Живот, който никога не се е случвал: каква е съдбата на „изчезналите“ сестри на Елизабет II

На 29 юли 1981 г. в британското кралско семейство се състоя грандиозно събитие, което беше от стратегическо значение за короната. Престолонаследникът принц Чарлз се ожени за Даяна Спенсър. Сред поканените на сватбата бяха всички „цветя“ на английската аристокрация и много роднини на Уиндзорите. Разбира се, самата кралица беше там. Когато каретата й наближи катедралата „Сейнт Пол“, всички репортери се втурнаха към нея. Елизабет II, както винаги, с достойнство и неизменната си усмивка усмивка, се обърна към журналистите и махна с ръка към телевизионните камери.

В същия момент в Royal Surrey Mental Hospital (буквално на час път с кола от Лондон) две жени на средна възраст в широки зелени рокли бяха залепени на телевизионния екран, на който се появи усмихнатото лице на Елизабет II. Те изведнъж станаха много оживени, започнаха да махат в отговор на кралицата и дори се опитаха да направят нескопосани реверанси. Жените не можеха да произнесат нищо ясно, но стенеха силно и с всички сили се опитваха да изразят радостта си от образа на екрана на болничния телевизор.

Елизабет II и Джон Спенсър се приближават до катедралата Сейнт Пол, 29 юли 1981 г.

Снимка: Getty Images

Както си спомня една от медицинските сестри в психиатричната болница, Онела Брейтуейт, това е много тъжна гледка, която я натъжава. „Спомням си как с колегата си мислехме, че ако всичко се беше развило по различен начин, те вероятно щяха да бъдат сред поканените гости“, каза тя.

Двете жени са Нериса и Катрин Боус-Лайън – племенници на кралицата майка и братовчедки на Елизабет II. Но въпреки връзката си с Уиндзорите, те никога не стават гости на специални събития, не избират шапки за състезанията в Аскот и никога не прекрачват прага на Бъкингамския дворец. Освен това никой не знае за тяхното съществуване – с изключение на медицинския персонал на клиниката и няколко отдадени членове на семейството. Поне до 1987 г.

През 1986 г. Нериса умира. Няколко месеца по-късно един от журналистите, минавайки през малко местно гробище, забелязва странен знак с изглед към пресен гроб. На него има фамилно име, познато на всеки жител на Обединеното кралство – Bowes-Lyon.

Заинтересуван от надписа, журналистът започна да разследва кой е погребан на това място. Следите го отвеждат в психиатрична болница в Съри. И тогава изплува истината, която Уиндзорите крият в продължение на много десетилетия. Това е повече от сензация. Истински скандал, който удря тежко имиджа на монархията и води до появата на невероятна теория на конспирацията.

„

Малка пластмасова плоча на мястото на погребението на Нериса Боус-Лайън, Снимка: Getty Images

Дамгата върху най-благородното семейство

Съпругата на Джордж VI, която влиза в историята като „кралицата майка“, произхожда от старо благородническо семейство и има много братя и сестри. Тя развива връзка на тясно доверие с по-големия си брат Джон Боус-Лайън. Той е добре образован и работи като брокер в централен Лондон.

По време на Първата световна война Джон, подобно на други мъже, е призован на фронта. Той обаче е принуден да се върне у дома, след като е тежко ранен. Задълбоченият медицински преглед също потвърждава няколко психиатрични диагнози – по-специално Джон страда от неврастения и постоянни нервни сривове. Историята е успешно „потулена“, а мъжът е преместен на по-тиха служба в Министерството на боеприпасите.

Може би дъщерите му са наследили генетично предразположение към психични разстройства. В брака си с лейди Фенел Хепбърн-Стюарт-Форбс-Трефъсис той има пет деца – всичките момичета. С изключение на най-голямата, която умира в ранна детска възраст, сестрите живеят дълго, но само две от тях са „пълноценни“. Нериса е третата по възраст. И още при раждането й родителите й се усъмняват, че нещо не е наред. Противно на традицията да се прави публично изявление за раждането на следващия наследник, Джон и Фенел пазят всичко в тайна.

Джон Боуз-Лайън, 1923 г, Снимка: Getty Images

Фенел Боуз-Лион с една от най-големите си дъщери, 1923 г, Снимка: Getty Images

Вероятно причината за това е притеснението на лекарите за състоянието на новороденото момиченце. Те я ​​диагностицираха с увреждания в развитието и съветват родителите й да следят внимателно нейното здраве. В онези времена болестите, особено тези, свързани с психиката, се смятат за позор за семейството. А радикалните идеи на евгеничните движения, придобили широка популярност в навечерието на формирането на нацистка Германия, дори призовават за репресии срещу „непълноценните“ индивиди, за да се пречисти човешката раса. С една дума, Джон и Фенел са чисто и просто уплашени.

Раждането на най-малката дъщеря Катрин Боус-Лайън протича по подобен сценарий. Лекарите поставят на момичето същата разочароваща диагноза – тежко умствено увреждане – и безпомощно вдигат рамене. Родителите са неутешими. Те обаче разбират отлично, че въпреки аномалиите в развитието на двете най-малки дъщери, по-големите две все още имат шанс да водят нормален живот – с други думи, да намерят печеливши партньори за брак.

Но кой би се съгласил да отведе до олтара момиче, чиито сестри имат психиатрична диагноза в медицинските си досиета? Разбира се, никой. Следователно още тогава Нериса и Катрин са изолирани от здравите си сестри – и от цялото светско общество по принцип. „Специалните“ момичета живеят затворени, за тях не са наети специални учители и не са представени на роднините. Нериса и Катрин дори не се научават да говорят: речта им се състои от мучене и други странни звуци. Умственото им развитие завинаги е останало на нивото на 5-годишни деца.

„

Анна (по-голямата сестра на Нериса и Катрин) със съпруга си принц Джордж Валдемар от Дания през 1965 г., Снимка: Getty Images

Между другото, по-големите дъщери наистина успяват да се оженят „изгодно“. В края на 20-те години те напускат семейното гнездо и стават законни съпрузи на уважавани европейски аристократи. Благодарение на успешен брак, една от тях (Анна) дори получава титлата датска принцеса. Но Нериса и Катрин все още бяха бреме за родителите си.

Джон и Фенел се грижат за нещастните момичета, но не могат да си позволят дори да поканят медицински специалисти, които да работят с дъщерите им. В противен случай „белегът върху най-благородното семейство“ ще стане обществено достояние. И най-близките роднини на Уиндзор не могат да позволят това да се случи. Ситуацията се усложнява през 1930 г., когато Джон умира и цялата отговорност за сестрите пада върху крехките плещи на вдовицата му.

Съвсем сами – до самия край

Колкото по-големи стават Нериса и Катрин, толкова по-трудно е да се контролира поведението им. Момичетата имат внезапни пристъпи на агресия и постоянно са измъчвани от безсъние. Общуват само с нечленоразделни звуци и мучене, а Катрин дори не може да се движи или да яде сама.

Нериса и Катрин Боуз-Лайън, Снимка: Getty Images

В същото време политическата ситуация става бурна: Германия започва мащабна офанзива – започва Втората световна война. Не само мъжете са изпратени на фронта, има много работа и за жените в тила. Майката на Нериса и Катрин, загубила почти цялата си прислуга, осъзнава, че вече не може да се справи.

Тогава дядото на сестрите, барон Клинтън, решава да вземе нещата в свои ръце и предлага на Фенела сравнително разумно решение – да настани момичетата в Ърлуудската институция и да заплати работата на медицинския персонал, който ще се грижи за тях. Фенел се съгласява, защото не вижда алтернативно решение. Без прислуга и в напреднала възраст тя осъзнава, че няма да може да се справи сама със своите „специални“ дъщери.

Така Нериса и Катрин се озовават в психиатричната клиника за психично болни в Ърлсууд в Съри. Съдейки по записите, оставени в книгата за гости на болницата, до средата на 60-те години сестрите са посещавани от майка си и дядо си. Те предоставят финансова подкрепа на болницата и носят нови чисти дрехи и подаръци за момичетата. След смъртта на Фенел Боуз-Лайън и Барон Клинтън момичетата остават напълно сами. Според медицински работници сестрите били забравени от всички, никой дори не им пращал картички за празниците и били със същите официални дрехи като останалите пациенти.

Психиатрична болница Ърлсууд в Съри, известна още като Убежището за идиоти, Снимка: Getty Images

В същото време персоналът пази приятни спомени за Нериса и Катрин. Момичетата се държат като обикновени деца. Понякога били непослушни и си правели шеги, но не създавали големи проблеми на работещите в болницата. „Ако кралицата или кралицата майка се появяха на телевизионния екран, те [Нериса и Катрин] винаги се опитваха да направят реверанс“, спомня си една медицинска сестра. – Очевидно се касае за някаква наследствена памет. Това е много тъжно. Просто помислете за живота, който биха могли да имат. Те бяха две прекрасни сестри. Те не можеха да говорят, но можеха да сочат и да издават звуци – ако ги познавахте, бихте могли напълно да разберете какво се опитват да кажат.“

Разбира се, Нериса и Катрин не знаят какви са семейните им отношения, но между тях е установена специална връзка от раждането. Очевидно те чувстват, че на този свят могат да разчитат само една на друга. Когато Нериса внезапно умира през 1986 г., сестра й Катрин буквално „замръзва“ за няколко дни. Тя не разбира какво се е случило – такива понятия като „живот“ и „смърт“ са недостъпни за нейното съзнание. Но на интуитивно ниво Катрин несъмнено чувства, че единственият й близък човек е изчезнал завинаги.

Въпроси без отговор и теории на конспирацията

Когато журналистите научават, че братовчедките на Елизабет II са държани в психиатрична болница в продължение на десетилетия, историята веднага се появява на първите страници на вестниците. Репортери обсаждат Бъкингамския дворец, търсейки коментар за кошмарната ситуация. Защо кралицата не им е помогнала? Защо пренебрегва нещастията на близките си? Наистина ли е била готова да изостави „сестрите“ си на произвола на съдбата, за да запази добрия имидж на династията? Има много въпроси. Представители на двореца обаче се ограничават само със сух и кратък коментар: „Това е въпрос на семейство Боуз-Лайън“.

След като не получават отговор от монарха, журналистите продължават собственото си разследване. И колкото повече „копаят“, толкова повече странни подробности научават. Например, според Burke’s Peerage (преброяване на всички благородни лордове), Нериса и Катрин отдавна са починали (съответно през 1940 г. и 1961 г.). Редакторът на документа обяснява, че е получил съответната информация от майката на момичетата. Той обаче добавя, че не смята за нужно да я обвинява за грешката. Според него към края на живота си тя явно не е била на себе си.

Но остава фактът, че нито кралицата майка, нито Елизабет II си правят труда да коригират това недоразумение. Въпреки че няма съмнение, че те са били наясно с „лишаването от свобода“ на нещастните сестри. През 1982 г. кралицата майка прави щедро дарение от свое име на болницата, където са държани Нериса и Катрин Боуз-Лайън.

Историята на „изчезналите“ сестри на Елизабет II не е пренебрегната от теоретиците на конспирацията. Вярно е, че теорията им изглежда наистина налудничава: те твърдят, че на трона не е наследницата на Джордж VI, а истинската Елизабет е тази, която е прекарала целия си живот в болница. Нека припомним, че и Катрин Боуз-Лайън, и Елизабет са родени през 1926 г. (с разлика от 10 седмици).

Почитателите на теориите на конспирацията смятат, че момичетата са разменени при раждането. Твърди се, че кралицата майка и Джордж VI са разбрали, че дъщеря им е родена с „умствен дефект“, така че са поискали детето да бъде заменено, за да се избегне голям скандал, който може да дискредитира семейството. Изборът пада върху новородената дъщеря на двойката Боуз-Лайън. Разбира се, теоретиците нямат доказателства. Само спекулации със скандални факти.

Така или иначе, едва ли някога ще разберем цялата истина за случая с „изчезналите“ сестри. Освен това и двете вече са напуснали този свят.

Катрин надживява сестра си с 28 години. Тя почина през 2014 г. в една от частните клиники в Съри, където беше преместена след затварянето на болницата. Британското кралско семейство никога не я е удостоило с вниманието си, нито е признало отговорността си за нейната съдба.