Да ти се скъса сърцето! Звезда от филма „Момчето си отива“ мизерства като клошарка по улиците (СНИМКИ)

Неведнъж медиите са обръщали внимание на факта, че много от именитите творци у нас са принудени да мизерстват на стари години, когато е време държавата да се погрижи за тях и да им отдаде заслуженото за успехите през годините. Поредният случай на известна актриса, която сега е принудена да се издържа от хорската милостиня, е звездата от филма “ Момчето си отива ”, Христина Русева, която от две години насам се е превърнала
в клошарка.

Тя рови в кофите на централната улица в Сливен, научи “България Днес” от приятелка на Христина – Емилия Узунова.

Жената се обърна към вестника притеснена, че идващата зима и липсата на средства за храна могат да съсипят актрисата, която доскоро живеела на бул.

“Толбухин” в стара градска къща.”Често се случва това в наши дни, но за Хриси ми е много мъчно. Доколкото знам, сега в сградата, където живее, й е спрян токът, водата също. От време на време аз самата й оставям по някой лев, слагам й и храна, но тя всичко изпива. Преди време я бяха затворили принудително в социално заведение, за да лекуват алкохолизма й, но тя избяга оттам, защото искала да бъде свободна”, сподели ни приятелката от младини на актрисата.

Според нея, освен че “залита” по чашката, Русева развила и психични отклонения във времето. Тя не била агресивна, но си говорела сама и често викала по минувачите на улицата. “Не е опасна, когато като млада имаше пари да си купува лекарства и ги пиеше, всичко беше наред, но сега вече е възрастен човек, няма семейство и никой не се грижи за нея”, разказва с мъка Русева.

Историята на талантливата актриса е като за драматичен филм. Участва в “Момчето си отива” през 1971 г., а след това по лични причини се връща в родния Сливен. Играе малко в театъра там, а после отива във Варна. Във Варненския театър психиката й не издържа на конкуренцията и актрисата отново се връща в родния си град. Тогава идват политическите промени. “Явно никой не й е подал тогава ръка. Разбрах, че се молила да й дадат всякаква работа, за може да се изхранва, но след 1989 г. беше трудно време за всички нас в Сливен”, обяснява тъжната съдба на приятелката си Узунова. Според нея Хриси можела до мине за борбена жена и изобщо никой не очаквал, че ще я сполети съдбата, която й се случила. “Минаваше за серт жена, не се отказваше лесно.

Дори се яви на кастинги за няколко филма, между които “На всеки километър” за 13-а серия, а после игра учителката Минкова и в “Не си отивай”, спомня си още Емилия. Липсата на средства и работа обаче съкрушили силния характер на Русева и я тласнали към алкохола. “Алкохолът не прощава, горкото Христинче, а толкова беше красива и усмихната. Много ми е мъчно за нея. Понякога й говоря, но тя едва ли ме разбира. Имаше периоди, в които я виждахме как си тръгва да спи с цигани за шише ракия, дрогираше се с разни неща, но нищо не можехме да направим. Тя изведнъж се превърна в жена, която не познавах”, споделя още Узунова.

Не само тя, но и други хора се опитвали да помогнат на Христина през годините. Постоянно й давали пари, когато я виждали на главната улица, на два пъти я записвали в приют, но тя все намирала начин да избяга. “Тежка е съдбата й, но ми се иска по някакъв начин животът й да послужи за поука на всички, които си мислят, че със слава лесно се живее. Не, не за всеки е успехът, а много често дори така те поставя животът, че няма и с кого да го споделиш”, завършва Емилия, една от последните добри приятелки на актрисата Христина Русева.