Дъщеря ми започна да се прибира все по-късно след училище: Последвах я и видях да влиза в изоставена къща
Семейството е заедно отново след дълга раздяла. Всичко това се случва след запознанството на дъщерята с един бездомник.
Съпругът ми изчезна, когато бях бременна в седмия месец. Замина в командировка и не се върна. Опитах се да го намеря, но неуспешно. Беше ми трудно да се примиря с факта, че съпругът ми напусна мен и неродената си дъщеря. Но трябваше да продължа напред.
Приблизително по същото време получих голямо наследство от баща ми, който цял живот се занимаваше с бизнес. Трябваше да се науча да живея по нов начин: без баща, без съпруг, с бебе на ръце, много пари и задължения. Направих го.
Сега дъщеря ми е на 12 години, правя всичко за нея, за да я направя щастлива. Тя смята, че баща й е изчезнал, преди да се роди. Казах й само хубави неща за Константин, защото наистина го обичах, искрено.
Никога не съм оказвала натиск върху Катя и не съм я принуждавала да прави това, което не я интересува. Просто се опитвам да подкрепям дъщеря си във всичките й начинания. И така, наскоро тя започна да ходи на танци. Обикновено шофьорът взима Катя от уроците по танци. Но напоследък започнах да забелязвам, че дъщеря ми се прибира по-късно от обикновено.
Реших да я последвам и видях, че тя влиза в изоставена къща недалеч от сградата, в която се провеждат занятията. Когато влязох в къщата, бях просто зашеметена. Моята Катя посещава някакъв бездомник тук. Той спеше в момента, когато дъщеря ми му каза: “Чичо, събуди се, донесох ти храна!”
Веднага дръпнах дъщеря си за ръката и я изведох от тази ужасна къща. Този човек дори не се събуди и слава Богу. Катя плачеше и крещеше, че този мъж й е приятел. Тя му помага, защото той няма дом и семейство. Опитах се да й обясня, че повече не трябва да ходи при него, но дъщеря ми не искаше да ме слуша. Едва вечерта тя се успокои и обеща, че повече няма да ходи в тази къща.
Оттогава минаха няколко седмици. Започнах да вземам дъщеря си от часовете по-често и прекарвахме повече време заедно. Веднъж, на път за вкъщи, дъщеря ми забеляза нещо през прозореца и извика: „Спри колата, мамо! Моля те!”
Излязохме от колата и Катя се затича към човека, който лежеше на спирката на асфалта. Валеше дъжд, а наблизо нямаше никой. Дъщеря ми започна да разтърсва непознатия и да крещи: „Чичо, събуди се, моля те! Мамо, това е моят приятел, той има нужда от помощ!”
Когато се приближих и накрая разгледах лицето на бездомника, бях шокирана. Това беше съпругът ми! Веднага извиках линейка, изпратих Катя вкъщи и отидох в болницата. Беше ми трудно да повярвам какво се случва.
След прегледа лекарят каза, че съпругът ми има сериозни проблеми с паметта и мозъка. Най-вероятно той не помни нищо от живота си. Дори името си. Но има надежда за възстановяване. За целта трябва да му се направи сложна и скъпа операция.
Спомних си как дъщеря ми го наричаше “чичо”. Очевидно той дори не можеше да се представи. Започнах да си спомням как често се оплакваше от главоболие. Но не можех да повярвам, че през всичките тези години той се е скитал бездомен, докато аз плувах в богатство и самота. Срещнахме се отново благодарение на дъщеря ни.
Седмица по-късно Катя го посети за първи път. Беше в безсъзнание, но изглеждаше много по-добре. Успях да кажа истината на дъщеря си. Беше трудно, но тя разбра всичко. Катя винаги е била много умно момиче. Знам, че ще ни отнеме време да се адаптираме към новите условия и да живеем заедно. Но вярвам, че ще се справим с всички несгоди, защото сме едно семейство!
Благодарение на дъщерята семейството е заедно отново. Не напразно казват, че очите на децата виждат повече, а детското сърце умее да слуша.
