Как да живеете, ако жена ви е същинска мърла, ще ви кажа със собствения си пример

Жена ми и аз сме заедно повече от дванадесет години. Това е приличен период от време. Успяхме да вземем жилище, две деца и да си купим кола. Но те така и не подписахме след всички тези години. Някак си не стигнахме до там.

Изглежда като идеално семейство. Но има и нещо лошо в този рай: поведението на жена ми. Когато за първи път започнахме да живеем заедно, тя беше различна. Тя готвеше храна и чистеше. Тя беше добра домакиня. Но постепенно тя се промени. Сега съм заобиколен от истински хаос от разпръснати неща. Мивката е пълна с неизмити съдове. Изобщо не може да разчитам на жена си; ако чакам тя да направи нещо, ще трябва да живеете на сметище през цялото време. Всичко трябва да правя сам. Тя седи и гледа сериалите си по цял ден.

Преди това се опитах по някакъв начин да повлияя на жена си, дори се оплаках на родителите й, като ги помолих да говорят с дъщеря си. Дори блокирах сайта, от който жена ми гледа сериали. Но нищо не помогна. Самата съпруга е от селото и сега това много се забелязва в нейното поведение. Тя дори не спи в нашето общо легло, а прекарва цялото си време в любимия си стол. Изобщо не обръща внимание на децата, дори когато молят майка си да играе с тях. Вместо това тя избира своите драми.

Тя изобщо няма приятели, дори незначителни. само интернет. В нашия интимен живот всичко също не е много добре, не искам жена си. Тя качи много килограми, когато роди децата си. И нямаше да е толкова страшно, ако тя прояви топли чувства към мен. Но никога не чувам нищо любовно от нея, само упреци. Затова напълно спрях да изпитвам желание за нея. За да вляза в леглото с жена си, гледам различни еротични видеоклипове. В противен случай няма да работи.

Когато жена ми беше в отпуск по майчинство, й подарих шевна машина. Мислех, че ще е по-забавно за нея. Но никой никога не е използвал машината.

Дори пазаруването на храна обикновено е ужасно. Жена ми не иска да ходи сама до пазара; тя изисква да я закарам с кола. Носенето на покупки не помага; тя казва, че е трудно за нея поради нейния тип тяло. Тя обаче предпочита да купува само големи опаковки. И гърбът постоянно ме боли, строго ми е забранено да вдигам тежести!

Живеем близо до гора. Познавам добре всички околности, всички места с горски плодове и гъби. Но жена ми не иска да отиде там с мен. Казва също, че й е трудно.

Аз съм много търпелив човек, но дори търпението ми постепенно се изчерпва. Не мога да направя нищо относно поведението на жена ми. Може би вината е моя, защото я оставих да цъфти така. Но аз не искам да живея така, искам нормално семейство. Искам да ходя, да науча нещо ново, да вървя напред. Жена ми изобщо не се интересува от това, тя е като камък, завързан за крака ми и ме дърпа под водата.

Наскоро тя ме упрекна, че никога не сме били заедно. Какво мога да направя?! Винаги предлагам някакво съвместно свободно време, но тя не харесва нищо, само ме обижда в отговор. Купих си тренажор, за да може да тренира вкъщи – много добра пътека. Но съпругата не оцени подаръка и дори не го погледна. И той яде много, ставайки все по-дебел.

Принудих я да отиде на работа в детската градина, която се намира отсреща на наша

не ми останаха сили. Върша цялата домакинска работа, ходя на работа и осигурявам семейството си, играя с децата. Единственото, което ме радва е работата и сервиза, в който ходя да ремонтирам колата си.

Тъщата не ме харесва. Обажда се на дъщеря си и говори гадни неща за мен. Сякаш не съм достоен за нищо добро. Веднъж тъста ме завари малко пиян. Станах по-смел и изразих всичко, което мисля за такъв живот и за тях. След това родителите на жена ми спряха да идват при нас.

Предложих на жена ми да отиде на консултация с психолог. Но тя не признава други авторитети освен собствения си брат. Той я подкрепя във всичко, каквото и да прави. Така излиза, че работя като вол и вкъщи и на работа и за това получавам само гадости и обиди. Оказва се, че съм ужасен съпруг, който се отнася с пренебрежение към жена си.