Личен спомен от Николай Слатински: Урокът по доблест, който ми даде Кирил Маричков
Минути след като се разбра за нелепата смърт на Кирил Маричков по време на концерт тази вечер във врачанското село Селановци, любопитен спомен за него разказа Николай Слатински във Фейсбук. Публикуваме го без редакторска намеса:
„Починал е Кирил Маричков… Светла му памет! Охххх, напоследък някакъв порой от смърти, пълно е с некролози във Фейсбук, направо не ми се ще да влизам в тази социална мрежа. Но не мога да не кажа няколко думи за Кирил Маричков, Бог да го прости!
Неотдавна се чухме с него, казах му, че книгата му „На прага на времето“ е чудесна и се разбрахме да се видим да поговорим и да ми даде автограф… Бях му обещал моята книга „Рискът – новото име на Сигурността“.
Аз дължа много на Кирил Маричков в личен план. Бяхме депутати в 36 ОНС и той на няколко пъти си поговори с мен приятелски и ми даваше различни съвети, окуражаваше ме, казваше ми, че не е виждал друг човек толкова много като мен да чете и да се труди в парламента…
Николай Слатински като депутат от СДС през 90-те години
През 1991 г. в САЩ, в Лос Анджелис, в луксозен хотел, депутати (сред тях аз, Кирил Маричков, Елена Поптодорова и др.), журналисти (Петко Георгиев, Мико Петров, светла му памет!, и др.), юристи и т.н., като участници в срещи в САЩ на тема „Политици и Медии“, седим и си говорим. Започва спор, основно между мен (СДС) и Елена (БСП). Спорът става ожесточен (такива бяха времената!).
Елена по едно време ме (ни) иронизира – вие нищо не разбирате от международни отношения! Аз се озъбвам – ние идем, ние сме новите лица, ние ще управляваме и ако сте толкова загрижени за България, трябва да ни помогнете да се научим!
Елена Поптодорова през 90-те години с покойния вече Стоян Ганев
Накрая си изпускаме нервите и тя ме обижда малко неприемливо като седесар. Аз губя равновесие и си позволявам грубост – да бе, големи професионалисти сте, не се знае с какви антропологични дадености сте пробивали (и очертавам пищна женска фигура от кръста нагоре). Тя се разплаква и излиза.
На мен ми става съвестно, тази гадост не ми е в характера.
Кирил Маричков ме моли да излезем навън и там ми казва – приятелю, ние можем да сме политици, да спорим люто и безкомпромисно, но никога, моля те, никога не забравяй, че Жената е първо Жена и не бива да бъде обиждана от нас, защото ние сме първо Човеци, а после политици!
Този негов урок ще помня цял живот и той стана мой водещ принцип в политиката на спора и спора в политиката.
Да почива в мир Кирил Маричков! От нашето епизодично познанство мога да кажа само, че беше прекрасен човек. А че бе голям музикант и певеце, това всички го знаят…“
