Истории от Родопите: Пари, секс, хазарт, пиене
Една история с недотам измислени герои. Наплодена с биографиите от три десетилетия измислен преход от „онова“, че пак до „него“. Съвкупност от всички детайли на човешката природа. Защото нищо не й е чуждо.
Бащата даскал, ама с мераци. Нахлузил политиката на кола от градината за домати, развяващ я като знаме, семеен герб. И се отприщва едно случващо се. Все по вода. Все келепир. Не като ония „бостани“, дето заминаха да си трошат главите из света. У дома си е друго. Когато джобът е пълен, без работа.
„Ем, тъй си го харесах, тъй“, реди една екссъпруга. Хареса ли се, взели се. Все по вода. „Хубаво момче, от сой“, убедена е жената. Сякаш партиите формират нова аристокрация.
Да, ама момчето харчи яко, събира се с приятели, пие, играе комар. „Омръзна ми от тоя“, е констатацията след няколко години.
Прибира се пиян, доволно доволен от живота. Следват скандали и… И като го халосала в главата с тиган от кухнята, мъжът си вади ограничителна заповед от съда. Тя няма право да го доближава. „Пречела му на живота“, разбирайте цялата вакханалия, породена от лукса на парите наготово.
Яко звучи. Пример за всяка яка родопчанка как да въдвори ред в дома, пък макар и да бъде изгонена от него.
Един чичо от Родопите бе звънял няколко пъти на 112, за да се оплаче от съпругата си. Затворила се в кухнята и отказвала да му направи салата и да я сервира в хола. „Моля, пратете екип, за да й дойде акъла в главата!“, рекъл баш планинецът, от баирите и колибите.
Такива истории от Родопите. Пари, комар, пиене и салати. И липсата на всичките раждат метаморфози, гарнирани със скандали в семействата. Три десетилетия ви обясняват, че имало някакъв преход и било трудно, докато едни измекяри правят кинти, две поколения израстнаха в такава среда. После защо всичко било „ток, жица и тенджери“? Не се чудете. По-страшното е, че тенденцията е коронясана за царица.
Живот в Париж, любов и още нещо
Париж, Сена, романтика. Френската столица може и да е столица на любовта, но за родопчани е просто град с висок жизнен стандарт, породен от високи доходи в евро.
След седем години брак в Париж може да последва и развод у дома, както и спор кой да вземе къщата на село. Много подобни истории ражда гурбетът, който се отприщи след отварянето на границите при влизането ни в ЕС. Стотици и хиляди примери на разделени семейства и последвалите драми.
Мъж и жена сключват брак в родопско село. Той работи от години във Франция, тя – принудена да го чака година след подписите. Разговори по телефона, докато родопчанката не заминава при него в Париж. Седем години живот там, които раждат единствено крамоли. Мъжът: „Тя мрази приятелите ми и близките, както и дъщеря ми от първия брак. Не иска да се виждам с тях“. Жената: „Не е вярно, грижа се за дома, за родителите му!“.
Обвинения в съда при дело за развод. Жената иска 600 лева издръжка, както и право на ползване на семейната къща в селото. На две инстанции пред Темида обаче магистратите решават парижката драма – бракът се разтрогва по вина и на двамата…
Искам те, не те искам
Преди години браковете в родопските села бяха почти със статут „неразрушими“. Това обаче отдавна е в миналото. 107 са разводите в малките населени места в региона само през миналата година. 77 двойки са разтрогнали узаконеното си съжителство в селата в област Кърджали, докато същото са сторили 30 семейства в селата в Смолянско. Общо разводите през 2020-та в двата региона са 246. 160 са прекратените бракове в област Кърджали, 86 в Смолян.
В същото време в пандемичната година скрепените съюзи са общо 849. Кърджалийско отново води с 624 брака, 371 от които сключени в селата в областта. Данните на статистиката обаче не обхващат присъставените документи за сключени брачни съюзи зад граница. Традиционно за региона на Кърджали те са около три пъти повече от браковете, сключени в областта. Далеч по-скромни цифри иначе в Смолянско – 225 брака, 95 от тях в селата.
„Шамари и секс“
Дания осъди родопчанин заради „шамари и секс“ с жена му. Нашенецът бе наказан с три години и шест месеца лишаване от свобода. Решението е на Висшия съд в кралството.
Гурбетчията бил признат за виновен, че няколко пъти седмично, в период от 4 години, удрял, блъскал и ритал сина си. Извършвал и насилие спрямо съпругата си, като дори със сила я принуждавал към полов акт против волята й. Решението на Окръжния съд в Хилерьод, а по-късно и на Висшия съд на Дания. Понастоящем родопчанинът излежава присъдата в затвора в Пазарджик. На две инстанции му бе отказано предсрочно освобождаване.
Бой, таковане и музика. Прастара мъдрост от региона.
И отивам аз при него… „Всичко беше наред у дома. Аз бях всичко. И работничка, и домакиня, и източник на пари, после…“.
История с предизвестен край. После той отива зад граница, вика я при себе си и…
„Не мога да го откъсна от купона. Все някъде, все с приятели, все бутилки, все казина…“.
Как завършва всичко? Поредната раздяла. Поредната история от планината, в която Орфей влязъл в ада, за да спаси изгората си. Музиката по това време на човечеството е друга…
И като се ядоса на машинката… Пълно е с проститутки из Родопите. Внос обаче. Що така? Ами много гастарбайтери. Като се върнат и късат синджира, това де, свалят циповете. Всичко заради еврото. Пък и други пороци не липсват.
„Такива неща съм виждал. Влиза пиян и гледа като дебаркирал марсианец. Селянин от класа. С одърпан анцуг, овисена фланелка. Мирис на пот и някакъв евтин парфюм. Размахва от джобовете пари и крещи, сякаш е на баира с козите.
Сяда на машинката и почва да играе. Няколко пъти заспива, ама не е проблем. В един момент парите свършили и почва да се репчи на всичко и на всички. Няколко пъти предупреждения и накрая чупи екрана с юмрук. Викаме полиция да го прибере. Що така, бе?
– Абе, аз имам фирма за чистота в Германия, ти к`ъв си?
– Добре, бе, хигиенист, що си мислиш, че тук си Господ?
Такива неща от сума комплексирани индивиди, погледнали малко свят“, разказва служиттел в оборотно казино в Родопите.
И допълва: „И докато го прибират ченгетата, та вземе, че ревне и рече „Разведох се, бе, какво да правя?!“.
Да обменя евро, че да платя…
Тя е „жрица“, ама не в храмове на древните, а в съвременните. Тези, дето са за любов. Много клиенти е обслужила за „крехката“ си възраст от 25 години. Може да напише повече томове биография от Тодор Живков и обожателите му, взети заедно.
„Идва и се пазари. Офертата е ясна, по обява. Ама се търгаши. Че за децата да останело нещо, че профукал всичко тази вечер.
Викам си „Аман от селяни, видели се с малко пари“.
Започва да обяснява колко много работил зад граница и т.н. Накрая вади 50 евро и вика „Ама ти не приемаш валута нали, пък аз няма къде да обменя, айде утре?“.
Казвам: „Моето е международна стока, всякаква пара върви, дори виетнамски донги, но по курса“.
Трепераха му ръцете, като ги даваше. Върнах му в левове…“.
При жриците всичко върви. Дори семейните драми. А, колко драми ще има още из Родопите, пише „24Смолян“…
