Ето как мама прави житото за Задушница и никога не става на каша – зрънцата са цели, а вкусът разкошен!

Утре е последната голяма задушница за тази година – Архангеловата. По традиция всяко християнско семейство почита този ден и си спомня за тези, които вече не са сред нас. Сред най-спазваните семейни традиции на Задушница е приготвянето на жито за подавка . Всяка домакиня си има своите малки тайни за варено жито , но сега ще ви кажа как го прави моята майка и винаги става перфектно – не се разкашква, зрънцата са цели, а вкусът е разкошен!

Жито за Архангелова задушница

Продукти:

500 гр. пшеница

вода

щипка сол

по желание – стафиди, орехи, лимонова кора, канела, пудра захар…

Приготвяне:

Всъщност е много важна технологията, по която се вари житото. Когато има време, мама го накисва предварително за няколко часа (или цяла нощ), след това го измива хубаво, докато потече „чиста“ вода от него и го слага в тенджера. Залива го със студена вода, така че да го покрие 2-3 пръста, и пуска щипка сол. Оставя го да заври, след което намалява котлона и вари около половин час.

След това не излива водата, а маха тенджерата от котлона и покрива капака с плътна памучна кърпа. Така оставя пшеницата да се „задуши“ поне 2-3 часа. През това време зрънцата ще поемат останалата вода, но ще останат цели, без да станат на „каша“.

После постила чиста памучна кърпа на плота и изсипва отгоре житото, като внимателно го разпределя на тънък пласт. Тъканта ще поеме излишната влага от житото.

Накрая го прехвърля в голяма купа и добавя „подправките“ – обикновено стафиди (предварително накиснати и отцедени), настъргана лимонова кора, много натрошени орехи, мъничко канела (вкусът й е доста интензивен). Захарта добавя най-накрая, непосредствено преди да насипе житото в порционни чашки.

Ако следвате технологията, няма да имате нужда от галета или натрошени бисквити, за да оберат влагата на житото. То ще е хем добре сварено, хем не разварено и кашкаво, а същевременно сочно!

Накрая върху житото в чашките поръсва пудра захар и бисквити, а понякога и препечено брашънце, за да се „запечата“ житото.