Йозге Яъз за любовта и помирението с Гьокберк Демирджи, за предизвикателствата в „Лявата ми половина“ и за тайната на мотивацията
Млада, чаровна и талантлива. Йозге Яъз е най-малката в семейството си. Тя има сестра, която е с шест години по-голяма от нея. Учи комуникации в университета „Башкент“ и взема уроци по актьорско майсторство в No10Studies. Дебютира на малкия екран през 2017 г. с роля в „Назови ме по име“. Става популярна с героинята си Рейхан в първите два сезона на „Обещание“. След това се снима в „Лявата ми половина“, „Един от нас“, а днес продължава записите на „Баща“, който е на екран от февруари 2022 г.
Навлизането й в телевизионния свят е много внезапно. Такава беше и срещата с настоящия й мениджър Хасан Гюнгьор. Двамата решават кое е най-добро за кариерата й.
Определя се като спокоен, търпелив, трудно раздразнителен, весел, емоционален, приказлив и енергичен човек, трудно се деморализира.
В свободното си време тя обича да прекарва време със семейството и любимите си хора, а също така следи кино, концерти и театрални събития.
В любовен план има връзка с колегата си Гьокберк Демирджи, с когото бяха разделени няколко месеца. „Раздялата е част от любовта. Сега сме много щастливи и искам бъдещето ми с Гьокберк да бъде толкова добро, колкото миналото.“
– Играеш Серра в „Лявата ми половина“, която е силна жена. Какво те привлече най-много в тази история?
– Способността на Серра да се справя с всякакви трудности. Това ме впечатли най-много. Обичам нейната безкористност, бързата й реакция, чувствителността й, която нараства все повече. Харесва ми, че не прави компромиси със себе си. Но когато се ядоса на хора, които не могат да видят това, тя ме отдалечава от себе си, честно казано.
– Имате ли прилики със Серра?
– Не съм толкова проницателна като Серра, но чувствителността на вътрешния ни свят е много сходна. Всеки път си мисля: „Как бих реагирала, ако преживея това?“ Серра понякога чувства, че може да живее в крайности и това е така, защото знае много добре, че не трябва да бъде уязвима. Като Йозге няма неща в живота ми, които трябва да пазя толкова, колкото Серра, но мога да кажа, че съм поне толкова силна, колкото нея.
– Серра плаща скъпо за грешките, които баща й допуска в миналото. Ако смятаме, че семейството е много решаващо в живота ни, какво е твоето семейство?
– Имам по-голяма сестра. В нашето семейство винаги е имало свобода на избора. Нито сестра ми, нито аз бяхме принуждавани да правим нещо.
– В какво семейство си израснала? Какво детство си имала?
– Израснала съм в класическо семейство. Бях щастливо дете. Интересувах се от няколко области едновременно и различни спортове, от балет до баскетбол, от баскетбол до волейбол, тренирах всичко. Имах активно детство.
– Как се появиха интересът и любопитството ти към актьорството?
– Всъщност, без да го осъзнавам, внезапно открих, че играя. Исках да знам какво е приключението, наречено актьорско майсторство. Стана малко бързо, не очаквах, че изведнъж ще попадна в индустрията. Досега съм научила много от хора, които са влизали и излизали от живота ми в този сектор, и продължавам да се уча. Актьорството ми доставя щастие.
– Как започна актьорското ти приключение?
– Получих първата си работа на прослушванията, на които се явих за първи път, и отидох на снимачната площадка на следващия ден. Беше бързо, вълнуващо и страстно начало. Така продължава и до днес. Гладът за учене е най-големият фактор за самоусъвършенстване. Наблюдение, слушане, разбиране…
– Какво е да си актриса на толкова млада възраст и да бъдеш призната от толкова голяма публика?
– Неописуемо е… Човешката енергия е нещото, което най-много ме впечатлява, тяхната енергия понякога те кара да се чувстваш като в друг свят, радвам се, че ги има.
– Участвала си във важни продукции досега. Коя героиня чувстваш най-близка?
– Не мога да правя разлика. Ако не се чувствах близка с всяка една от тях поотделно, щеше да ми е трудно да вървя по пътищата, по които съм тръгнала.
– Каква е най-голямата ти мечта, свързана с актьорството?
– Искам работата ми да ми даде уникални преживявания, в които да откривам себе си в различни области.
– Когато погледнеш назад, кои бяха повратните точки в живота ти?
– Има два повратни момента, които смятам, че наистина са ръководили живота ми: първо, когато бях на седемнадесет, живях известно време сама в чужбина, и второ, актьорството.
– Търпелива ли си?
– Не мога да мълча пред лицето на несправедливостта. Въпреки че реакцията ми не е много голяма като отношение, изразът и изреченията ми са остри.
– Наистина не понасям ексхибиционистите. Като цяло тези, които не отстояват това, което казват, нямат място в живота ми.
– Коя е най-голямата ти страст в живота, кое ти дава най-много сили да продължиш напред?
– Бих казала абсолютно вярата… Вярата ми в себе си винаги е на първо място, за да продължа живота си по възможно най-добрия начин. Това, че семейството ми е с мен, тяхната подкрепа по всяко време ми дава силата да продължа при всякакви обстоятелства. Наистина вярвам във всяка емоция, която изпитвам, във всяка мисъл, която се появява в главата ми. Вярвам, че правилните неща в крайна сметка ни намират. Затова влагам енергията си, за да се уверя, че давам всичко от себе си, оставяйки всичко останало да отмине.
– Имаш ли друга страст, която сама развиваш?
– Кухнята. Това е съвсем различна страст и терапия за мен.
– Следиш ли новините и какво те притеснява?
– Всяка новина за физическо или психическо насилие ме трогва. Мечтая за дните, в които можем да достигнем до всички жени, които не са успели да изразят насилието, което са преживели, и се нуждаят от помощ. Аз съм против всякакъв вид насилие над жени. Дразни ме като всички останали.
– В днешно време всеки се стреми да се „почувства по-добре“… Какво правиш, за да намериш изцеление, особено психически?
– Разходка по плажа. Спортът винаги е лек, но когато ме придружават любимите ми песни, морето и неговият неповторим аромат, се чувствам невероятно спокойна.
– Мога да кажа, че искам да бъда човек, който никога не забравя да благодари.
– Каква е тайната на мотивацията?
– След като всяка цел, която съм си поставила, е постигната, казвам „уау!“, честно казано, но трябва да кажем, че каквото и да сме направили, голямо или малко, трябва да ни изненада и да ни повдигне настроението.
– Какво те вълнува най-много в този живот освен работата, която вършиш?
– Любовта… Любовта прави всеки красив умствено и физически. Обичам любовта и я показвам. Не мога да скрия нито едно от чувствата си и се опитвам да го изразя точно, независимо дали съм тъжна, или щастлива.
– Когато работихме заедно, се карахме, защото се виждахме през цялото време. Ако денят е 24 часа, аз го виждах 25 часа. Може ли да не спорим? Не, но виждам, че изобщо не се отразяваше на сериала. Показвахме професионализъм.
„Понякога се питаме как можем да се наслаждаваме да правим всичко заедно по този начин, но наистина всичко… Ядем много и гледаме много заедно. Ние сме забавно и неразделно дуо. Дори докато сменя почвата на растенията, той ме кара да седна на стола до него с кафето и ме моли да го наблюдавам. Много бих искала отново да работим заедно. Вярвам в енергията на нашето партньорство. Можем да играем в много истории един с друг, независимо дали е любов или не, няма значение, защото енергията ни е важна.
Гьокберк е първият човек, на когото се обаждам, когато имам някакви проблеми. Вършенето на една и съща работа увеличава потенциала ви да се разбирате невероятно.„
Помирението…
Съдбата отново ги събра. „Мисля, че в един момент нищо не може да попречи на съдбата. Имахме добри отношения, вярвам, че продължават добре от този момент нататък. Понякога има кратки прекъсвания в живота. Така е за всяко събитие. Срещнахме се случайно на улицата и пихме кафе„, признава Йозге. Гьокберк Демирджи пък добавя, че отишъл в квартала, където живеела приятелката му, и че я срещнал, докато вървял по пътя… така станало помирението.