Похарчих всяко спестено пени за моята операция за осиновения си син и по-късно научих, че той има огромно наследство
Когато научих, че осиновеният ми син се нуждае от спешна операция, похарчих всяка стотинка, която бях спестила за моята критична операция, за да спася живота му. Един ден той ми каза, че е милионер, и разкри разтърсваща истина.
Когато съпругът ми Роджър ме заведе в сиропиталището преди 15 години, той ме погледна в очите и каза:
— Обри, виждаш ли това малко момче там? Какво мислиш?
Той посочи срамежливо малко момче, което тичаше по поляната. Името му беше Тайлър и в този момент видях болката в очите му, които копнееха за любов. Роджър и аз знаехме, че той е този, който ще озари живота ни като наш осиновен син…
Съпругът ми и аз не бяхме богати, но бяхме много щастливи, въпреки че имахме малко. Знаехме, че все още можем да осигурим добър живот на Тайлър. Обещахме се да вложим нашите общи усилия и любов, за да отгледаме момчето, което осиновихме законно след шестмесечно чакане.
Тогава Тайлър беше на 3 години и животът ни стана по-добър и по-красив след пристигането му. Най-накрая станахме родители на прекрасно малко момче. Изживяхме най-добрите дни от живота си заедно и предположихме, че тази радост ще продължи вечно. За съжаление не стана.
5 години по-късно, само дни след като отпразнувахме 8-мия рожден ден на Тайлър, бях диагностицирана със сложен здравословен проблем. Лекарите ни казаха, че все пак имам шанс да живея 11-12 години, без да се подлагам на операция, но не повече от това.
Бяхме смазани, но си обещахме, че няма да казваме на Тайлър, докато не дойде подходящият момент.
Можех да видя как светът ми се разпада точно пред собствените ми очи. Но слава Богу, че имах Тайлър до мен. Той се превърна в моя опора, от която наистина имах нужда, за да преодолея тъмната си съдба.
Роджър работеше на две места, понякога дори извънредно, за да спести пари за моята операция. Предложих да помогна и започнах работа като миячка на съдове в ресторант, докато Тайлър ходеше на училище. Той нямаше представа за състоянието ми, но един ден разбра. Беше разстроен и ми каза, че не може да си представи живота без мен.
— Няма да позволя нищо да ти се случи, мамо. Ще се моля за теб всеки ден. Ще ти помогна с операцията, когато стана голямо момче. Обещавам! — каза ми той.
Думите му ме утешиха и животът ни продължи. Но не бях напълно щастлива и спокойна, защото се страхувах да оставя сина си.
Всеки ден, всяка изминала минута ми се струваше толкова ценна. Страхувах се, че няма да имам друг шанс да видя изгрева. И този страх ни накара Роджър и мен да работим още по-усърдно, за да спестим пари за операцията.
Всичко вървеше по план, само за да ни доведе до сърцераздирателна задънена улица – Роджър претърпя пътен инцидент и почина на място.
Тайлър и аз останахме сираци, без човека, който беше нашият свят. Тогава Тайлър беше на 12. Когато го заведох вкъщи от гробището след погребението, той ми каза, че се чувства неспокоен и не иска да ходи на училище.
Мислех, че му е трудно да преживее смъртта на баща си. Но разбрах, че съм грешала, когато един ден моите съседи намериха Тайлър да лежи в безсъзнание на моравата ни.
Спешно закарах сина си в болницата и лекарите ми казаха, че трябва да се подложи на скъпа сърдечна операция.
— Какво се случва с нас? Нима ни е писано само да плачем и да се губим един друг? — изплаках.
— Г-жо Хюз, времето ни изтича. Момчето се нуждае от операция до две седмици. Моля, осигурете парите.
Думите на доктора наляха сол в раната ми. Можех да си позволя операцията на сина ми, защото си спомних парите, които бяхме спестили с покойния ми съпруг за моята операция.
Изтеглих всичко до последната стотинка, въпреки че знаех, че състоянието ми се влошава. Не ми оставаше много време. Знаех, че скоро ще умрам, но животът на сина ми беше по-важен за мен от моя. Поех риска за него и се втурнах обратно в болницата с парите.
Знаех, че Тайлър ще се разстрои от това, но животът на сина ми беше най-важен за мен. Той е моят свят и животът ми щеше стане безполезен, ако нещо му се случи.
Операцията беше успешна и Тайлър се възстановяваше бавно. Той беше изписан 6 седмици по-късно и беше щастлив да се върне у дома. Можех да видя искрата в очите му. След това се тревожеше само за мен. Но аз го уверих, че всичко ще бъде наред.
Минаха 6 години и аз гледах как любимият ми син расте в отговорен млад мъж.
Междувременно трябваше да балансирам между две работни места и да работя извънредно след всяка смяна. Все още не можех да събера пари за операцията си и въпреки че бях активна, усещах как душата ми бавно се разпада от изтощеното ми тяло.
Исках да живея за сина си и бях готова да се боря по най-добрия начин със съдбата си. Мислех, че борбите ми никога няма да свършат. Но седмица след 18-ия му рожден ден Тайлър дойде при мен с шокиращо разкритие за баба си.
— Баба ти?! — възкликнах аз.
— Да, мамо, баба ми! — каза Тайлър, преди да разкрие нещо, което щеше да разтърси сърцето ми и да ме накара да плача на раменете му.
— Мамо, думите не са достатъчни, за да ти благодаря за всичките жертви, които направи при отглеждането ми. — започна той…
Продължих да слушам, докато сърцето ми започна да бие бързо.
— Ти направи всичко, за да ми дадеш по-добър живот. Не знам къде щях да бъда, ако не ме беше намерила. Мамо, моля те, приготви се. Отиваме в болницата за твоята операция!
Бях озадачена от думите на Тайлър. Просто изкрещях:
— Какво?!
— Да, мамо! Имам всички пари, от които се нуждаеш за операцията ти. Да вървим!
Оказа се, че няколко дни по-рано, след като е навършил 18 години, с Тайлър се е свързал тайно адвокатът на баба му. Той не е знаел за нея дотогава.
— Той ми разказа за моята рождена майка. Изглежда, че е била проблемна тийнейджърка, която е била изгонена от богатите си родители, когато е заченала на 17 години.
Тогава Тайлър ми каза, че родителите му са го оставили на прага на сиропиталището и изчезнали. Баба му разбрала за него и месеци преди да почине, тя оставила завещание, оставяйки имуществото си за милиони на единствения си внук Тайлър.
Бях изненадана, че Тайлър се върна при мен с невероятно предложение да ми помогне с операцията. Беше станал милионер за една нощ. Можеше да ме напусне мълчаливо, ако искаше, и аз нямаше да разбера.
— Сине, защо искаш да ми помогнеш? Можеше лесно да скриеш истината от мен и да си тръгнеш. Но не го направи. Защо? — попитах го.
Отговорът на Тайлър развълнува сърцето ми и не можах да спра да плача, след като ми показа нещо друго.
— Мамо, баба ми беше заявила в завещанието, че ще получа наследството едва след като навърша 18. Оказа се, че е сляпа и твърде стара, за да ме приеме. Ето копието от нейното завещание и моето име в него. Това е моето наследство , и мога да го харча както искам. Искам да спася живота ти и да те направя щастлива, мамо. Ти си моето най-голямо богатство и не мога да си позволя да те загубя.
Адвокатът на бабата на Тайлър е водел протокол за неговото осиновяване. Той беше изчакал Тайлър да навърши 18 години и тайно се беше свързал с него за разкриване на завещанието. Адвокатът смятал, че ще притисна Тайлър за парите му. Не бих го направила, но разбирам гледната му точка.
Тайлър плати операцията ми и аз се възстанових. Имаше момент, когато се съмнявах дали ще видя следващия ден отново. Но синът ми Тайлър ми даде нов живот и ново начало.
— Това е нищо в сравнение с любовта ти към мен, мамо. — често ми казваше той.
Няколко месеца след възстановяването ми той ми завърза очите и ме заведе някъде. Когато ми отвори очите, избухнах в сълзи. Бяхме пред красива къща на плажа. Винаги съм мечтала да живея близо до морето.
Останах без думи, когато Тайлър ме въведе в къщата.
— Сине, не харчи парите си за мен. Не искам никакви скъпи подаръци или парите ти. Само любовта ти. Желая само твоето здраве и щастие, не парите ти. — казах му.
Но Тайлър беше адски решен да ме почете…
— Виждаш ли залеза, мамо? — Той ме прегърна и ми показа красивия пейзаж от нашия балкон. — Любовта ми към теб е като тези лъчи. Ще направя всичко необходимо, за да осветя живота ти, докато сърцето ми бие!
Сълзите на радост избягаха от очите ми като сина ми и гледах как слънцето изчезва зад океана.
