Най-уникалното заведение в Слънчев бряг: На тръгване всички изтрезняваха, щом пристигнеше сметката
Курортният комплекс Слънчев бряг си остана истинска емблема на миналото и със своите заведения. Днес Слънчев бряг пак го има, но дали някои от днешните заведения ще останат като емблеми? Бъдещето ще покаже. Ето някои от емблематичните заведения от онова време според арх.Олег Каразапрянов
Ротондата
Имаше едно много приятно заведение, казваха му Ротондата, защото беше във формата на кръг. Намираше се в центъра на комплекса. Тук през горещите летни дни беше прохладно, защото над него бяха надвиснали огромни кичести дървета. В заведението се предлагаше всичко за ядене и пиене. Цените бяха нормални като за Слънчев бряг и поради това хората обичаха да отсядат тук. И обслужването беше много добро. Масите бяха разположени в кръг, някои под изградения навес, а други под сянката на дърветата. В заведението винаги имаше много хора, но и масите бяха много.
Мелницата
Това заведение беше малко по-далече от центъра. До него можеше да се отиде пеш, но за удобство на посетителите пътуваше влакчето, където беше неговата последна спирка. Влакчето имаше 3-4 вагончета, открити, но отгоре с покрив, теглени от една съветска Газка. Имаше определени спирки, но можеше да спре и по желание на пътниците. При потеглянето му биеше камбанка. Почиващите много го ползваха.
На Слънчев бряг имаше няколко такива влакчета, които пътуваха по различни линии. До самия ресторант имаше изградена вятърна мелница, също като истинска. Перките на мелницата, които се въртяха не от вятъра, а от електомотор, вечер се осветяваха от светещи лампички
Заведението имаше няколко големи или по-точно огромни тераси, на които бяха разположени масите. До тези тераси се стигаше по няколко реда стъпала. Терасите бляха настлани с плочи от сив пясъчник. Някои от плочите бяха добили лъскав вид от многократно разливаните мазнини по тях. Вечер тук беше приятно, защото полъхваше прохладен вятър.
В това заведение най-много се консумираше печено пиле. Порцията беше от половин пиле с някаква гарнитура. Две порции пиле с две бири струваше около 14 лева около 1984г.
Ханска шатра
Това заведение се намираше по пътя за Варна, след Мелницата. От тук през деня имаше чудесна гледка към целия залив и всичко се виждаше като на длан. Чужденците много го харесваха, защото в него имаше програма от български народни танци и на тях им беше интересно. Цените бяха сравнително по-високи.
Фрегатата
Заведението „Фрегатата“ беше разположено на дюните в близост до един почивен комплекс, който преди време беше унищожен. А и самото корабче беше унищожено от пламъците на възникналия пожар и така отиде в небитието.
Комплексът беше проектиран от известната българска архитектка Мария Милева, дъщеря на големия художник Иван Милев. Характерно за комплекса беше неговата „манастирска“ застройка на 4 етажа около вътрешен двор.
Заведението „Фрегатата“ представляваше едно малко корабче. Някога това е била гемията „Люлин“. След като срокът й на годност изтече, от нея бяха премахнати двигателити и всички машинарии. Докарването на корабчето от морето до дюните се оказа нелесна работа. Няколко чифта волове едва помръднаха корабчето. После опитаха с няколко големи верижни булдозера, но и те не можаха да свършат работа. Преместането стана с помощта на два мощни танка.
Това заведение привличаше много посетители въпреки високите цени. Една кока кола струваше 1 лев. Асортиментът на предлаганите ястия и питиета беше много богат. Предлагаше се всичко за ядене и пиене. Най-много тук идваха туристи от ГДР, които много си падаха по подобни атакции и много малко българи. Сервитьорите бяха облечени като пирати с червени кърпи на главите. Някои имаха обица на ухото и затъкнат нож в пояса. Който влезеше в заведението, му слагаха печат на ръката или където си пожелае. Жените и младите момичета германки си подлагаха ръцете, някои даваха рамото ,а други разголваха бедрото. Мъжете не си падаха по тези печати
Вариатето
Това заведение, проектирано от арх.Никола Николов, разположено съвсем близо до морския бряг, беше най-атрактивното, но и най-скъпото в комплекса. Външният му вид привличаше погледа на хората с необичайната си характерна архитектура. В него не можеше да се влезе без предварително закупен куверт, за който се чакаше на опашка. Мъжете трябваше да са облечени с костюм и вратовръзка, иначе не се допускат. Започваше да работи привечер и малко преди да отвори, пред входа се образуваше опашка, за да може да си избереш маса, по-близо до дансинга. Всяка вечер тук докарваха руски групи, които под строй си заемаха определените места. Влезе ли вътре, човек можеше да чуе много възклицания от руснаците – Ой, ой, какая красота!
Охкаха и ахкаха братушките, друг път невидели подобно чудо в огромната СССР. А наистина интериорът правеше голямо впечатление. Масите бяха разположени амфитеатрално в кръг, за да може всеки да гледа случващото се на дансинга-сцена, която беше направен от стъкло и под която бяха монтирани лампи, които присветваха през определен интервал в такт с музиката.
Беше много ефектно и забавно да се гледат танцуващите двойки върху такъв дансинг. Когато оркестърът спираше да свири, за да си почине, всички сядаха на масите. Предлагаше се алкохол, дори и истински западен, маркови коняци, водка. За мезе имаше ядки. Разбира се, имаше и минерална вода. Към водката се предлагаше бутилка доматен сок, както тогава беше модерно. Мъжете си поръчваха водка с доматен сок. За да им излезе по-евтино, на жените поръчваха само бутилка доматен сок. Ако не стигнеше една, поръчваха втора. На тръгване оттук всички изтрезняваха, след като пристигнеше сметката. Бутилката доматен сок струваше около 2,60 лв., което за онези години беше много скъпо. По магазините бутилка доматен сок струваше около 30 ст.
