Известен режисьор за филма за Гунди: Нелепо е!
Филмът за Гунди е един от най-професионално направените български филми. В кино „Влайкова“ имахме 25 прожекции при пълна зала. Според мен на актьорa, който играе Гунди (б.р. – Павел Иванов), му е поставена такава задача, сбъркана… Toва коментира режисьорът и документалист Олег Ковачев в интервю пред БНР.
„Излизайки зрителите казват, „ето Гунди е убит от ДС“, което е нелепо да се правят такива внушения. Имах щастието два пъти да бъда близо до него, не съм разговарял с него, гледах го като Бог. Гунди е бил скромен мъж, изчервявал се е, когато говори с момичета, изключително скромен. Сестра му ми е казвала, че е бил скромен и добър. Това е, което знам за Гунди. И не ми харесаха някои неща. Така де, това е моята гледна точка. Някои споделят, че е направен малко хъшлак и малко по-нахалничък, а той не е такъв.
Малко ми е жал, че Гунди ще остане такъв, какъвто е показан в този филм, а не такъв, какъвто го знаем ние по възрастните хора. Но животът е такъв“, коментира още Олег Ковачев, който става известен още като малък – играе детето в емблематичния български филм „Рицар без броня“ с Апостол Карамитев.
За българските филми с участието на деца актьори, Ковачев каза: „Тези филми бяха за възрастни с участието на деца. Но Валери Петровските филми така бяха направени с деца, че да се замислят възрастните, как да ги възпитават, как ги обичат.“
Олег Ковачев е управител на емблематичното софийско квартално кино „Влайкова“ и може да се каже, че е сред хората, които го съживиха и спасиха от изчезване. „В София няма квартални кина, единственото е „Влайкова“.
Всичко друго беше съсипано, унищожено и продадено. Всички са в моловете и се радвам, че с много труд и помощ спасихме кино „Влайкова“. Мисля, че направихме това, което беше целта ни преди 5 години, когато поехме управлението“, разказа Олег Ковачев.
Той е убеден, че кино „Влайкова“ е един оазис на културата на пъпа на София, до Орлов мост, където хората освен хубави филми могат да гледат концерти, детски пиеси:
„И съм развълнуван, че моето любимо кино успяхме да го спасим. Има все повече хора, които разбраха, че да гледаш филм в къщи и да влезеш в тъмната зала и да гледаш филм е друго.
Гледането на кино е едно удоволствие, малко позабравено, но ми се струва, че младите хора го разбират. Много български и европейски филми се гледат в нашето кино. Пуснахме и стари филми, за които младите хора само са чували, но залата се напълни.“
