Защо Велики Преслав престанал да бъде столица на България
Велики Преслав става столица на България през 893 година. След решенията взети на Преславския народен събор, Плиска бива сменена от новата столица, която да подхожда на християнска България. Но защо Велики Преслав престава да бъде столица? Разберете повече по темата, пише Poznanieto.bg.
Защо Велики Преслав не продължава да бъде столица на България
Велики Преслав бива превзет през 971 година от Йоан Цимисхий и прекръстен на негово име – Йоанопол. С това за Византия се приема, че Първата българска държава престава своето съществуване. Но от друга страна в западните територии на тогавашна България започват все повече да се обособяват Комитопулите.
Особено по времето на цар Роман и цар Самуил, центърът на свободните българите се пренася в днешна Македония и Албания. Дори след като през 976 година, той успява да освободи Велики Преслав, Самуил не връща там столицата, тъй като това се падат погранични земи с Византия. Напълно логично запазва центъра на държавата си в Охрид.
Дори и при неговия наследник Гавраил Радомир и Иван Владислав – свободни остоват само земите в Македония и Албания, които до последно се съпротивляват срещу Василий II.
Защо Търново става столица на България
Българската държава се възстановява след въстанието на Асен и Тодор(Петър)от 1185 година. Центърът на действие на двамата е Търново и неговата околия. Следователно най-логично те определят този град като свой център на действие. Дори и след освобождаване на Велики Преслав, Асеневци предпочитат да запазят Търново като своя столица.
Друга от важните причини за това е естествената непристъпност на Търновската крепост, която за разлика от Преслав е много по-трудно превземаема. Това се доказва и с течение на годините след като единственият случай в нашата история при който Търново е превзет е чак през 1393 година.
Дори и при поредицата от слаби български владетели и постепенна феодализация, Търново винаги остава непристъпнна крепост, която не може да бъде превземат нито от чужди, нито от свои.Дори и при случаите на атака срещу града, той не бива превзет.
Случаят с въстанието на Ивайло е показателен – той стига до града и го обсажда. Но му се налага да приеме предложението на съпругата на Константин Тих за брак, за да може да влезе в града.
