От 10 години работя в чужбина. Толкова съм уморена, че единствената ми мечта е да се прибера,а децата искат още да стоя и се сърдят като кажа, че не издържам повече
Вече десет години работя в чужбина и, честно казано, просто мечтая да се върна у дома. Но, за съжаление, децата ми, заради които заминах, не разбират това.
Разбира се, не отидох в Италия, защото имах добър живот. След внезапната смърт на съпруга ми цялата отговорност за семейството падна върху моите плещи. Имах двама сина, които тогава завършваха училище. Отначало се справях, но след това трябваше да помагам за сватбите им. Две снахи под един покрив не е толкова лесно. Най-големият син, като се смили над мен, се премести при родителите на жена си, въпреки че и там не му беше лесно – петима души в двустаен апартамент.
По-малката снаха непрекъснато се оплакваше от състоянието на къщата. Тя се притесняваше, че трябва да направи ремонт, преди да се родят децата, защото тогава, казват, няма да има какво да се направи. Децата ми предложиха да отида на работа. Те намериха необходимите връзки и ми помогнаха да си намеря работа в Италия. Нямах друг избор и се съгласих.
Планирах да работя там 2-3 години, но всичко отне повече. Минаха вече 10 години. Децата свикнаха с парите и техните изисквания само нараснаха. Грижех се за една възрастна жена и изпращах всички пари, които печелех, вкъщи, оставяйки само малко за храна. Най-големият син успя да си купи апартамент, макар и на кредит, а най-малкият син направи тези дългоочаквани ремонти в къщата.
Наскоро имах рожден ден – вече десетият, който празнувам в Италия. Децата се обадиха и ми поздравиха, а в разговора аз споменах, че искам да се прибера. Но реакцията им ме шокира. Най-големият син каза:
„Мамо, рано е да се връщаш, все още имам заем!“ Как ще го платя?
Чувствах, че никой не ме чака вкъщи. Аз съм на 60 години, нямам сили вече, но трябва да работя, както когато бях млада. След няколко дни почина възрастната жена, за която се грижех, а аз останах без работа. Приятелите ми обещаха да ми помогнат да намеря нещо ново, но се чувствам напълно сама.
Наранена съм от отношението на децата си. Виждах внуците си само през екрана. Сега си мисля: какво да правя по-нататък? Изглежда, че направих всичко възможно за децата си, но сега е техен ред да се грижат за мен. Но знам, че ще започнат да ме манипулират. Но не искам да развалям отношенията си с децата си, те са семейство.
Този опит ме научи, че правенето на пари в чужбина е трудна работа и никой не хвърля пари от небето.
Ценете тези, които жертват времето, здравето и живота си за вас. Тези хора заслужават уважение.
Чак сега разбирам колко пари са похарчили децата ми, а сега казват, че не им стигат.
Какво мислите за тази ситуация? Какво трябва да направя?
