Никога няма да познаете коя е тази наша красавица: Фаталната хубост и огромният талант не знаят възраст
Цветана Манева е родена на 30 януари 1944 г. в семейството на известния пловдивски драматичен артист Георги Манев. През 1966 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на професор Моис Бениеш. Кариерата и започва в Пловдивския драматичен театър, където играе до 1979 г., когато се присъединява към трупата на Театър „Сълза и смях“ (1979-1991) и в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив, Драматичен театър „Невена Коканова“ Ямбол и Общински драматичен театър „Апостол Карамитев” Димитровград. Играе в постановките на Театър 199: „Спорни сцени’81“ от Едвард Радзински, „Смъртта и момичето“ от Ариел Дорфман, „Монолози за ва*ината“ от Ева Енслър, „…И човекът стана жива душа“ от Дейвид Хеър, „КОКО“ от Саня Домазет, „Хората от Оз“ от Яна Борисова. Участва още в театър „Сфумато“ и Младежки театър „Николай Бинев“.
Член на СБФД (1974) – в УС. Първи заместник-председател на САБ (1982). Преподавател в Първо частно театрално училище Любен Гройс в НБУ. Има множество роли в театъра: в пиеси на Еврипид, Шекспир, Молиер, Ибсен, Йовков, Стриндберг и др., но е по-известна с ролите си в киното: играла е в над 50 български филма. Преди промените през 1989 г. Манева е била народна представителка в 7-мо, 8-мо народно събрание и 9-то народно събрание; била е член на Пленума на Комитета за култура и на управителния съвет на Съюза на филмовите дейци. През 1982 г. е удостоена със званието „народна артистка“. Хабилитиран професор. Манева е избирана и два поредни мандата за кандидат-член на ЦК на БКП – на XII и XIII конгрес. През 2004 г. получава орден „Стара планина“ за големите й заслуги в областта на българския театър и кино и по повод 60 години от рождението й. През същата година Манева е удостоена и със званието Почетен гражданин на град Пловдив.
Не смейте да посягате на Цветана Манева
Tолкова омраза накуп отдавна не бях виждал. Леле, майко! То не бе плюене, не бе чудо! Защо Цветана Манева участвала в новия клип на Азис? Как не я било срам да подкрепя чалгата?! Нахвърлихме се като кучета срещу една от най-големите актриси на България. Нападнахме я без да се замислим дали имаме право? Дали сме прави да я нападаме? Кои сме ние и от позицията на какви я съдим за решенията й? Тази жена е постигнала сто пъти повече от нас. Тя е така висока в своето дарование, че може да прави каквото си пожелае.
Сега ще изкажа накратко своята позиция. Не ми се ще да бъда многословен. Не искам да коментирам самата песен, тъй като поп- фолка не ми е сред любимите теми. Нито ми е по вкуса, нито пък се вълнувам от нея.
На Азис открай време съм му схванал играта. Не зная кому бе нужен целият този мъжко-женски имидж, на който държеше той през годините. Според мен този имидж изобщо не му е нужен. Човекът си има глас, това е безспорен факт. Оттам нататък той си поема отговорност за това какъв да бъде. Негова работа. Лично аз харесвам повече Васко, отколкото Азис.
Стигнахме до най-важния въпрос. Каузата. Причината величина като Цветана Манева да вземе участие в подобен проект. Замислихте ли си за нея? Поне за секунда, две – преди да започнете да лаете? Говоря на тия, които осъдиха идеята, само защото не я разбраха. На пръв поглед може да изглежда абсурдно да – дама от елита на културните среди в новия клип на Азис. Страшна драма, да. Ако не се замислиш защо… Каузата е да не се делим на черни и бели, на ходещи и недъгави, на бедни и богати. Каузата е да бъдем едно.
Ние – естествено – не се замислихме за това. Ние директно скочихме в атака. Отново показахме и доказахме тесногръдието си. Проявихме се като истински българи. Първи на опашката за хейт. Последни на опашката за съчувствие. Чета на стената си всякакви иронични и саркастични статуси по адрес на Цветана Манева и направо потъвам в земята от срам. Наистина Срамувам се от някои мои санародници. Същите, които с действията си само потвърдиха нейните думи в края на клипа. В онзи неин красив монолог, в който е заложен целия замисъл. Ще си позволя да го цитирам:
„Човешката природа е жестока. Към всяка чужда грешка. Различните са тук. Не са измислени. И кой реши, че те са грешка? Кой? Отхвърляме ги, обругаваме ги, по тях крещим… Защо? Простаци ли сме? Невежи? Зли ли сме, или сме жестоки хора… Забравили, че са добри…?
