Людмила Живкова и Иван Славков – мистичката и прагматикът! Сътрудничеството на дъщерята на Живков с Рьорих не се харесва на среди в СССР.
На 26 юли 1942 г. по време на интернирането на Тодор Живков от пазарджишкото село Лесичево в Говедарци се ражда дъщеря им Людмила. Живков свидетелства, че името избрала майка ѝ,
като я кръстила на украинската снайперистка Людмила Павличенко
Известно време живее в Смолян при чичо си, който е адвокат в града и неговите деца.
През 1960 г. започва да учи специалността “История” в СУ, след като е издържала изпити на общо основание. Когато се записва, инспекторката я укорява, че се е явявала на изпита, а не е използвала привилегията на баща си. После се ориентира към балканистиката и тракийското наследство. През 1966 г., вече омъжена и родила дъщеря си Евгения, започва работа в Института по балканистика към БАН. Специализира в Лондон и защитава дисертация върху Четвероевангелието на цар Иван Александър, разработвано и от Богдан Филов. През 1972 г. е назначена за първи заместник-председател на тогавашния Комитет за изкуство и култура. След години става и член на Политбюро.
През 1979 г. под патронажа ѝ се провежда първата детска асамблея “Знаме на мира”.
На нея е поканен и Светослав Рьорих, син на интелектуалците, художника Николай Рьорих и Елена, напуснали СССР и живеещи в Индия. Те популяризират идеята, че културата е Жива етика и тя е основата на развитие на човечеството. Бащата Рьорих дори е автор на “Пакта Рьорих” за опазване на културните, художествени и научни достижения и исторически паметници, подписан във Вашингтон през 1935 г. За това е определено Знамето на мира. Старият Рьорих не прави разделение на “буржоазна” и “пролетарска” култура, а я възприема като едно цяло. “Знаме на мира” се казва и първата детска асамблея на Людмила Живкова. Тя е организирана с деца от цял свят и в тясно сътрудничество със Светослав Рьорих. В нея дори е включена програма “Николай Рьорих”. Това
не се харесва на определени среди в България, но най-вече в СССР
На 12 ноември 1973 година тя тръгва с кола да изпрати баща си на летището. Катастрофират, лекуват я в “Пирогов”, а после и в чужбина. Поставят ѝ метална пластина в черепа. Според нейни близки и охранители оттогава тя се отдавала на билкарство, знахари и мистика.
След това мистерията се задълбочава по повод на официално посещение в Мексико, където според спомените на бивш посланик тя била изпаднала в транс и изпращат правителствения самолет да я върне в България. Други категорично отричат това да се е случвало. При посещение в Делхи пък припада.
Връща се в България и отива на почивка в Боровец. На 21 юли 1981 г. умира, според официалното правителствено съобщение в 2,00 ч от мозъчен кръвоизлив. Безжизнена я намира камериерката.
Оттам нататък се раждат мистериите, хипотезите и “спомените на очевидци”.
През 1961 г. Людмила Живкова се омъжва за Любомир Стойчев. Той е със 7 години по-голям от нея. Завършил е ВМЕИ “Ленин”, защитил е докторантура в Магдебург. Женят се в популярното за времето си заведение “Варшава” на “Руски”.
През 1967 се развеждат. От брака е дъщеря им Евгения, Жени, родена през 1964 г. По примера на майка си и тя завършва история в СУ. След смъртта ѝ е осиновена от дядо си и го придружава в много държавни посещения. Работи в Института по история към БАН, но след 10 ноември изоставя научните си занимания и създава модна къща. Печелила е конкурсите за облекла на спортистите ни на няколко олимпиади и нееднократно е обявявана за “Дизайнер на годината”. Омъжена бе за Андрей Стефанов, който има успешен бизнес в търговията с метали, но преди няколко месеца се разведоха. От брака си имат две дъщери – Людмила и Андреа.
Братът на Людмила, Владимир, е роден през 1952 г.
От малък е с буен нрав,
който с годините се засилва и след завършване на гимназия е изпратен в Суворовското училище в СССР, не го завършва, а и нравът му не се променя. Въпреки опитите на баща му да го лансира, не успява. Член е на ЦК на БКП три години, до 1989. Забърква се в многобройни скандали, включително и със съпругата си Маруся Мирчевска, с която се развежда. Жени се втори път за Валентина и има дъщеря Дора.
След промените скандалите му са обект на много вестникарски публикации, особено обвинението за смъртта на художничката и телевизионна говорителка Татяна Титянова, която пък по това време е в развод.
Людмила Живкова се омъжва втори път през 1968 г. Избраникът ѝ този път е Иван Славков, далеч по-популярен и наистина вече легендарен с прозвището си Батето.
Той е коновичар, живеят на “Пиротска”. Близо до тях е настанено евакуираното семейство на Силви Вартан.
Баща му е лекар, чиято майка пък е знахарка, и по време на раждането му е в Бойчиновци. После е назначен за лекар в Перник и пътува всеки ден, като става в 4,00, за да е навреме на работа. Умира от инфаркт.
Още когато Иван е на 6 години, баща му го води на мач на “Левски” и оттогава е “син”. По-късно като председател на футболния клуб при обсъждане на вратарския пост с други треньори и ръководители произнася знаменитата си фаза:
“Какво искате? Живков ли да сложа на вратата?”
Оттогава “бисерите” му се множат, а някои цитирани и до днес.
В студентските си години във ВМЕИ е в една компания със Светла от Стара Загора, която става първата му съпруга, и Людмила, и Любомир, които все още не са женени. Животът ги разделя за кратко. По това време Иван Славков е състезател по водна топка и национал. Светла завършва английска филология и става стюардеса. Загива при самолетната катастрофа край Братислава през 1966 г., от която от 82-ма души на борда не оцелява нито един.
След две години Иван Славков се жени за Людмила Живкова. От този брак се ражда наскоро починалият Тодор Славков. Кариерата на бащата след брака придобива възходящ обрат.
Най-паметни са десетте му години, споменавани и до днес, като генерален директор на БНТ.
Сега мнозина с умиление си спомнят как той е променил телевизията, направил я не само гледаема, ами и конкурентна на западните. От 4-часова тя става 12-часова, за да прерасне по-късно и в денонощна.
След БНТ е председател на Българския олимпийски комитет, по-късно и пожизнен член на Международния, докато през 2004 г. му бе направено разследване за платен лобизъм от Би Би Си и отстранен от постовете. От 1995 г. бе президент на Българския футболен съюз, сменен от Борислав Михайлов.
Синът му Тодор Славков пък имаше различни бизнес начинания, за които малко се говори, но стана по-популярен с участието си в риалити формати. Той пък бе женен за Силвия Пантева, бивша съпруга на Поли Пантев. Двамата имат дъщеря Катерина.
