Габрово 12 човека съм дипломирал.
Смятате ли, че има Божия намеса във Вашата работа?
Да, разбира се! Без Бог делата не вървят! Бог има! В моята книга, доказвам това .
Росица Ранчева
Източник: dolap
