Има надежда: Мечка и малкото ѝ заснети на Витоша (СНИМКИ)
Майка мечка и малко мече са заснети в района на държавно ловно стопанство (ДЛС) „Витошко-Студена“, съобщиха от РИОСВ-Перник, цитирани от Агенция „Фокус“. Регионалната инспекция по околна среда и води провери сигнал за нападение на пчелин от кафява мечка. Пчелните кошери се намират в частен имот в ДЛС „Витошко-Студена“, в границите на природен парк „Витошко“. Експерти от отдел „Биоразнообразие“ са констатирали щетите и са поставили фото капани. На 4 и 6 декември устройствата са заснели две мечки – майка с малкото ѝ.„А аз кога ще умра?“ – покъртителен разказ на детски хирургТози покъртителен разказ на хирург няма да остави никого безразличен: „Преди около 15 години, през н…Dec 10 2018vijti.com
Кафявата мечка, която се среща в България е защитен вид, включен в Червената книга, припомнят експертите. Макар и едро, тя е едно от най-плахите диви животни и избягва срещите с човека. Обикновено мечката усеща присъствието му отдалеч и спокойно се оттегля. По опасна може да бъде срещата с майка с малко мече, защото тогава тя става изключително агресивна, защитавайки малкото си. РИОСВ призовава гражданите при намиране на екземпляри от защитен вид, незабавно да сигнализрат екоинспекцията и до пристигане на експерти да предприемат мерки за предотвратяване на обезпокояването на животните, пише vesti.bg.
В България кафявата мечка е представена от две субпопулации, обитаващи двата най-големи планински масива в страната – Старопланинския и Рило-Родопския. Общата територия на разпространение на вида е около 1 100 000 ha. Западната част на Средна гора служи като своеобразен мост, чрез който двете субпопулации са свързани. Първата старопланинска субпопулация е по-малка от втората и границите на разпространение приблизително съвпадат с тези на национален парк Централен Балкан и буферната зона към него. В западна и особено в източна посока на масива присъствието на кафяви мечки е спорадично и по-скоро с временен характер. На запад тази субпопулация се свързва с ареала на разпространение на мечките в Сърбия. На юг субпопулацията не е така фрагментирана и заема по-обширна площ, която частично попада в националните паркове Рила и Пирин. На запад посредством Краище, Осогово и Малашевска планина кафявата мечка комуникира с популациите в Сърбия и Македония, а на юг с тази в Гърция. Гръцката субпопулация в Родопите е пряко продължение на Рило-Родопската на юг и е пространствено изолирана от западната Пиндска субпопулация.
Площта на обитаваната територия от старопланинската субпопулация е 237 100 ha, а тази на рило-родопската е 841 800 ha. Много по-несигурни са данните, касаещи числеността на дивите кафяви мечки в България. Различни източници посочват различни цифри движещи се в границите между 500 и 1000 индивида. Причината за неясния брой на мечките е факта, че територията, която обитават е голяма и е възможно един екземпляр да бъде преброяван повече от един път. Мечките в България са от най-плахите и избягват срещи с човека. Причина за това е, че Южна Европа е била пренаселена още от дълбока древност. Хората са преследвали вида в продължение на хиляди години и мечките са придобили навик да се крият и пазят. Обичайно при среща с човек, мечката го подушва и чува отдалеч и се отдалечава.
В миналото кафявата мечка е обитавала цялата територия на съвременна България. Свидетелства за това се откриват от костни останки в различни краища на страната. Костни останки и зъби от кафява мечка в България са открити на десетки места. Те доказват безспорното някогашно по-широко разпространение на вида в страната. Фосилни находки са открити в пещерата Козарника (Сухи печ) до Белоградчик от палеолит – неолит (отпреди 80000 – 16000 г.); в пещерата Миризливка в местността „Башовица“ в рида Белоградчишки венец до Гара Орешец от палеолит [24]. Субфосилни останки (от следледниково време) от кафява мечка са открити праисторическото селище „Телиш-Редутите“ при Телиш, Плевенско от неолит – раннобронзова епоха (3450 – 3320 пр.н.е.)[25] и край село Долнослав, Пловдивско в енеолитния култов център (3530 – 3480 пр.н.е.).[26]; в селищната могила при Гълъбово (енеолит – средна бронзова епоха); в потънало селище Урдовиза до Китен от енеолит – раннобронзова епоха (3000 – 2000 г. пр.н.е); Тракийската гробница в землището на село Руен (4 – 1 в. пр.н.е.); средновековно селище до село Искрица, Старозагорско от 11 – 12 в.; ранновизантийското (Цуида; 5 – 6 в. н.е.) и средновековно (10 – 12 в.) селище Хисарлъка в пределите на Сливен Според римски надписи от II век е известно, че десетки заловени мечки са пренасяни по Дунав до римските арени.
Десетки пещери в България се наричат „Мечата дупка“ заради обитавалите ги в миналото мечки. Сред тях са и такива, които днес се намират твърде далеч от съвременните граници на ареала на вида. Такива са например Мечата дупка до село Стоилово с отложения от втората половина на късен плейстоцен и Мечата дупка до село Леярово с намерени останки от ранен холоцен.
В края на 19 век разпространението на кафявата мечка се свива до приблизително настоящите си граници с изключение на това, че екземпляри са обитавали Лудогорието и Странджа, а естествената връзка на двете субпопулации през Еледжик е била широка и постоянна. При първото сериозно преброяване на кафявата мечка през 1934 г. е установено, че страната е обитавана от 300 – 366 индивида, а за същата година са отстреляни 32 мечки. В резултат на взети мерки по ограничаване на отстрела и опазване на вида до 1959 г. броят им нараства до 450 и оттогава до момента числеността на мечките в България бавно нараства. През 1980-те години кафявата мечка се превръща в ловно-стопански обект. Поради тази причина в района на Кормисош са внесени мечки от Румъния, които да подобрят генофонда на местните. Карпатските мечки са по-едри и с по-ценни трофейни качества, но са потомци на холоценска вълна на миграция от източните части на Европа. Балканската популация заедно с мечките от Пиренеите и Апенините са автохтонен плейстоценски реликт[30]. В резултат на това при проведено изследване на 199 проби от мечки взети в България и Румъния е установено, че 7 от екземплярите в България са наследници на карпатските мечки.Ей, хора, като сме живи на 70 години, пречим ли ви? Да не би да сме престъпници?На жена ми София повече й подхожда да ви пише, но като се случи нещо неприятно, тя се обижда на свет…Dec 10 2018vijti.com
