На 30 март 2005 г. Емил Димитров ни напусна завинаги / ВИДЕО
На 30 март 2005 г. Емил Димитров ни напусна завинаги.
Емил Димитров е роден на 23 декември 1940 г. в Плевен в семейството на Димитър Димитров (илюзиониста Мити, бивш кинооператор на неми филми) и Анастасия Димитрова (мадам Сизи, асистентка на мъжа си). Като ученик се увлича по рисуването и по класическата музика, започва да композира с акордеона си, участва в училищни пиеси.
1959 г. – Получава втора награда на Второто общобългарско състезание за изпълнители и инструменталисти за изпълнението му на акордеон на “Унгарската рапсодия” от Лист.
1960 – Приет е да учи актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов“, но не след дълго напуска и започва музикалната си кариера. На 17 ноември е първият концерт, в който участва – в БИАД, с водещ Коста Цонев и изпълнители Мария Косева, Лиляна Кисьова, Видин Даскалов и др. На 24 декември в кино “Петър Берон” представя пред публика авторската си песен “Арлекино“, акомпанирайки си на акордеон.
1962 – “Арлекино” печели награда на Международния фестивал в Сопот (Полша), която е и първата международна награда за българска песен.
1965 – Излиза първата му самостоятелна дългосвиреща плоча, която е и първата самостоятелна дългосвиреща плоча на естраден изпълнител в България. Продадени са рекорден брой копия от нея.
1968 – Изнася концерт на стадион “Динамо” в Москва пред 80 000 души. Гастролира и в Куба заедно с Йорданка Христова.
1969 – Започва да изнася концерти и във Франция.
1970 – Излиза плочата му, започваща с най-големия му хит – “Моя страна“. Не след дълго я записва и на френски, немски, италиански, испански и др. и тя става европейски хит под името “Моника“.
1972 – Заедно с Богдана Карадочева, оркестър “Балкантон” и сестри Кушлеви изнася в Париж близо 30 концерта под името “Шоу булгар” в театър “Ейропен“. Във Франция записва в студията “Пате Маркони“, “Барклей“, “Ривиера”, “Орфеюс“. В края на годината песента “Джулия” става супер европейски хит, като заема челни места в много европейски класации.
1980 – Провежда се гала спектакъл в зала “Универсиада” в чест на 40-ия му рожден ден и 20-годишнината от началото на творческата му кариера. В него взимат участие и Васил Найденов, Маргарита Хранова, група “Сигнал” и др. На концерта му е връчена и Златна плоча за особен принос към естрадната музика. Тя е първата в България Златна плоча, връчена на естраден изпълнител.
1990 – Получава отличието “Екселанс Ейропен”.
1995 – Излиза първият му компактдиск – “Дива самодива“.
1999 – Получава тежък мозъчен инсулт, който го отделя от сцената.
2002 – Неговите колеги и приятели успяват да съберат пари и да организират бенефисен концерт през април. Така още веднъж го връщат на голямата сцена, където излизат Йорданка Христова, Лили Иванова, Богдана Карадочева, Веселин Маринов, Панайот Панайотов, Борис Годжунов, Кристина и Михаил Белчеви и др.
На 30 март 2005 г. Емил Димитров ни напусна завинаги.
За 40-годишната си кариера Емил Димитров издава над 30 албума, създава около 350 песни, продава 65 милиона копия от албумите си по целия свят, изнася над 7000 концерта в европейски, азиатски, африкански страни, пее на една сцена с “Рики е повери“, Ал Бано, Джани Моранди, Патриция Карли, Шарл Азнавур, Йосиф Кобзон, Алла Пугачова (която изгря на музикалния небосклон с неговата песен “Арлекино“) и много други звезди на българската и световната поп и рок музика.
Всеки ден над 50 души посещават сайта & Емил Димитров ОФИЦИАЛЕН УЕБ САЙТ
През миналия век джиесемите още не бяха измислени, затова, когато минавахме край прозорците на близки и приятели и искахме да ги видим или имахме уговорка да излизаме някъде, просто изсвирвахме с уста някаква песничка. Сред най-разпространените и любими мелодии от края на 60-те години бе “Нашият сигнал“, при това изсвирена точно, както го правеше Емил Димитров в своето изпълнение. Първата му дългосвиреща плоча беше изподраскана от въртене на грамофоните ни, а на неговите песни “Арлекино“, “Нашият сигнал“, “Мама“, “Моя страна“, “Ние се оженихме“, “Само тази нощ“, “Сбогом, Мария“, “Джулия“, “Мариана“, “Писмо до мама“, “Когато отиваш там, при другия“, “Само един живот“, “Ако някога се срещнем непознати“… хората се влюбваха, разлюбваха, тъгуваха, танцуваха…
Днес, 40 години по-късно, официалният сайт на Емил Димитров се отваря с началните акорди и думи на “Арлекино“: “Върви каручката на стария Буо, от град на град се нижат тъжни дни, каручката със скъсано платно и куклите Мели и Арлекино…” Инициатор на сайта, в който се намира публикуваната в страниците биография на певеца, много снимки и т.н., е 21-годишният студент, софиянецът Ангел Петров.
Интересът му към творчеството на Емил Димитров се породил, когато бил едва 10-годишен и така до днес. Притежава всичките му албуми, издавани в България, и доста от тези в чужбина. Творчеството на Емил ми допада най-вече с неговото жанрово разнообразие. Емил винаги се е старал да бъде актуален, всеки негов албум звучи по различен начин, признава Ангел. Разглеждайки сайтовете на световни звезди и откривайки чрез Гугъл по няколко реда оскъдна и в доста случаи невярна информация за Емил Димитров, реших, че трябва да направя всичко възможно той да има сайт, разказва Ангел. И през 2006 г. двамата с дизайнерката Мая Живкова, която е направила дизайна на сайта безвъзмездно, реализират проекта. Синът на Емил предоставя целия снимков материал и дава съгласието си сайтът да бъде официален. По думите на Ангел той се посещава средно от около 50 човека на ден. А има и дни, в които броят им е близо 1000.
Не съм негов съвременник, не съм ходил на концертите му (с изключение на бенефисния през 2002 г.), изградих си представа за него от разказите на феновете и колегите му. Когато говорят за него, у всички тях изниква такава емоция, сякаш преживяват всичко отново. Значи той е успял да докосне душите им, именно затова е такава звезда, обяснява Ангел. Той приканва всеки, който има спомени за Емил Димитров или любопитна информация, да се свърже с него чрез раздела “От авторите“. Предстои цялостно обновление и допълване на сайта, ще има и специален раздел за плочите на певеца, издавани в чужбина.
