Красивият ми мъж живееше в моя дом, караше колата, която му купих, харчеше парите ми и спеше с чужди жени
Всичко на този свят си има цена. Това е моята драматична история. От покойния си съпруг наследих малък бизнес и магазин. С мъжа ми така и не успяхме да създадем деца и днес, прехвърлила 50-те, живея сама в голямата къща. Цяла година работя здраво, не се щадя, за да върви бизнесът, и не ми остава време за почивка и удоволствия. Освен през уикендите.
Обичам тези дни. Каня приятелките си на гости: пием мартини, играем карти или просто си говорим. През лятото оставям магазина на сестра ми и наемам вила до малко курортно градче в Балкана. Винаги отсядам на едно и също място. Обичам тишината, чистия въздух, изпълнен с аромата на борова гора, и часовете на уединение, когато мога на спокойствие да се наслаждавам на великолепната природа.
В началото на седмицата слизам в града и пазарувам продукти за няколко дни. Плащам на Гого – момчето, което работи в магазина там и ми помага да ги кача до вилата. Винаги му оставям бакшиш – искам да види, че съм щедра.
Тази година не направих изключение. След като се настаних, побързах да обиколя любимите места. Прибрах се надвечер – уморена, но доволна от разходката. Чистият въздух беше изострил апетита ми и точно тогава открих, че хладилникът е празен.
С надежда, че магазинът още работи, звъннах по телефона, и за късмет не бяха затворили. Поръчах да ми доставят храната вкъщи и час по-късно пред вилата спря кола. Излязох да посрещна доставчика, но не беше Гого, с когото се познавахме, а млад мъж на около 25 години. Реших, че е сбъркал адреса, но той ми обясни, че Гого е напуснал и сега той е на неговото място. Докато разтоварваше продуктите, успях хубаво да го огледам – широки рамене, мускулеста фигура, издължено лице и тъмни, проницателни очи.
Хвърлих му още един поглед, неволно въздъхнах и му подадох бакшиш, както правех с Гого. Той взе парите, благодари и се качи в пикапа.
През нощта имаше за какво да си фантазирам. Толкова красив мъж не би трябвало да кара раздрънкан пикап, а да шофира автомобил от друг, по-висок клас. Два дни по-късно отново си поръчах продукти, въпреки че нищо не ми липсваше. Направих опит да го разговоря – казваше се Марин, от три месеца живеел и работел тук.
Красивият доставчик не ми излизаше от ума и след няколко безсънни нощи реших да пийна нещо в местното барче. Докато си чаках питието, отворих чантата и извадих цигара. Чух изщракване и под носа ми се появи пламък на запалка. Повдигнах очи и срещнах погледа на Марин – мъжът, подпалил нощните ми блянове. Очите ми потънаха в неговите, а тялото ми потръпна в сладостна възбуда. Зазоряваше се, когато двамата напуснахме бара и вместо всеки да тръгне по пътя си, с Марин се озовахме в моето легло.
Каква нощ беше! След смъртта на съпруга ми имах няколко любовни авантюри, но всички завършиха с горчив край. Така и не случих на сериозен мъж, а след случайните истории всеки път съжалявах. Докато Марин спеше и гледах красивото му и атлетично тяло, реших, че трябва да е мой. Беше страхотен любовник.
След две седмици, през които се криехме от любопитните очи, успях да го убедя да се премести в моя апартамент. Обещах му, че ще оставя бизнеса в неговите ръце и няма да има финансови проблеми. Исках го и бях готова на всичко, за да го имам. Марин веднага прие предложението ми, сякаш само това бе чакал. Но преди да потъна съвсем в тази авантюра, исках да го проуча. Чудех се защо мъж като него пред изкушенията на големия град е избрал да живее сред горите. Поразпитах го и той сподели, че обича природата, шумът го дразнел, затова зарязал високоплатената си работа и голямото си жилище в столицата.
Една сутрин двамата се качихме на колата и се прибрахме в града. Появата на младия ми любовник предизвика истинска сензация. Приятелките ме гледаха завистливо, шушукаха зад гърба ми, но вместо да се ядосам, аз се чувствах като богинята Венера. Бях горда и щастлива с този мъж.
Няколко дни след като заживяхме заедно, Марин поиска да му купя кола, за да не ползва моята. След това поднових гардероба му. Стараех се да задоволявам всичките му капризи, а в замяна той ме даряваше с горещ с*кс.
Очакванията ми, че Марин ще ми помага в бизнеса, не се сбъднаха. След като ми отказа, повече не настоях. Пет месеца живеехме заедно, а аз не знаех какво прави през цялото време, когато не съм на работа.
През деня спеше, а вечер ходеше някъде и се прибираше призори, без да ми дава обяснения. Бях му дала неограничена дебитна кара. Мъчех се да вярвам, че е млад и просто се развлича, но почувствах разочарование. Връзката ни не се оказа това, за което мечтаех.
Една вечер тръгнах след него. По едно време джиесемът му звънна и той се разтопи от любезности. След 5 минути до него спря такси с някаква възрастна жена в него, той се качи и двамата тръгнаха в неизвестна посока.
Така прогледнах и разбрах истината, която не исках да приема – Марин беше жиголо. Живееше в моя дом, караше колата, която му купих, харчеше парите ми и спеше с чужди жени, без да ги подбира – и млади, и стари.
Срамувах се да призная на приятелките си, че обичам това проклето жиголо, което беше с мен само заради парите ми. Влюбих се в него като тийнейджърка. Толкова много исках да го имам, беше време да си платя.
Продължавах да си заравям главата в пясъка до деня, в който Марин ме напусна. Прибрах се от работа, а той си събираше багажа. Грижливо подреждаше дрехите и обувките, които му бях купила.
Не го попитах нищо: беше повече от ясно, че си тръгва. Помолих го единствено да ми остави ключовете на колата, която му подарих. Марин ме погледна с насмешка и заяви, че тя е компенсацията му за времето, когато е правил с*кс с мен. Всичко на този свят си имало цена.
Дара
Източник: Лична драма
