Йосиф Сърчаджиев за „Време разделно“: Стъпках хляба, това ме съсипа!
Дали ролята не ми донесе проклятие?! И за хиляди левове не бих играл отново злодея Караибрахим
„Стъпках хляба във „Време разделно“, това ме съсипа психически. Оттогава и хиляди да ми дават, не бих направил подобно нещо, да не говорим, че не бих участвал в исторически филм, в който да съм толкова лош. Вече избирам само добрите роли. Може би животът ме промени, може би разбрах, че дори на сцената трябва да показваме повече добро, отколкото зло, но е така. Така е.“
Това споделя с днешна дата големият актьор Йосиф Сърчаджиев, изиграл едни от най-добрите роли в киното и театъра. За една обаче ще съжалява цял живот – тази на Караибрахим във „Време разделно“. „Дълго време не можех да забравя греховната сцена с тъпченето на хляба. И в християнската, и в мюсюлманската религия не е прието да се стъпва върху хляб, както направих аз, защото това искаше ролята от мен“, припомни Йосиф.
Сцените, заснети в смолянското село Момчиловци, и поведението на Йосиф Сърчаджиев във филма ще останат най-добрата роля на злодей в българското кино, смятат кинокритиците. Самият актьор си спомни, че стоманеният поглед, който си изгражда, е дълго репетиран и мислен както от него, така и от режисьора. „Трябваше да предизвикам още с появата си някакво могъщо усещане за власт и жестокост. Това да е запазената ми марка, но след ролята на еничаря, който сънува протегнатите ръце на майка си, дори хората по софийските улици ме отбягваха. Това не е моята любима роля. Поведението ми е чуждо, защото не е свързано с моята същност. Затова вече и за хиляди левове не бих изиграл нещо подобно“, споделя с днешна дата Сърчаджиев.
Режисьорът Людмил Стайков обаче иска от него именно това: „Моля те, опитай да се движиш бавно. Искам да станеш на змия“, заръчал му. Йосиф приема предизвикателството. Променя погледа си, походката си, докато стигне до онзи плавен и властен темп, с който Караибрахим се движи в Родопите. „Дори съпругата ми Райна се дразнеше, че се променям. Казваше, че съм гаден. Подготовката за ролята обаче дори направи атмосферата вкъщи тежка и неприятна“, спомня си още Сърчаджиев.
Актьорът е категоричен, че никога няма да забрави лицата на статистите, когато ритнал хляба на земята: „Гледам около мен лицата на хората, виждам как си казват – това не е кино, това е живот и тоя човек мачка моя хляб. И аз се ужасих! Запитах се: Какво правим ние, какво правя аз? Изкуство ли, не! Това е жестоко нещо!“.
Но образът на Караибрахим не е склонен на никакви компромиси, дори когато прокарва ръка през главата си и казва, че душата му отдавна я няма. „Е, моята душа си е все още на мен, аз не съм този герой и слава на Бога. Аз, да ви кажа, не вярвам в проклятията, но все пак вече предпочитам да играя добри хора, да показвам добротата. Промени се нещо много силно в мен“, споделя Йосиф, който преди време премина през изпитанието инсулт, но оцеля и продължи да играе и да режисира.
„Ако трябва да съм искрен, скоро трудно ще излезе филм като „Време разделно“, защото публиката има друга потребност. Тя е загубена в мислите си. Усеща само настоящето. „Време разделно“ е поглед към живота въобще, а не само към момента. Това е голямата чалга в живота ни – чакаме мига и го изяждаме. Всичко продължава в него. А трябва да е друго.“
„Време разделно“ на режисьора Людмил Стайков по текст на Антон Дончев бе обявен за филм на столетието според класацията на БНТ. Романът на писателя излиза през 1964 г. и веднага се превръща в сензация не само у нас, но и в чужбина. Пътят на книгата към широкия екран обаче се оказва доста дълъг и трънлив… В основата на историческата сага са кървавите събития, случили се в средата на XVII век в Родопите. В онези времена там пристигат еничари, чиято мисия е българското население да приеме „правата вяра“. Османските орди, предвождани от родения по същите места Караибрахим и отведен от тях още като дете, с цената на куп жестокости опитват да склонят българите да сменят християнството с исляма. Интересът на западните киноиндустрии към екранизирането на „Време разделно“ е огромен, като редица чуждестранни продуценти и режисьори се надпреварват да откупят правата за неговото филмиране. Но комунистическата власт начело с Тодор Живков забранява Западът да се меси в българската история и не разрешава романът на Антон Дончев да бъде екранизиран в Холивуд или пък в Италия.
У нас филмът е заснет две десетилетия след издаването на романа и излиза на голям екран през пролетта на 1988 г. Далеч преди режисьорът Людмил Стайков да направи „Време разделно“, прочутият италиански продуцент и съпруг на София Лорен – Карло Понти, иска да снима филм по епоса. Той е запален по проекта от Петър Увалиев – по това време негов съдружник в общата им филмова компания „Бридж филмс“. Увалиев превежда няколко страници от романа на Антон Дончев, нахвърля сценарий и го дава на Карло Понти. Италианецът е пленен от проекта и вижда в него прекрасна възможност за кино и бизнес удар. Според проекта неотразимата София Лорен трябвало да изиграе ролята на Севда, която се дава на турците. В българския „Време разделно“ в този образ се превъплъщава Аня Пенчева. Великият британски актьор Лорънс Оливие бил определен за ролята на еничарина Караибрахим, която в лентата на Людмил Стайков се играе от Йосиф Сърчаджиев. През 70-те и филмовият гигант „Метро Голдуин Майер“ също иска да екранизира книгата в Холивуд и преговаря за правата. Дори Антъни Куин, вече прочул се като Зорба Гърка, изявил желание да играе Манол. В крайна сметка на всички тези опити на Запада да филмира романа на Антон Дончев Тодор Живков отговарял с „Не“.
Аня Пенчева
стиска захарче срещу уроки
„Време разделно“ е истински връх в кариерата на Аня Пенчева. В епоса на Стайков тя доказва, че може да бъде не само красива, сексапилна и съблазнителна, но и силно драматична актриса. Нейната Севда преминава през различни метаморфози на духа, за да реши, че ще се откаже от честта, за да запази живота си. Стайков полага неимоверни усилия, за да превърне Пенчева в своя звезда.
Благодарение на него във „Време разделно“ тя преодолява най-трудното и най-тежкото – събличането. Людмил предупреждава Аня, че сцената, в която героят на Стойко Пеев я изнасилва, ще бъде брутална. Тя изстенва: „О, защо трябва Стойко да ме бие или… във всеки филм?“. Всичко започва едва ли не на майтап, но след това се оказва един от най-сериозните моменти в цялата кариера на Пенчева. В кадъра във „Време разделно“, в който 100 истински баби от Смолян кълнат Севда, защото се е дала на турците, Аня изтръпва, защото си е чиста проба фаталистка. Тъкмо се чуди какво да прави, абсолютно вкаменена, когато една от бабите приближава към нея и й дава бучка захар. „Земи и стискай, чедо, да не те хванат уроки, нали си смоленчанка, жал ни е за теб.“
Източник: bgdnes
