Дадоха ми 7 кирливи левчета! Ще избягам и никога повече няма да се върна в България!
Здравейте! Аз съм бедна улична музикантка, без семейство и от 8 години свиря из подлезите на Варна. Отказват да ме вземат на работа, защото нося перука.
Наемали са ме да свиря единствено по курортите, и то когато изглеждах още добре и имах своя коса на главата си.
На 1 септември обаче уж ми излезе късметът – взеха ме като хигиенистка в един ресторант и аз много се зарадвах.
Тъй като имах нужда от пари, помолих шефа да карам две смени. Така работех от 8 до 22 ч срещу 2.30 на час.
В една тетрадка точно се записваха смените и аз бях спокойна, че присъствието ми се води под отчет. Но на 10 септември шефът влетя бесен в ресторанта, като бълваше псувни и закани.
Чул ни с останалите от персонала, че сме говорели зад гърба му. Изгони ме, без да ми плати, а уж беше много доволен от мен. Не ми дължал нищо, тъй като съм била на изпитателен срок.
Изчислих, че съм работила 115 часа и трябва да ми даде 264 лв. и 50 стотинки. Той обаче отказа.
Подиграват се с труда ни
Персоналът в това заведение непрекъснато се върти – старите напускат, защото шефът се отнася лошо с тях и ги лъже с надниците.
Но тъй като има много хора без работа, все се намира някой да се излъже и да му слугува.
Малко преди това се пробвах да работя в един шивашки цех. Изкарах обаче само три дни.
Когато си поисках парите, началничката се развика. Не ме ли било срам да си искам надниците, и то като съм в пробен срок.
При тях имало хора, дето се задържали по за месец-два, и пак не им плащали, а аз съм искала пари за някакви си мизерни часове работа.
А баш собственикът пък едва не ме наби, като му казах, че има Господ, който всичко вижда, и един ден ще му се върне лошото отношение към хората.
Разкрещя ми се да изчезвам, докато не ме е изкарал с ритници от шивачницата.
Все пак ми дадоха 7 кирливи левчета за тия 3 дни, които им работих.
Тук е така – джунгла, в която работиш, а не ти плащат. Богатите са свикнали да използват безплатни роби.
Затуй ще избягам и повече няма да се върна в България.
А на всички, които се отнасят с пренебрежение към работниците си и ги лъжат с парите, ще кажа – всеки ще пожъне, каквото си е посял.
Юлия
